Загубата е загуба. И да се измерва, е жестокост
Откакто видях новината за смъртта на Кобе Брайънт, си мисля все за това изречение. Чух го в сериала "Скандал" и оттогава сякаш ме преследва. Набило се е в главата ми, заедно със самата сцена.
Двама от главните герои, Мели и Сайръс, са на балкона на президентството. Тя е загубила сина си, той - съпруга си, но тя се опитваше да го убеди, че не могат да се сравняват, че нейната загуба е много по-тежка. Като майка, дори не искам да си го представям. Но тогава Сайръс каза изречението, което използвах за заглавие и така и не ме напусна съвсем:
Загубата е загуба. И да се измерва, е жестокост.
Целият свят скърби за Кобе Брайънт. Не само спортната общественост. Милиони фенове са съкрушени от ненавременната гибел на идола си. И ги разбирам. И е ужасно. Заедно с него на борда на хеликоптера има още 8 души. Един от тях е дъщеря му Джиана, чието име е свързано с неговото и за която също се говори много. Така в сянка остават 7 души, които също са загубили живота си заедно с тях на 26 януари. В медиите по света се обръща внимание основно на живота и смъртта на Кобе Брайънт и дъщеря му. В САЩ се опитват все пак да не изключват и другите жертви от новините, макар и историите им да не отнемат толкова ефирно време. Все пак това е обща трагедия и никой живот не е по-малко ценен от друг.
Разбира се, че Кобе Брайънт е различен. Не просто известен - легенда. Името му няма да спре да живее, дори той да си е отишъл. Нито това на дъщеря му. Но аз не преставам да мисля за останалите 7 души и колкото и да не искам да пиша този текст, имам усещането, че трябва. Защото те са важни. И ако Кобе Брайънт е бил герой за мнозина, то тези хора по всяка вероятност също са били такива. Може би не за милиони хора по света, но за някого. И кой може да каже дали, ако имаха повече време на Земята, нямаше да направят дори по-велики неща от Черната мамба? Няма как да знаем, а времето им изтече. Сега светът оплаква своя идол и за много баскетболни фенове играта никога няма да е същата.
Дори не искам да си представям през какво преминават съпругата и семейството му. Те винаги са делили Кобе Брайънт с целия свят, той никога не е бил само техен. Но за него семейството е било на първо място, а сега две парчета от него завинаги ще липсват. За съжаление, Кобе и Джиана не са били единственото семейство на борда.
Джон, Кери и Алиса Алтобели
Майка, баща и дъщеря. Джон и Кери са родителите на Алиса, една от съотборничките на Джиана в баскетболния отбор, където играят заедно. Семейството има още две деца - Джей Джей и Лекси, които остават без родители и без сестра си. Тяхната загуба не е по-голяма или по-малка, защото загубите не трябва да се измерват. Но е загуба, за която не се говори толкова много. А може би трябва. Те не са просто част от онези 7 души, които не са Кобе и Джиана - те са истински хора, които са имали живот и мечти. И аз се моля, където и да са сега, заедно, да намерят покой.
Сара и Пейтън Честър
Майка и дъщеря. Сърцето ми се разбива на милион парчета само като пиша това. Още едно семейство, което заедно е намерило смъртта си в трагичния инцидент. Пейтън също е съотборничка на Джиана и Алиса. Това е и причината всички те да са били на борда на хеликоптера - отивали са на тренировка. За съжаление, никога не са стигнали. Остава ми да вярвам, че играят заедно баскетбол на небето.
Кристина Маузър
Била е асистент-треньор в отбора на момичетата, които вече споменах по-горе. На 38 години, съпруга и майка на 3 деца. 3 деца, които ще израснат без нея.
Ара Зобаян
Пилотът на самолета, разбира се. Той е последната, но и първата жертва, чието име има възможност да не знаеш. Ара е бил опитен пилот и инструктор, който в случая е излетял при тежки условия. Все още се разследват причините за катастрофата, тъй че не може да се каже кой и дали има отговорни, или всичко е било просто лошо стечение на обстоятелствата. И макар и това да е важна информация, която ще научим в бъдеще, тя няма да помогне особено на близките на деветимата пътници, които са загубили живота си. Кобе и Джиана са двама от тях, но имената на останалите 7 са не по-малко важни. Не се съмнявам, че ако следиш случая отблизо или имаш желание, би могъл да ги научиш и от други медии. Аз просто се почувствах отговорна, исках да напиша нещо за тях. Защото загубата е загуба. И да се измерва, е жестокост.
