История

Това интервю започна по много странен начин - на чаша бира и порция свински уши. Около Коледа се видях с един мой приятел - Алекс Петков, в Стара Загора и той ми сподели, че е личен познат с австриец, който е изследовател на Кобургската династия и в частност на българското царско семейство. Той има една издадена книга за династията на Кобургите във Виена - "Домът на кралете". След няколко разменени мейла получих връзка с Гюнтер Фурман - човека, който е изследвал династията, от която е част и българското царско семейство, и който смята цар Борис III за герой. Прочетете повече надолу.

Under the Bulgarian text you can see its English version. 

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Гюнтер Фурман. Роден съм през 1972 г. Израснал съм на 60 километра северно от Виена, на границата с Чехия. Сега живея във Виена. Магистър съм по право от университета на Виена и по културен мениджмънт от University of Music and Performing Arts Vienna.

След години управление на музеи, през 2013 година реших да стана независим и основахме с един приятел CANTAT Heritage & Innovation. Това е малка агенция, която се намира във Виена, с фокус върху създаването на исторически изложби и разработка на софтуерни и мобилни решения за музеи и туризъм, както и мултимедийни проекти за исторически забележителности.

Сред някои от другите проекти, по които работя, е това, че съм исторически съветник за телевизионно документално предаване за австрийските благородници. Така имах шанса да се срещна и с Негово величество цар Симеон II.

Кое на първо място предизвика твоя интерес към династията на Кобургите и защо?

Всъщност всичко започна, когато бях дете, в библиотеката на дядо ми. Имаше книга за региона, в който съм израснал - нарича се Weinviertel (винена земя) и се намира северно от Виена, граничи с Чехия и Словакия.

Когато пораснах, имаше Желязна завеса, така че нямаше реален интерес към тази гранична област. Вече силно заинтригуван от историята, бях доста изненадан от една глава в книгата, наречена „Клайнхадерсдорф и царете на България“. Клайнхадерсдорф всъщност е малко селце, в което има гробница на графовете Кохари, и цар Фердинанд често посещавал тази гробница, когато бил в Австрия.

Тази история остана в съзнанието ми и по време на обиколката ми през 2010 г. мой добър приятел ме запозна с тогавашната си нова приятелка (сега негова съпруга). Тя беше от Монтана, някога град Фердинанд. Когато се срещнахме, говорихме за австро-българските връзки и възникна планът да направим някои от тях. През 2015 г. предложих община Пойсдорф (Клайнхадерсдорф принадлежи към тази община) да направи изложба за Кобургите и Кохарите в градския музей. Бях доста изненадан, че съм горе-долу първият поне в Австрия, който прави някакви научни изследвания на това значимо семейство, кохарския клон на Дома на Сакскобургготски.

По време на подготовката за тази малка изложба се свързах със собствениците на Palais Coburg във Виена, фондация Pühringer, която реновира двореца през 2003 г. Те бяха много заинтересувани от моите изследвания, така че ме поканиха да напиша книга за клона на Кохарите и историята на двореца. Haus der Könige - „Домът на кралете“ бе публикувана през 2018 г., през същата година се проведе голяма изложба за семейството в куратора на Palais Coburg, куриран от мен.

По време на проучванията ми имах големия късмет да се свържа с Петър Стоянович, който ми помогна много с информация за българското царско семейство. И когато получих възможността да участвам в споменатата вече продукция за Австрийската телевизия, той ми издейства интервю с Негово величество цар Симеон II Сакскобургготски.

Дори след години изследвания все още съм очарован от историята на това семейство - и не спрях да търся. Намирам изненадващи факти отново и отново.

Ти си всъщност голям почитател на българския цар Борис III. Каква е причината за възхищението ти?

Това не е лесен въпрос, но ще се опитам да отговоря ясно и разбираемо. Прочетох някои книги и спомени за Борис III, но не смея да се самоопределям като експерт по темата. Обаче всичко, което прочетох за този човек, има едно общо нещо: възхвалата към неговия характер, принципите и истинската му воля да бъде човек, следващ високите си лични ценности за справедливост, хуманност - да прави нещата както трябва.

Той е бил в ужасно положение, бидейки монарх в страна, обхваната от смут, в Европа, заплашена от тоталитарните режими, комунизма и фашизма. Според мен той действително е дал всичко от себе си, за да ръководи страната и народа си през тези бури, но това, което наистина ме впечатли, е неговата храброст срещу Хитлер. Когато Третият райх принуждава България да се присъедини към Германия и Италия, той е единственият, който открито се противопоставя на Фюрера. Казва „не“ на войната с Русия, „не“ на депортирането на българските евреи. За мен това поведение е наистина героично. Моля, позволете ми това лично твърдение - мисля, че Борис III е бил герой. Затова му се възхищавам.

Ако имаше възможност да го интервюираш, какво би го помолил да ти разкаже?

Има един такъв епизод от Втората световна война: той трябва да отиде в Берлин, за да се срещне лично с Хитлер, който иска да принуди и въвлече Борис III и България във войната с Русия, а също и в пълното ѝ сътрудничество в Шоа. Свидетели съобщават (или поне аз съм чел това), че Хитлер е вбесен до ярост, крещи и реве силно. Хората започват да треперят и да капитулират пред тези яростни изблици на Фюрера, но цар Борис надделява и запазва позицията си и тази на България. Бих искал да го попитам откъде е взел тази сила да се противопостави на този опасен и непредвидим човек? И защо той едва ли не единствен е съумял, докато толкова много други политици просто са се предали?

Кой е най-важният урок, който си пожелаваш хората да научат от историята, но те все още не го правят?

Ние виждаме историята през повечето време като верига от събития - едното води към следващото и всичко само подготвя нашето настояще. Разбира се, това не е грешно, но според мен историята е науката за човешкия живот. Защото всеки исторически момент е толкова сложен, колкото е и животът, със стотици различни възможности.

Можем да се учим от историята, но не бива да търсим в книгите ѝ една рецепта за политическо поведение. Това, което можем да открием, е, че всяко събитие е свързано с други събития на тази планета. Нито една война, нито един мирен договор, нито една конференция не са станали от нищото. А може би дори още по-важният урок е, че историята ни помага да разберем по-добре различни страни, нации, култури - и че имаме повече общи неща, отколкото ни се струва на пръв поглед.

Българите винаги се обръщат назад към историята за вдъхновение. Какво би казал на нашите читатели относно това?

Чудесно, продължавайте все така! България е толкова прекрасна страна, пълна с история и спиращи дъха пейзажи. Използвайте и това като извор на вдъхновение за бъдещето.

Tell us about yourself.

Guenter Fuhrmann, born 1972, grew up 60 km North of Vienna near the border with the Czech Republic, now living in Vienna. Master in law by the University of Vienna and a master in arts management by the University of Music and Performing Arts Vienna.

After years in management of museums I decided in 2013 to become independent and founded with a friend CANTAT Heritage & Innovation. We are a small agency located in Vienna and we focus on the production of historic exhibitions and the development of software – and app-solutions for museums and tourism as well as multimedia projects for historic sights.

Among other projects I was the historic advisor for a TV-documentary about Austrian nobility where I got the chance to interview HM King Simeon II.

What provoked your interest in the Coburg Dynasty in the first place and why?

Actually it started when I was a child in the library of my grandfather. There was a book about the region I grew up in – it´s called “Weinviertel”, which means more or less wine-land, and its located north of Vienna, bordering the Czech Republic and Slovakia. When I grew up, there was the Iron curtain, so there had been no real interest into this border-country. Already very much interested in history I was quite surprised about one chapter in the book named “Kleinhadersdorf and the Tsars of Bulgaria”. Kleinhadersdorf is a really small village and there is a crypt of the counts Koháry. And Tsar Ferdinand used to visit this crypt quite often when he was in Austria. This story remained in my mind – and in the 2010 tour a good friend of mine introduced me to his new girlfriend (now his wife). She came from Montana, formerly known as Ferdinand. When we met each other, we spoke about the Austro-Bulgarian connections, and the plan arised to make something out of it. In 2015 I suggested the municipality of Poysdorf (Kleinhadersdorf belongs to this municipality) to make an exhibition about the Coburgs and Kohárys in the city museum. I was quite surprised that I was more or less the first one – at least in Austria – to do some scientific research on this important family, the Koháry-branch of the House of Saxe-Coburg Gotha.

During the preparation for this small exhibition I contacted the owners of Palais Coburg in Vienna, the Pühringer Foundation, which had renovated the Palace in 2003. They were very interested in my research so they invited me to write a book about the Koháry-branch and the history of the Palace. “Haus der Könige” – “House of Kings” was published in 2018, in the same year a big exhibition about the family took place in the Palais Coburg, curated by me.

During my research I was very lucky to get in contact with Peter Stoyanovich who helped me a lot with information about the Bulgarian royal family. And when I got the chance to participate in the already mentioned production for the Austrian Television, he made it possible to arrange an interview with HM Simeon II. Sakskoburgotsky.

Even after years of research, I am still fascinated by the history of this family – and I didn't stop searching. And I find surprising new facts over and over again.

You really admire the king of Bulgaria Boris III. What is the reason for your admiration?

That's not an easy question, but I will try to answer it clear and understandable. I read some books and memories about Boris III. but I don't dare to call myself an expert about him. But all I've read about this man has one thing in common. The praise of his character, his principles and his true will to be a person following his high personal values of justice, humanity – to do things right.

He was in a horrible situation, becoming monarch in a country of turmoil, in a Europe under the threat of totalitarian regimes, Communism and Fascism. I think he really tried his best to guide his country and people through these storms – but what really impressed me was his bravery against Hitler. When the Third Reich forced Bulgaria to side with Germany and Italy, he was the only one to oppose openly the “Führers”. He said No to war with Russia and he said No to the deportation of the Bulgarian Jews. I found this behavior truly heroic. Please allow me this personal statement – I think Boris III was a hero. That's why I admire him.

If you had a chance to make an interview with him what are you going to ask him to share?

There is one episode from World War II. He had to go to Berlin to meet Hitler in person who wanted to force Boris and Bulgaria into the war with Russia and also in its full collaboration in the Shoah. By witnesses its reported (or at least I've read that) that Hitler was furious in rage, shouting and crying loud. People started to tremble and surrender in front of one these outbreaks of the Führers fury – but Tsar Boris prevailed and kept his (and Bulgaria's) position. I would like to ask him where he took his strength to oppose this dangerous and unreckonable man? And why he could do it – more or less the only one – whereas so many other politicians and potentates just gave in?

What is the most important lesson you want the people to learn from history but they have not?

We see history most of the time as a chain of events, one leading to the next, everything only preparing our present time. Of course this is not wrong, but in my opinion history is THE science of human life. Because every moment in history was as complex as life is, with hundreds of different options. We can learn from history, but must not search from history books for a recipe for political behavior. What we can find out is that every event was connected with other events on this planet, no war, no peace treaty, no conference came out of the nothing. And maybe an even more important lesson is that history helps us understand different countries, nations, cultures better – and that we have more common than we think at first sight.

People from Bulgaria always look back to history for inspiration. What do you wish to tell our readers regarding this?

Perfect, go on with it! Bulgaria is such a wonderful country – packed with history and a breathtaking landscape. Use it as well, a spring for inspiration for the future.