Лично мнение

Предварително извинявайте, но тази статия може да не е положителна и вдъхновяваща... или поне не изцяло.

Всеки говори за кучето Мечо. За доброто старо момче, което бе примамено и пребито от 37-годишния Захари Шулев. Днес Шулев е в ареста и се водят протести и петиции с цел неговото осъждане. 

Със сигурност Мечо не знае за тази малка революция, която е създал. Старото момче бавно, но сигурно се възстановява и щастливо развява опашка, когато види човек. Дали трагедията на Мечо най-накрая ни обедини? 

Като бивш работник в приют за кучета (същият, в който в момента е приютен и Мечо) мога съвсем отговорно да заявя - Мечо далеч не е първото куче, пострадало от човешка злоба. За огромно съжаление, със сигурност няма и да е последното. Не, разбира се, не се оплаквам - цялата тази обществена реакция е нещо страхотно, нещо, което отдавна трябваше да се случи и което потенциално има силата да намали насилието над животните и в частност - кучетата. А дали реално ще го направи?

Смесените реакции

Ако се разровим из случаи за насилие над животни. ще видим океан от подобни коментари (по надолу съм приготвила още два). И все пак - дали те променят нещо? 

Напълно разбираема е тази ярост на обществото към Шулев. Смятам, че всеки човек с поне малко съвест трябва да е ядосан. Но има стотици други начини, по които може да се действа срещу злосторника, вместо със заплахи и гневни коментари в медиите. 

Естествено, повечето хора превърна яростта си в градивна енергия - организирана е ПЕТИЦИЯ, искаща затвор за Шулев, а доброволци на Animal Rescue Sofia ходят из подлеза на СУ, събирайки още подписи.

Естествено, имаше и изключително грозни и негативни реакции, като тази на Андрей Куртенков - професор в Лесотехническия университет. Именно негова е думата "кучераст", която стана сякаш емблема на протеста. 

В профила на Куртенков могат да бъдат видени множество постове, загатващи насилие над животни, както и подигравка към хората, борещи се за осигуряването на по-добър живот за четириногите.

А останалите случаи? 

Немалко хора изтъкнаха в социалните мрежи, че случаите на жестокост към животните у нас са множество и са ежедневие. Затова трябва да има постоянни и навременни мерки. Надеждата ми е случаят Мечо да даде именно този тласък, това събуждане на гражданската съвест, която изглежда, че е обхванала всички навсякъде. Да покажем на насилниците, че няма да останат безнаказани. 

Тъжната истина е че властите се задействаха с наказанието на насилника на Мечо не заради любовта си към животните, а заради обществения натиск. Разбира се, това незадължително е нещо лошо. Просто означава, че постоянно трябва да сме будни, да говорим, да крещим срещу насилието и насилниците. 

Уви, това се случва. И е наистина прекрасно! 

Снимка: FB група "Справедливост за Мечо!!!"

Къде е Зоополицията? 

Интересен е случаят с българската зоополиция. 

В края на 2019 г. бива проведен първият обучителен семинар за служители на МВР, които да противодействат на престъпления срещу животни. Според информация от 2021 г., в България има обучени 40 служители за цялата страна. За съжаление обаче, от 2019 г. досега, регистрираните случаи на насилие над животни нарастват, а критиката към зоополицията не стихва. 

"В институциите, свързани с животни, трябва да бъдат назначени хора, наистина обичащи животните, които знаят какво наистина е редно и трябва да се направи, а повечето нехаят..." споделят от неправителствената организация за защита на животните PAW. 

Подобни организации апелират към съвместно действие на органите на реда и неправителствените организации, както и правенето на кастрации на животни абсолютно безплатно, тъй като това е в основата на разрешаването на проблема с бездомните кучета и котки. 

Разбира се, има и други животни, които биват засегнати от човешката злоба. Според организацията за защита на селскостопански животни "Приятели на четири крака", решението е в нас - гражданите. 

Снимка: Фейсбук профил "Приятели на четири крака

Казаното дотук, разбира се, не отрича важното място на зоополицията. Тя е крайно необходима, но към нея трябва да се подхожда ефикасно - чрез обучения, срещи на полицаите със служители в по-развити държави (като например Холандия), съвместна работа с неправителствените организации. 

Всичко, което се случва около Мечо е наистина страхотно, сякаш е началото на едно крайно нужно пробуждане, една гражданска съвест, необходимостта от която е огромна. Защото всяко животно заслужава справедливост, а всеки насилник - затвор. А както гласи един графит в София - "Различен свят не се гради от безразлични хора". Затова нека не бъдем безразлични към несправедливостите, независимо дали те са към кучета, деца, жени, бежанци. Вече доказахме, че можем, че искаме промяна - сега нека продължим борбата за нея и нека заявяваме смело желанията си всеки ден! 

Снимки: Animal Rescue Sofia / Facebook