София в книги, улици и епохи: Да преживееш век и половина в един литературен маршрут
Сряда привечер, светъл късноюнски ден. Лятото се е вкопчило в плътния софийски въздух и нахално жарко ни обещава - няма измъкване. А аз, насред дългоочакваната жега, се отдавам на типичното чудене - работата свърши, сега какво? Мога да се скрия от настъпващото лято и да се прибера, за да уча, или да го хвана под ръка и да го водя на литературен маршрут "Софийска класика".
Докато се наканя да взема решение, вече съм се озовала пред Народния театър, откъдето започва обиколката. Една безобидна пчела е помислила роклята ми за цветна градинка и ме е накарала да се разбягам измежду хората, лепвайки усмивка в стил "Ох, виж я тази, милата" на лицето на не една дама.
А в разгара на това произшествие водещата Лора Шумкова е грабнала микрофона и се готви да постави красивото начало на едно пътуване - през времена, литературни жанрове и любими улици се впускаме в необятната, галеща всички възможни сетива "Софийска класика". И си мисля, лятото беше право: "Няма измъкване".
Как си взаимодействат градът и литературата? Как градското всекидневие, специфично за един град в определен културно-исторически период, предопределя жанровете, стиловете и образите, създавани от обитаващите го писатели? А как литературният образ на града формира начина, по който го възприемат жителите и гостите му?
Това са част от въпросите, на които литературният маршрут "Софийска класика" се опитва да отговори. Негов автор е Лора Шумкова - литературен теоретик и историк с утвърден опит в подобни обиколки с поредицата "Софийски страници". Най-новият ѝ авторски маршрут обещава да ни запознае с обществената и архитектурната динамика в София от Освобождението до наши дни, както и да ни помогне да съпреживеем паметни събития с участието на видни столичани.
В това безкрайно по същността си приключение се впускаме още с първата спирка - Народния театър "Иван Вазов", където си говорим за жанра на драмата.
Слушаме откъс от Яворовата пиеса „В полите на Витоша“, който се развива съвсем близо до нас – в Градското казино, някога помещавало се в сградата на Софийската градска художествена галерия. Водещата ни връща още във времето на княз Фердинанд, когато Народният театър е бил открит. Мислено минаваме през десетилетия на творчески кипеж и необятни културни стремежи. В хода на времето, белязано от тях, театърът се е превърнал в сигурен дом, приютяващ пламъка на изкуството. На стълбите му са се случвали неизброими драматургични и литературни събития; вдъхновяващият творчески обмен се усеща дори в жарката празнота на площада. Безкрайно отворено пространство на културата, пълно с вече натрупан опит, от който днешните творци да черпят.
Но това е и голяма отговорност, казва ни водещата. Защото стъпваш на техните рамене и е добре да стъпиш достойно и с чисти обувки.
Градинката при Руската църква на мястото на бившето Писателско кафене - сладкарница "Цар Освободител"
След драмата далеч не остава само измама, както пише Вапцаров. Напротив, отправяме се към два от най-истинските литературни жанрове – фейлетона и есето, а мястото, което ги въплъщава, е Писателското кафене.
Не живея в София отдавна и още не я познавам твърде добре, но по време на една от първите ми столични обиколки се влюбих в градинката при Руската църква. Не съм се чудила защо толкова я харесвам – просто усещам атмосферата. „Софийска класика“ обаче ми дава допълнително обяснение – та тук е било Писателското кафене! Тук са идвали Вазов, Яворов, Славейков, Елин Пелин, Кирил Христов, Яна Язова, Багряна... как да не усетиш такова присъствие, макар и след повече от 100 години?
На това място си говорим за Алеко и Вазов, за фейлетоните като жанр-реакция на действителността и разбира се, за литературните кафенета и сигурната им поява, когато има нужда от общност. Във времена на пандемия, казва Лора Шумкова, много силно изпитваме тази необходимост. Може би сега е правилният момент отново да се появи някое писателско кафене.
Обиколката ни продължава към гроба на Иван Вазов в градинката зад „Св. София“. Витошки камък от морените служи за монумент на писателя, от чиято смърт тази година се навършва цял век. Неслучайно тук си говорим за жанра пътепис – всички познаваме огромната любов на Вазов към природата и опознаването ѝ.
Не всички обаче познаваме и пътеписите му толкова добре. Затова слушаме с интерес, докато Лора Шумкова ни чете Вазовата „Зимна разходка“ и неусетно ни пренася някъде нагоре, в спокойната красота на планината – сред поезията на кокичетата и лъчите на смеха на селянките, в които и самият писател е открил някои непрежалими истини.
И докато летливата простота на живота кристализира в това литературно кътче до „Московска“, ние се отправяме към следващата спирка – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тук, както подобава на внушителността на сградата, си говорим и за най-внушителния литературен жанр – романа. Водещата отново ни повежда на пътешествие – от първите български романи, публикувани след Освобождението, стигаме до най-новите книги от последните няколко години – като фантастичната поредица „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Препоръка след препоръка, прочитаме епохите една по една, проследяваме как се сменят страниците им – на места се късат, думите се омотават, но безмилостното време е твърдо решено да довърши книгата.
Нашата обиколка също върви към своя финал по ул. „Оборище“, докато стига Докторската градина. Във все още кратката ми столична история това място също е много емблематично, тъй като присъстваше в деня, в който неочаквано заобичах София преди няколко години. А благодарение на маршрута „Софийски класики“ вече свързвам Докторската градина и с едно от любимите ми неща на този свят – поезията.
Тук щях да ви прочета „Булевардът“ на Миряна Башева, казва ни водещата, но ще ви оставя да си го прочетете сами или направо да чуете песента.
Вместо това ни зачита също толкова големи красоти - Яворов и Валери Петров. Слушаме. Край нас се скупчват деца, дошли да проверят какво става, и също се заслушват в стиховете. За няколко секунди София застива в оранжевото на неизбежния си залез, а лятото, вкопчило се във въздуха ѝ, се отпуска и се усмихва. И всичко става поезия – в кратките мигове, преди маршрутът да приключи, а ние – пропътували заедно век и половина в книги, улици и епохи – да се разделим и да продължим напред.
В края на „Софийска класика“ Лора Шумкова ни връща отново към Вазовата „Зимна разходка“ и ни пожелава – дори да нямаме кокичета, нека винаги да имаме смях. А аз слагам слушалките и си пускам „Булевардът“, и благодаря за щастието да пътешествам през думите и историите. Веднъж поемеш ли по този път, измъкване наистина няма. Но пък защо ти е да се измъкваш от най-ценното на света?
Тоя автомобилен оркестър вдъхновен дирижира денят
и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят.
До края на летния сезон на тазгодишните "Литературни маршрути" остават още две обиколки - първата е посветена на Пенчо Славейков и Мара Белчева и ще се проведе тази сряда от 18:30 с начална спирка - площад "Славейков". Последната пък ще започне седмица по-късно от същото място и ще представлява интерактивна разходка с творческо писане, водена от британския писател Уил Бъкингам. Литературните маршрути ще се завърнат отново през есента - не ги пропускай!