Успелите споделят

Никола Райков е един от онези ценни за страната ни хора, които трябва да пазим, за които трябва да говорим и пишем ежедневно. Да купуваме книгите му за децата ни, защото те са създадени с много любов специално за тях, с грижа за нас големите, с Надежда за всички ни, че може да останем тук и да даваме Добро на другите. Неговото творчество е една Приказка без край, която докосва малки и големи.

Роден е на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. След завършване на  информационни технологии в Чикаго, той се завръща в България силно разочарован от американския начин на живот и светоглед. По време на следването си там, поддържа сайт за кино рецензии върху американското кино, както и публикува свои статии, разкази и повести.

Неговото творчество за възрастни получава множество признания и награди, но той става истински популярен с първите по рода си детски книги.

И като истински приказен герой, неговата житейска приказка продължа в малко българско селце, където живее заедно със семейството си през последните години. Там далече от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и сина си, той написва за него експерименталната приказка-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче".  Книгата е публикувана и в Латвия. След феноменалния й успех, той създава и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче". Така става най-младият автор, печелил националното отличие "Константин Константинов" на Министерството на Културата - най-престижната награда за детско творчество в България. 

Никола Райков се превръща в един от най-обичаните и известни български писатели. Неговите книги се продават в многохилядни тиражи. Дотук има над 10 награди и номинации. Той е популярен още и в високохуманните си възгледи и е учредител на фондация "Таласъмче", която разпространява свободно сваляне и разпространение на неговите иновативни приказки-игри. Електронните издания на книгите му се превеждат от доброволци по цял свят.

Голям шедьовър е и книгата с чудесното заглавие "Добросъците", чиито илюстрации са дело на талантливата Мая Бочева. Книгата печели наградата "Бисерче вълшебно" с рекорден брой гласове на деца в историята на наградата - цели 648.

Най-новата му книга, която излезе преди броени дни "Приказка от два свята" и този път породи огромен интерес, а прекрасните рисунки отново са на Мая.

Нека приказката-разговор започне сега:

Разкажете ни за Вашата приказка за живота на село?

Наскоро бях помолен, заедно с други известни автори, да напиша кратко разказче от моето детство. На представянето на сборника разказахме кой за какъв спомен е писал. Оказа се, че всички сме се върнали назад във времето, на село, при баба и дядо. Това чувство за свобода, за близост до природата и за щастие за много хора е достъпно само там – на село.

Аз съм щастлив, че моят син има тази възможност да израства, приключенствайки по реката, бягайки с кучето и катерейки се по дървета. Вярвам, че един ден той също ще се връща към тези спомени с любов.

Каква е ролята на Вашето семейство в Приказката?

Огромна. Съмнявам се, че без подкрепата на моята съпруга и без любовта към моя син тези книги щяха да бъдат създадени.

Каква е магията на Вашите Приказки игри, които станаха толкова популярни сред децата и възрастните?

Мислех, че една от най-важните съставки на магията е това, че в моите книги децата сами решават какво да направят главните герои и как да се развие книгата. Това ги прави участник в историята, а не просто пасивен читател/слушател.

Но най-важната съставка, без която нито една магия не може да се случи, разбира се, е любовта – любовта към това, което създаваш и към тези, заради които го правиш.

На фона на изобилието от компютърни игри има огромен интерес към новия ви проект "Приказка от два свята". Децата имат нужда и от хартиен свят, стига да им се поднесе увлекателно. Каква е рецептата за това днес?

Рецептата, според мен, е да направим този книжен свят не по-малко увлекателен и конкурентен на компютърния свят е да разчитаме на съвременна история, на визуално красиви проекти и на такива, които надграждат над самия текст и книгата с допълнителни материали и хрумки, които да добавят към усещането за приключение и отркивателство по начина, по който го прави „Приказка от два свята“.

Могат ли компютрите и книгите да си помагат?

Разбира се. Всяко едно нещо е просто инструмент – начинът, по който той е използван и целите, с които е използван този инструмент определя дали ефектът ще бъде по-скоро положителен, или по-скоро отрицателен. Не изключвам възможността в бъдеще да реализирам и проект, който включва компютърния свят към книжния, било то с добавена реалност, било то по друг начин.

Изпращаш книгите си с автограф на своите читатели, споделяш ги безплатно в интернет, участваш в цялостния процес в подготовката на една книга. Защо е това лично отношение в работата ти?

Отговорът е много лесен. Защото не е работа. Ако е просто работа, не вярвам, че бих се посветил по този начин на всеки един проект от момента, в който се заражда идеята, та до момента, в който децата книгата държат книгата в ръцете си.

За мен това е житейска мисия.

Коя е твоята любима приказка?

Хм, трудно ми е да посоча само една. Но харесвам много Джани Родари, Борис Априлов, Алън Милнс, Луис Карол, Ръдиърд Киплинг и други.