Успелите споделят

Сантиметрите, които делят ръката ти от друга, която никога няма да докоснеш, се разтягат във време от няколко живота. Километрите, които си готов да извървиш, за да намериш спасение или за да спасиш някого, се свиват в секунди, в които умираш, без да си мъртъв. Времето, което не те е изчакало, за да спасиш своя мечтан живот. И времето, което вече е сковало нечие тяло и е издъхнало, жадно за живот.

Това е само част от онзи магичен и метафизичен свят, в който успя да се гмурне всеки, който посети инсталацията на Радослав Гизгинджиев „Страници от рая“, който се проведе на 27-ми юли във Велико Търново. „Рай“ на Радослав Гизгинджиев е българската книга, която направи истински маркетингов удар, като разпродаде цял един тираж само за няколко седмици.

Всъщност вие вече познавате Радослав – с него си говорихме преди време в наше интервю, в което той разкри частица от себе си, своето вдъхновение и различната перспектива, от която гледа към живота. Като творец, който преоткрива изкуството във всичките му форми, сега е наред да разкрие и още нещичко от себе си със своята инсталация „Страници от рая“. А за нея ни разказва самият Радослав Гизгинджиев.

Здравей! Какво ново има около теб от последната ни среща?

Случиха се много нови неща. Появи се дългоочакваното продължение на романа „Рай“ – „Вратите“ и „Пеперудите“. Преиздадохме „Дневниците. Страници от Рая“ в ексклузивен вариант. Също така преди 2 месеца бе премиерата на новия ми моноспектакъл „Едуард“, в който играе актьорът Петър Антонов. В момента ме хващате във Велико Търново, където правя на открито инсталацията „Страници от Рая“ – най-голямата до този момент – стотици листи с цитати от книгите ми чрез системи от корди ще замръзнат в пространството до паметника на Асеневци – едно от най-красивите места в България. Откриването е утре (27 юли), а събитието се казва „Бялата нощ“ – концепцията на инсталацията ми е, че думите могат да променят пространства и да създават реалности; че има думи - кодове, които ни намират в подходящия момент, за да ни дадат знак – за онова, което ще се случи – реалността, която ни заговаря, за да ни помогне.

Завършил си кинорежисура и българска филология, като съчетаваш двете неща перфектно. Но в настоящия проект ти си главното лице. Правил ли си и друг път подобни експерименти?

Във всичките си проекти съм главно действащо лице, защото винаги имам ясна и крайна визия за онова, което искам да направя – дали е книга, филм, или инсталация. Може да се каже, че за мен е най-важно да създавам усещане и да пречупвам реалностите – размивам границите на привидно нормални живот и онова, което е Отвъд него. Инсталациите ми са преминали през София, Бургас, Пловдив – за някои създадох и огромни огледални пеперуди от счупени стъкла.

Тийзърът към инсталацията е много арт, поздравления! Какво обаче се крие зад този контраст от светли и тъмни тонове, които будят у зрителя различни човешки емоции?

Ударът на сърцето и тишината, после пак ударът, после пак тишината. Животът и смъртта. Може би умираме за част от секундата, после пак идва животът със следващия удар. Контрастите създават невидими движения – могат да ни заведат в територии, които не сме предполагали, че съществуват – пространствата в нас, новите усещания.

Във видеото присъства и противоречивият образ на жената. Черното було и маската поставят ли граница между илюзията и реалността?

Илюзията и реалността не се срещат никога на една плоскост. Реалността може би е нечия илюзия. А илюзията – нечия реалност. Кадрите са заснети на много специални и мистични места – маските и булото само подсилиха реалността, довършиха я и показаха истинското й лице. В едно човешко същество могат да живеят божества и демони – сакралните образи в самите нас са директно атакувани от образите в този тийзър – и за да отговоря кратко на въпроса – подминавам границите и не слагам бариера пред образите, които виждам – напротив, подканвам зрителя да ме следва през коридорите, които искам да му покажа.

Разкрий ни посланието зад думите, които са откъс от „Дневниците. Страници от Рая: "Не вярвам в нищо навън, но неразрушими храмове в себе си имам. Не ми трябват демони навън - имам цял ад в себе си. Не ми трябват цветя - имам райски градини в очите си. Не искам война - достатъчно мъртви погребах в себе си.“

Посланието е съвсем буквално поднесено на читателя – за разлика от други мои текстове, в които използвам по-специфични образи и думи. Зад този цитат се крие завършеността и осъзнатостта на един човек, който знае какво носи в себе си – Рай, Ад, Любов, Война, Вяра, и Смърт.

Кое изкуство е по-въздействащо според теб – визуалното или словесното?

И двете могат да бъдат изключително въздействащи. Най-въздействащото изкуство е онова, което се прави с откровеност и вътрешна красота – дори и тъмна да е тя. Миналата седмица ме поканиха да бъда лектор на тема „Внушението на словото“ . Там разказах за текстове, в чието изписване можеш да вкараш философия, да въздействаш визуално чрез буквите. Текстът също така има и свой ритъм – обикновено е онзи, с който го е писал авторът – с паузите или трескавостта на вътрешните му гласове. 

Критиците те определят като човек-бунтар. Може би това определение идва от страниците на книгите ти – в тях понякога витае атмосферата на свръхиндивидуализма и някакво перманентно непокорство с действителността?

В книгите ми има ясна провокация, особено в „Дневниците“. Никога не съм се страхувал да творя смело – може би тази смелост подчертава думата „бунтар“. Ако се обърнем назад в историята - всеки добър творец е и свръхиндивидуалист. Истината е, че съм непокорен спрямо света около себе си, имам много изострено чувство за справедливост, чувствителен съм. Имам нужда от красота и се боря да я създавам, ако не я видя около себе си. Следвам целите си, амбициозен съм, откровен съм – ако това ме прави бунтар – нека остана такъв.

Каква е силата на думите?

Огромна – думите променят животите ни непрекъснато. Те могат да преобразяват идеи, пространства, съдби и да те заведат на други край на света.

Освен инсталацията „Страници от Рая“ какво друго да очакваме от Радослав Гизгинджиев в близко бъдеще?

В момента работя по новата си книга „Повече от любов“ – за нея нищо няма да издавам, защото не обичам да разказвам историите си. Само ще кажа, че имам усещането, че това ще е още по-силен проект от трилогията „Рай“ – поне за мен самия.

Твоето послание към читателите е...?

Създавайте красота чрез думите, жестовете и животите си – светът е по-жаден от всякога за осъзнати хора, които да го излекуват от натрупаната лудост на новата епоха. Вярвайте, че има сила над нас, която помага на онези, които провокират с човещината си новото очаквано възраждане. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.