Култура

Знаеш ли коя е жената, чиято карта държа на снимката? А знаеш ли защо избрах точно нея и какво е общото между двете ни? Днес ще ти разкажа за една страхотна инициатива, която разтуптя мастиленото ми сърце. "Царски пищов" ще бъде тематична поредица от карти, като първото тесте е посветено на българските писатели от XIX и XX век. Върху всяка от 50-те карти има портрет на роден автор от едната страна, а на гърба - по 3 любопитни факта, както и кратка обща информация за живота и творчеството му. Страхотно, нали?

Идеята за картите, както и тяхното съдържание, е дело изцяло на екипа на Савина Николова и Десислава Желева от изд. Orange Books. Срещали сме те с тях и по други поводи и се очертава да продължаваме да го правим, тъй като свежите им хрумвания често привличат погледа ни. А как се ражда "Царски пищов"?

Децата все по-трудно намират мотивация да се концентрират в часовете по литература и смисъл да “помнят“ кой автор какво е написал. Това не е статистика, а неща, които са ни споделили наши приятели, които са учители по литература в гимназии в столицата и в провинцията. Отделно, нерядко се сблъскваме със ситуации, в които става ясно, че малко от нещата, които са ни били ясни в училище, са ни ясни и днес, макар че би трябвало, защото общата култура и знанията не са нещо, което трябва да напусне главите ни, когато напускаме гимназията.

Ние, разбира се, не сме учители по литература. Не дръзваме да твърдим, че знаем как трябва да изглежда един учебник, за да е ефективен. Но пък ни дойде идея, с която се надяваме да раздвижим малко нещата. 

"Царски пищов: Български писатели" е нашият начин да привлечем вниманието към българската литература на малки и големи, като покажем в нова светлина добре познати автори. С карти е лесно - теглиш една, четеш няколко кратки неща, припомняш си заглавията на ключови произведения на въпросния писател. Прочиташ немного популярен факт за него. И после стискаме палци да решиш да прочетеш и още. Това е.

Защо обаче аз самата толкова се развълнувах от първия "Царски пищов"?

Когато бях в 4-ти клас, имах доста странно хоби. Истината е, че бях малко странно дете, което стана още по-странен (полу)възрастен. И макар че бях общителна, имах някои чудатости, които ме различаваха от другите деца на тази възраст. Едната от тях беше, че много обичах българската литература. Това само по себе си не е странно. Малко по-странно беше, че имах тетрадка, в която записвах интересни факти за живота на почти всеки български автор, когото срещнех. Много по-странно беше, че задължително пресмятах кой на колко години е починал.

Това последното по някаква необяснима за мен причина ме вълнуваше страшно много. Учудвах се, когато някой е умрял на по-ранна възраст, и исках да знам защо е станало така. Възхищавах се на тези, доживели дълбоки старини. Най-странното може би беше, че нищо от това не ми се струваше странно. Не ме натъжаваше фактът, че някой си е отишъл по-рано - гледах на моето "изследване" като учен, който борави с факти и после размишлява над тях какво означават. Колко повече стихотворения е можел да напише Смирненски, ако не беше починал от туберкулоза едва на 24 години? И как може да е успял все пак да напише толкова много за толкова малко време?

Знаеш ли, че...
Според Мара Белчева последната дума на Пенчо Славейков била "Светлина".

Да, имах много въпроси. И обичах да научавам любопитни факти. "Знаете ли, че..." - аз винаги исках да знам. Ако нещо е отбелязано "За любознателните", първо прочитах него. Може би това, че бях Читанката на Празника на буквите "Ние вече сме грамотни" в първи клас предреши съдбата ми на фантастично книжно животно. И "Царски пищов" ми напомни за всичко това.

Знаеш ли, че...
Павел Вежинов винаги е писал на ръка, а след това е давал текста на машинописка.

Страхотното оформление на Kontur Creative, красивите портрети, дело на Алебна Лимони, интересните факти, подбрани от екипа на издателството - докато за първи път разглеждах картите, отново се върнах в 4-ти клас, в къщата ни в Бяла Слатина, наведена над тетрадката, в която старателно записвах всичко. Странно дете със странно хоби. Но тези карти не са само за пораснали деца като мен. Те са за всеки, който иска да си припомни или да научи нещо ново. 50 карти, които крият 150 любопитни факти. Толкова много информация в толкова малко думи. Деси и Сав са успели да уловят есенцията - нещо доста трудно за постигане, като се има предвид колко известни и обичани са авторите от тестето.

Вече сети ли се коя е писателката в ръцете ми на снимката? Това е Блага Димитрова. И аз, и тя сме родени в един и същи град в Северозападна България - Бяла Слатина. И макар и често родното ми място да се свързва с доста по-противоречивата женска фигура на Цола Драгойчева, Блага Димитрова винаги е била причината да се гордея, че съм от там. Теглейки карти, може би ти също ще си припомниш времето в училище, някой позабравен факт или автор, който искаш да (пре)прочетеш. Вярвам, че "Царски пищов: Български писатели" е точно това, от което имаме нужда вкъщи. Всички ние, малки и големи, ти и цялото ти семейство. А аз отивам да почета на сина ми.

Знаеш ли, че...
Блага Димитрова учи в един клас със Стояна Мутафова в Първа софийска девическа гимназия.