Село Лещен - приказка в Родопите
В прегръдката между Пирин и Родопи започва пътят към приказното родопско село – Лещен. То очарова с девствена природа и автентичност. Там се чувствам сякаш се завръщам към корените си.
Отдалечавам се от Пирин планина и навлизам в Родопите. Колата прави все по-чести завои, губещите се в отсрещните хълмове. Изкачвам се бавно. Панорамата, която се разкрива е толкова пленителна, че забравям за динамиката, на която ме е научил градският живот. Докато снимам през отворения прозорец, пред мен се появява олюляваща се дървена табела с надпис „Лещен”.
Паркирам в центъра, точно пред храм „Св. Параскева”, издигнат през 1836 г. Минавам по утъпкана пътека и пристъпвам в малкото дворче на църквата. Почти се превивам на две, за да мина през ниската порта. Най-впечатляващото в храма са двата огромни стенописа на лявата му стена. Те изпъкват с необичайно големия си щрих и ярки цветове.
От църквата започва калдъръмена пътечка, която преминава покрай кметството. От двете ми страни се редят двукати къщи, целите от камък и дърво. На портите им висят тежки катинари, а в дворовете им има избуяла трева.
В края на пътечката се е сгушила къщичка, досущ като от приказка на Братя Грим. Схлупена, със сламен покрив, мънички прозорчета и цялата измазана с глина. Ниска ограда опасва дворчето. От верандата се открива гледка към цялото село.
Връщам се в центъра, където вече гъмжи от хора, дошли да си припомнят вкуса на живота. От кръчмата се чува потракване на чинии и весели възгласи. Все пак, едно истинско пътуване в Родопите не може да мине без дегустация на местните специалитети. Признавам си, че любим ми е пататникът!
Продължавам разходката и стигам до табела с надпис „Галерия”. Спирам пред малка порта, зад която ме гледа спретнато дворче, изпъстрено с най-различни цветя. Стопаните на къщата ме посрещат с топли усмивки. Това са поетът Борис Христов и жена му Дарина. Те прекрояват някогашната плевня в галерия, която всекидневно се посещава от любопитни туристи.
Домакинът ме въвежда през входа, пуска малко джаз и ме оставя да се наслаждавам на експозицията. Най-ценната творба обаче е гледката през трикрилия прозорец – тучни зелени поляни, лъкатушещи хълмове и върхове, обгърнати от бяла мъгла... Щастливи са тези, които посрещат и изпращат деня с поглед, вперен в родопската шир!
