От сърце

Лято е. Едва ли можех да започна с нещо по-очевидно. Но наистина е лято - не само навън, но и вътре в нас. В сърцето.

Може би си мислиш, че лятото се усеща най-добре на морето. Все пак от първия ден на юни започваш да мечтаеш за плаж, море, слънце и всички онези малки радости като събирането на мидички и строенето на пясъчни замъци. Лятото обаче най-добре се усеща на село. При баба и дядо. Където има голям шанс да си прекарал най-хубавите си лета като малък.

Миналата седмица бях тръгнала за морето. Само за събота и неделя, колкото да си потопя краката в солената вода и да си напълня банския с пясък. Но тъй като в петък вечер (или по-скоро през нощта) се запътих към Стара Загора след като в последните 10 часа бях шаферка и сладкарка на сватба, установих, че шансът на следващата сутрин да стана рано, за да продължа към някой къмпинг граничи с нулата.

Затова не станах в 6 часа. Наспах се. И реших да ида при баба и дядо на село. В Могилово. Там ме очакваше това, за което мечтаех от няколко седмици насам - почивка. Истинска. В хамак, опънат между две вишневи дървета. С книга в ръка, с боси крака и дакел, който ме "пази".

С прохладните стаи на селска къща. С лятната баня и външни чешми. С дядо, който полива градината и баба, която пържи тиквички. С разходки из двора (имаме наистина голям двор) и прескачане до съседната къща при баба Станка, която ми подава голямо парче диня и букет с цветя (мама ми каза, че се наричат "алпийски сняг") през оградата.

С вечерята на маса отвън под звуците на щурците. С големите купи салата, направена от домашни зеленчуци - домати, които са още топли, защото до преди малко ги е пекло слънцето и са току-що откъснати и краставици, които понякога нагарчат леко в краищата, но са по-вкусни и хрупкави от всичко друго на света.

Лягаш си щастлив и доволен. Без да мислиш за нищо.

Животът на село тече различно. Всички постоянно имат работа, но не бързат за никъде. Стават рано, но спят на обед. Грижат се за животните и растенията, но и те се грижат за тях. 

Лятото най-добре се усеща на село. Докато дядо бере орехи от дървото, а баба ги разчупва с камък. Пръстите ми стават все по-жълти, а аз си мисля само едно - лятото най-добре се усеща на село.