Уилям Юинг за Арнолд Нюман, фотографията и изкуството

12 ноември 2018 10:14 | Автор: Десислава Славова | Изкуство

На 6-ти ноември в СГХГ бе открита изложбата "Майстори на фотографията - Арнолд Нюман", както и бе отпразнувано десетото юбилейно издание на този проект. Зад идеята на самото издание стои Гергана Мудова и нейната фондация "МУСИЗ", за която Ви разказахме преди месец в следното интервю. Гост-лектор на следващия ден от откриването на изложбата бе американският куратор Уилям Юинг.

А кой е Арнолд Нюман? Нюман е американски фотограф (1918 – 2006), познат като един от най-великите портретисти на 20-и век, заснел емблематични имена от света на изкуството, политиката и шоубизнесa. Посвещава 70 години от живота си на фотографията и запечатва историята на столетието, създавайки новаторски подход в портретирането - “фотопортрет в интериор” (environmental portraiture), като разбива стереотипа на студиото, изваждайки модела от него.

Нюман разполага обектите си в среда, типична за професиите им, с което улавя същността на техния живот и работа. Този подход е широко използван днес, но техниката е необичайна за 30-те години, когато Арнолд Нюман започва да я използва. Нюман е направил хиляди портрети на художници, писатели, актьори, музиканти, политици: Пикасо, Дали, Мондриан, Миро, Джордж Брак, Макс Ернст, Ман Рей, Артър Милър, Алфред Круп, Айн Ранд, Кристиaн Диор, Труман Капоти, Анди Уорхол, Игор Стравински, Джон Кенеди и Мерилин Монро.

Но да се върнем на Уилям Юинг. Той е един от световнопризнатите специалисти в областта на фотографията, автор, куратор на изложби. Уилям Юинг e основател на Центъра за съвременно изкуство Оптика в Монреал, директор „Изложби“ в Международния фотографски център в Ню Йорк, директор на Musée de l’Elysée в Лозана, Швейцария, където прекарва 15 години.

Musée de l’Elysée е смятан за една от водещите фотографски институции в света. Носител на „Наградата за изключителни заслуги към фотографията” на Кралското фотографско общество и Ордена за изкуство и литература на Френската република. В момента е директор „Кураторски проекти” в издателство Thames & Hudson. Написал е около 50 книги.

Уилям Юинг по време на лекцията за творчеството на Арнолд Нюман

Разговаряхме с Уилям в СГХГ след като приключи лекцията му по повод творчеството на Нюман. Седнали един до друг, в празната галерия, заобиколени от 55 портрета на известни личности и изкуството на Нюман, което те поглъща. Говорихме си за личните усещания на Юинг към света на изкуството и това какво е да оставиш отпечатък от себе си чрез фотографиите си върху поколения хора.

Вие сте един от световноизвестните куратори. Какво дава и какво отнема изкуството?

Изкуството ни дава значение. Държи ни будни и здравомислещи в трудни и объркани времена. Отваря нови врати и ни кара да продължим напред, когато имаме проблеми, които ни изглеждат почти неразрешими. Кара ни да се усмихваме и да излезем за малко от себе си и зоната ни на комфорт. Освобождава ни от капаните и от ежедневието.

От друга страна, отнема голямо количество енергия. Някои хора са преждевременно уморени от необходимостта да създават нещо. Но това не е нещо, което може да бъде избрано. При младите хора днес е въпрос на избор между "Дали да стана зъболекар?" и "Дали да стана артист?" Трябва да бъдем артисти. Все пак изкуството заема целия ни живот.

Арнолд Нюман © - Пабло Пикасо през 1956 г.

Какво е фотографията - начин да увековечиш даден образ или начин да живееш чрез него?

Когато един портрет е направен, той вече не може да бъде изтрит. Веднъж направил ли си нещо, то то не може да бъде заличено. Но в същото време светът се променя и не може да заснемеш дадена фотография няколко пъти и тя да бъде същата. Технологиите изчезват, хората също. И ако тези фотографии оцелеят в устоите на времето 200г или 3000г, а мисля, че те ще, то те ще бъдат твърде крехки - хартията гори, може да бъдат изложени на прекалено силна светлина, може да попаднат във вода, да бъдат лошо съхранявани. В същия момент обаче, те са и чудесен отпечатък на човешката цивилизация.

Какво за Вас е изкуството - бягство или спасение?

Изкуството за мен не е точно бягство, не е и точно спасение. Сам по себе си, аз се нуждая от него. Нуждая се от него за благосъстоянието ми и за оптимизма ми. Но изкуството е и декорация - като да се разхождаш из София, да влезеш в уютно магазинче, където има изложени неща. Или пък самата архитектура от 19-ти век. Изкуството е много различни неща, събрани в едно.

Изложбата може да бъде посетена от 6-ти ноември до 9-ти декември в СГХГ.