Успелите споделят

В днешното интервю ще ви срещнем с един човек, който е творец в пълния смисъл на думата. Той споделя, че от малък има влечение към изкуството във всичките му форми. Зад гърба си има изключително разнообразни и успешни проекти - режисирал е филмите „Светлосиньо“, „Минутите“, „Бродят“, документални поредици, които изследват исторически и етнически проблеми, моноспектаклите „Моето име“ със Стефан Иванов; „Любовта не може просто да отмине“ със Симеон Владов и „Тук ли си?“ с Йоко Захариев. Все пак сред широката общественост у нас той е известен най-вече с книгите си и по-точно с романа "Рай", който вече година продължава да се изкупува от книжарниците.

Вижте какво сподели с нас Радослав Гизгинджиев за работата си, за успешното бъдеще в България и за това какво е да си творец у нас.

Има ли нещо, което вдъхновява добрата ти работа? Би ли  споделил с нас какво е то?

-Вдъхновява ме животът такъв, какъвто е. Вдъхновявам се от добрата музика; от божественото в човека,  поривът към небето;  нощта;  красотата в различните й нюанси и адреналина. Въпреки това всяка работа изисква дисциплина и професионална хигиена. Хубаво е човек да се самонаблюдава и колкото и да е вдъхновен да мисли активно как да адаптира идеите си и те да стигнат до света и да бъдат разбрани от него.

Българското кино изживява своя съвременен ренесанс - снимат се нови големи продукции, появи се ново поколение талантливи актьори. Смяташ ли, че и с българската литература може да се случи нещо подобно?

-Много от нещата в българското кино са инфантилни, получава се така защото нивото на култура сред много мои колеги е ниско. Талантливи хора има много не само в България, но и в света – но това не значи нищо ако нямаш воля, ако не успееш да удържиш на натиска, който ще ти бъде оказан с всяка следваща крачка напред. Конкуренцията е способна да те разкъса на парчета ако види, че си по-добър от нея – навсякъде е така. Все още българското изкуство – кино и литература, не може да се откъсне от прикрити комунистически идеи примесени с мутренски форми. Авторите на каквито и да е било проекти – книги или филми, трябва да разберат, че публиката ни избира; те са тези, които решават дали си интересен или не. Дали си необходим за тях или не си.

Твоята книга “Рай” разпродаде цял един тираж за няколко седмици при излизането си на пазара - нещо, което отдавна не се беше случвало с българско издание. На какво се дължи успеха на романа според теб?

-Интерпретациите за успеха на романа са много. Факт е, че за една година продажбите не падат, хората продължават да говорят – книгата се преиздаде няколко пъти. Лично смятам, че хората са разчели искреността, с която написах тази книга. Там засягам теми, които никой до 2013 година не смееше да напише в книга – от мистицизъм до различност. Смесих най-обикновени истории с много различни – малките неща, които преобръщат всичко. Една изречена дума, която променя живота на целия свят. Българският читател имаше нужда да види себе си под ъгъл, в който творците в света разглеждат хората – светове, необременени от клишета, мистични образи, които носят невероятни стихии и красота в себе си. Аз показах как виждам света през моите очи.

Завършил си кинорежисура и имаш зад гърба си няколко сериозно филмови проекта. С кои от тях се гордееш най-силно и защо?

-Филмът „Светлосиньо“ е един от експериментите, с които се гордея най-много. Това е едно визуално себетърсене на Бог и Дявол. Проектът създаде национална кампания  „Не на дрогата и агресията“, много хора застанаха зад идеята, включиха се също и „Майки срещу дрогата“. Филмирах и разказ на Елин Пелин „Изпуснати думи“, това е игралният ми режисьорски дебют, в който участваха Койна Русева и Георги Вачев.

Какви предизвикателства стоят пред един творец в България и какво те е мотивирало да преодолееш трудностите, които си срещал по пътя на своята професионална реализация?

-Предизвикателство е въобще да си творец в България. Почти всяка стъпка е предизвикателство. Тук няма обособени пътища, през които трябва да преминеш, за да стигнеш до някъде, защото няма разработена комуникация между точките, които трябва да си взаимодействат. Налагало ми се е да срещам маса непрофесионалисти и хора, които нямат никакво място в определена система - те са ме забавяли, опитвали са се да ме провалят и т.н. Мотивирал съм се от спортната злоба и от това, че искам да успея да стигна до другите, за да се случи онова магическо споделяне. Никога не съм срещал човек, който да ме хване за ръка и да ми помогне; да разчисти малко пътя ми. Всичко постигнато се дължи на постоянната ми креативност и възпитанието ми – нито един път не изневерих на „лудостта си“ и не я изкривих, за да се харесам на някого.

Какво би посъветвал младите българи, за да станат млади успели българи?

-Ще започна с най-важното – да бъдат добри хора. Успехът е променливо нещо и има различна визия за всеки един от нас. Пътят към успеха е често нечестен, трънлив и ножовете, които ще изкарате от гърба си няма да са малко. Никога не изневерявайте на специфичния си талант - не го изкривявайте, а първично го изразявайте с нужната култура. Хората не само, че ще оценят това, но и ще бъдат вдъхновени от идеята, че в тази нечиста епоха има хора, които успяват без да са продали душите си.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.