Култура

Непокорна, свободолюбива и емоционална – тези три думи най-умело обгръщат душевния свят на голямата българска поетеса Петя Дубарова. В разгара на Великденските празници отбелязваме и нейното рождение, оставило след себе си спомена за неизживяна младост, ексцентрична крехка същност и всеобхватен талант. Именно на нея посвещаваме и втория епизод от поредицата ни - "Жените, които ни вдъхновяват".

'‘Поезията на Петя е белязана от желанието й за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.’’

Вдъхновени от нейната непоколебима и светла личност създадохме щампата “Като говориш с мен, ще мълчиш!”. Фразата е част от емблематичния български филм “Дами канят” (1980г.), реплика на незабравимия Георги Русев. Можете да разгледате този и други модели в магазина на Успелите – ТебеШир. Всеки закупен продукт помага на добрите новини да стигат по-бързо до вас, както и да създаваме все по-качествено съдържание в борбата срещу фалшивите новини.

Началото, зрялото детство и успехът

Родена на 25 април 1962 година в Бургас, в семейството на прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров - началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Детето-чудо започва да рецитира стихчета малко след като проговаря. На две години и половина вече знае цялата азбука, а на три може да чете. 5-годишната Петя сама си взема книги от читалището, а в първи клас създава и първото си стихотворение в два куплета – „Буря в морето“.

Големият поет Христо Фотев забелязва таланта на малката Петя по време на свой кръжок, когато момичето е едва на 10 години. В писането й усеща необикновения начин, по който тя гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие.

Първите й публикации се появяват на страниците на вестник „Септемврийче“, а по-късно я публикуват и в. „Народна младеж“, списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Дълбочината в творбите на Петя пораждат съмнение в редакторите на в. „Септемврийче‘‘, дали наистина са писани от дете. Поради тази причина дори отказват да публикуват някои от тях. Изненадва ги не само образността и зрелостта им, но и продуктивността на авторката – имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да чувства никаква умора или изтощение.

Младостта, любовта и непокорността

Като тийнейджър Дубарова сбъдва мечтата си да учи в Английската гимназия в Бургас, където многократно изнася литературни четения на творчеството си пред връстниците си. Тя е прилежна ученичка, изключително жизнерадостна, общителна и лъчезарна. Обича да излиза навън с приятели, а любимите й места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с тях.

За вътрешния портрет на Петя съучениците й разказват:

„Съчетава известна ексцентричност на характера с голяма дълбочина и широта на душевния мир. Има силно самочувствие, но не само на основата на таланта, а като цялостна личност.

Надсмива се, дори с презрение гледа на дребнавостите. Самоуверена. Чувствителна, много чувствителна в отделни моменти. Беше и странна. Винаги защитаваше своето мнение, спореше с всеки.

Самобитна, своеобразно затворена. Имаше си и свой свят. Пряма и откровена, често казва: „Аз не умея да лъжа…“ Казва всичко в очите – без да се страхува от това дали срещу нея стои учител или съученик, приятел или непознат. Не наранява, не компрометира. Не се държеше надменно. Няма склонност към усамотяване, но когато има работа, гледа да бъде сама...‘‘

През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките Петя среща шведа Пер, в когото се влюбва. Двамата водят активна кореспонденция въпреки разстоянието, което ги дели. След време той преустановява писмата си без обяснение, което се отразява тежко на поетесата. В дневника си Петя го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“.

През пролетта на 1979 година, по време на семинар на сп. „Родна реч” в София, Петя се запознава с младия писател и почти нейн връстник Деян Енев. Младежът я впечатлява с таланта си да пише и отношението си към нея. През лятната ваканция той дори гостува в родния й Бургас, където заедно разглеждат ключовите кътчета на морския град. През есента Деян постъпва в казармата, а 2 месеца по-късно научава, че Петя е напуснала завинаги земята по свой избор.

Смъртта, вечността и погубеният талант

На 4 декември 1979 г. Петя Дубарова остава завинаги на 17 години. Поетесата недочаква своето пълнолетие, слагайки край на живота си в своя дом в Бургас със сънотворни хапчета. Петя завещава след себе си и последни прощални думи, които остават неразбрани и до днес:

Година преди да отлети от Земята, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от хората и света. Смята се, че последната капка, причинила шокиращата й смърт, се крие зад недоказаната й вина по време на задължителните часове по практика в местната бирена фабрика. Несъществен инцидент с повредената машина се оказва съдбоносен за поетесата, която получава наказание - "намаление на поведението".

Така най-съкровената й мечта да следва в Москва се изпарява за секунди и с нея си отива и „най-младата сред големите творци на България“.

Към днешна дата всеки може да посети Дом-музей „Петя Дубарова“ в Бургас, където е живяла и творила талантливата поетеса, а в морската градина е създаден и паметник в нейна чест. От 1984 г. насам ученици от 14 до 19 години могат да участват със свои стихове или разкази в Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“.

На 21 януари 2022 г. е кинопремиерата на „Петя на моята Петя“ на режисьора Александър Косев. Българският игрален филм е вдъхновен от живота и творчеството на поетесата Петя Дубарова, а сценарият повдига завесата на миналото, обвързвайки събитията със съвремието.

Доброта

Петя Дубарова

 

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Въпреки ранната си смърт, Дубарова оставя след себе си над 200 стихотворения, 60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на „Бийтълс“, „Би Джийс“, „Смоуки“ и „Пух“.

Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена година след смъртта ѝ, а скоро след това е публикувана и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник. По нейни текстове са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители, сред които Ваня Костова, Дует Ритон, Йорданка Христова, Кичка Бодурова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова и други.

Макар и вече 43 години да не е сред нас, Петя Дубарова далеч не е забравена, а напротив - продължава да „живее'' чрез своите стихове и до днес!