Изкуство

Наскоро се проведе премиерата на стихосбирката "Четири кафяви очи" на Стефан Евтимов, като се оказа, че авторът е само на 17 години. В последно време все повече млади писатели се осмеляват да издадат своя книга и да я пуснат на необятния пазар, заедно с творчеството на стотици други автори. За съжаление, все още не се обръща достатъчно внимание на това явление, освен ако реализацията на книгата не е съпътствана с определен маркетинг бюджет, за да може читателят да си купи въпросната книга, след като му е "избола очите" от различни публикации. Ще ви запозная с петима млади писатели, които определено заслужат внимание.

Михаил Митев - човещината на фрагментите

Врачанинът издаде дебютния си сборник с разкази "Фрагменти" в началото на тази година. Макар и още ученик, Михаил успя да направи грандиозна премиера в Младежкия дом, която събра 150 души. Тиражът се разпродаде за нула време, като авторът сам разпространява книгата си. Представяния на "Фрагменти" имаше в още няколко града, включително и София. В момента 17-годишният писател подготвя и роман. 

"Фрагментите, които най-добре описват света, в който живея. Повечето са тъжни, отколкото весели, но понякога единственото нещо, от което се нуждаем е една тъжна история. Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да си човечен, а тук показах цялата човещина, която притежавам.", споделя авторът.

Иво Христов - по стъпките на Стивън Кинг

Този 15-годишен младеж е феномен. На такава крехка възраст да издадеш цели 4 книги, и то в жанровете хорър и фантастика. Първата си книга "Приятелите умират заедно" написва на 13, като включва в нея 5 дълги разказа. Следва новелата "Животът на струва пари", към която интерес проявиха актьорите от сериала "Под прикритие", и романът "Тя е моя". Последната книга на Иво "Календарът на живота" имаше две представяния в София и доста добри отзиви.

"Казвам, че тя е красива. На фона на всичко, което се случва във света, тя е един край на мъките. Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Не пиша за любовта, защото не мога да кажа нищо за нея. Засега.", казва Иво за смъртта в едно от интервютата си.

Анна Аврамова - скромността на "Изключението"

На 16 години Анна издаде две книги - дебютната й стихосбирка "Моят свят" изцяло с любовна лирика и "Изключението" - сборник с поезия и проза. Нейният ураган от емоции прелива в строфите, които младата поетеса споделя с читателите, без да иска никакви дивиденти за себе си от това. Ани вярва в красотата и че в нея всеки може да намери своето изключение от сивото и обикновеното. Вече на 18, тя е и редактор на предстоящата стихосбирка на авторката с псевдоним Енигма Лупус.

"Ако кажа, че възрастта на автора не влияе върху творбите му, ще излъжа.. Но като се замисля, не е важна онази дата и година, която е написана в личната карта, а това как разсъждаш, мислиш и разбира се, чувстваш.", са част от разсъжденията на Анна.

Георги Славов - един "възрастен младеж"

18-годишният Георги предизвика фурор с дебютната си книга "И това ще мине". Без да е публикувал нищо в интернет и без да ползва услугите на издателство, поетът организира своя премиера и стигна до публикации в списанието "Нова социална поезия". Макар социалният елемент да се забелязва, силата на Георги определено е в символистичната лирика, контрапункт на директния подход, който наблюдаваме в част от съвременната литература.

"Привърженик съм на символистичните идеи. Някои хора казват, че животът е постоянно искане, което няма да свърши и единственото ни спасение от това е изкуството, да бъдеш себе си, да се откъснеш от някакви предварителни норми, стереотипи.", заяви Славов в първото си интервю.

Мартин Петров - българското е живо

Във времена, в които ни казват, че сме "европейци", Мартин ни напомня, че преди всичко сме българи. Първата си книга със заглавие "Аз съм българче" написва само на 13 години и отпечатва сам. На 16 вече има 5 книги и е започнал образователна поредица за деца - "Млад родолюбец". Първата книга от поредицата "Началото" излезе през 2015 г. и може да бъде намерена в книжарниците.

„Моето желание да напиша поредицата „Млад родолюбец“ идва оттам, че умният човек не е като глупавият. Представете си, че ние сме овце, както много често сами се оприличаваме на такива. Ако една овца знаеше, че съседната поляна е с по-млечна и по-зелена трева дали щеше да ходи там, където ѝ каже стопанинът? Не мисля.“, споделя Мартин.

В България има още много млади пишещи таланти, които заслужават да бъдат прочетени, защото те могат да предложат нещо ново и различно със своите мисли и възгледи, които не се боят да споделят с читателите.