От сърце

Ако имам наистина слабо място, ама много слабо, това са възрастните хора. Някои от най-личните ми текстове са посветени на моите баба и дядо. И след като вчера снимката на дядото с меда и полицаите обиколи интернет и стотици потребители на социалните мрежи бяха възмутени от държавата и системата на МВР, днес (разбира се) излезе нова информация "по случая".

В този текст нямам намерение да защитавам нито държавата, нито служителите на МВР. Няма и да нападам "будните граждани". Но в общество (и полиция), което седи безучастно, докато се случват десетки безредия, дава подкупи на катаджиите (които ги приемат на драго сърце), хвърля фасовете си на улицата (но на никой не му прави впечатление) и прибързва със заключенията преди да знае който и да било от фактите, има нещо много обезпокоително.

Вярвам, че никой не е подходил към ситуацията с дядото и полицаите с лошо намерение. Всички просто са искали да бъдат съпричастни с възрастния човек.

Защото всички ние имаме или сме имали дядовци. И приемаме това лично. Защото отношението към възрастните хора в държавата като цяло не е добро. Защото много стари хора са тъжни и самотни. Но за това не са виновни полицаите от снимката.

И ако не разбираш, че ти и аз носим точно толкова отговорност, колкото и всеки друг (полицай, политик или лекар), просто си заравяш главата в пясъка (или в социалните мрежи).

Случката с дядото с меда не е новина. Това е разказ по картинка. Когато насаждаш омраза срещу някого без да знаеш какво се е случило отговорността е твоя. За броени часове двамата полицаи станаха най-мразените хора в държавата. Хора, които до вчера никой не познаваше изведнъж се превърнаха в олицетворение на злото и всичко гнило в страната ни.

И докато вчера снимката имаше хиляди споделяния, днес другата страна на монетата (не казвам истината, защото никой не знае каква е цялата истина  и всеки споделя своята версия) няма да достигне и до половината от хората, които вчера се възмущаваха от "случката".

Защо обаче е така?

Защото да се възмущаваш е лесно, а да си признаеш, че си сгрешил - трудно.

Защото все повече хора споделят съмнителна или невярна информация без да се замислят. Фалшивите, както и кликбейт новините разчитат точно на това - емоционален отговор на видяното. И ако днес е случайна снимка, чиито автор не е имал никаква зла умисъл, утре ще е нещо по-лошо. 

Вместо извод

Дядото с меда няма нужда от твоето споделяне в социалните мрежи. Същото важи и за честитенето на рождения ден на баба ти във фейсбук. Тях не ги интересува колко си възмутен в мрежата и колко ги обичаш в пост. Възрастните хора имат нужда от ТЕБ.

Да ги поздравиш на улицата. Да им отстъпиш мястото си в градския транспорт. Да им помогнеш да пресекат улицата. Да им прочетеш нещо, защото не виждат добре. Да им се обадиш по телефона, за да ги чуеш.

И няма нужда някой да е твоята баба или твоят дядо. Те всички са твои, наши. И имат нужда от истинското ни внимание. Защото дори да обясниш на дядото с меда какво се случва и колко хора го защитават в интернет, за него няма да има значение. Но ще има значение, че си отделил от времето си да поговорите. Това е неговата реалност. Това ще запомни той. А вярвам, че и ти. Защото колко пъти си се хващал да мислиш:

Пък април 2015-та като споделих онзи пост и светът се промени изцяло. Ех, колко добре направих! 

Николко. 

Мисли преди да споделяш. Не бъди просто поредната плочка от доминото.