Лично мнение

Един различен прочит на текста на Христо Петров, познат още като Ицо Хазарта, се появи в българското медийно пространство. За да се замислим. „Актьори срещу поети“ застанаха редом един до друг. „Актьори и поети“ се опитаха да ни напомнят нещо.

Темата за свободата на словото е табу. Поне тук. В България. Не искам да ви обременявам, като използвам факти и данни, най-малкото да навлизам в политическото пространство или нещо подобно. Но определено е проблем в обществото, за който не се намира решение. А го забелязваме. Подобно на много други.

Реших да напиша този текст, вдъхновен от идеята на актьори и поети срещу „кафявите новини“. Мнозина ще се запитат: „Как така кафяви?“, а тъй като в медийното пространство, което е неизменна част от живота на съвременния човек, се срещат много проблеми. „Кафявите медии“ спадат в тази категория. В следващите редове ще обясня накратко значението на този термин.

Определението "кафяви медии" започна да се употребява през 2016 г., когато утвърденият цвят за таблоидни медии вече не беше достатъчен – това не са жълти медии в класическия смисъл. Жълто е да следиш личния живот на популярните хора, кафяво е да клеветиш, демонизираш и дехуманизираш опонентите си, като прескачаш и последната граница на приличие. 

Дезинформацията и фалшивите новини са наш голям враг в информационната ера. Пренаситени сме с информация, но много често не я филтрираме и ставаме жертви на манипулация, без дори да разберем. Разбира се, рядко бихме си признали, тъй като е много значимо да имаме мнение по даден въпрос, по който сме прочели малко някъде из интернет, и да претендираме, че сме прави и ерудирани. Със сигурност тази статия може да ви накара да се замислите по въпроса.

Връщайки се към проблемите в медийното пространство, които определено няма да се решат сами, имам смелостта да изразя мнението си и да отправя призив. За размисъл. Какво зависи и не зависи от обществото и неговите решения? На какво вярваме в медийното пространство? Дали няма „кафяви медии“, защото им предоставяме тази възможност и нямаме нищо против да бъдем дезинформирани или лъгани?

Интересен факт е, че решително изпреварваме Мали по свобода на словото, но ще трябва да догонваме Етиопия. Може би трябва първо да се замислим. Има ли проблем в медийното пространство? Защото индикациите са, че нямаме проблем с тази ситуация или пък, че това е поредният такъв, който би почакал. Както всеки човек е отговорен за решенията си, така всяко общество търпи последствията от своите решения.

Отделете няколко минути и се замислете.