Каузи

В началото на месеца стартира кампанията на Trouble Bakers Искаме твоята кръв!, реализирана с подкрепата на бар "Абордаж", пет български издателства и Uspelite.bg като медиен партньор. Инициативата продължава до края на месец октомври (не оставяй събитието да те заблуди, просто ФБ не позволява да е по-дълго от две седмици!) и цели да стимулира кръвоДАРяването с два допълнителни бонуса - кървава книга и безплатен вход за настолни игри. До момента на писане на статията 19 души са запретнали ръкави (включително Ирина Христова от нашия екип!), като всеки от тях е дал по 450 мл от своята кръв, която може да спаси три човешки живота.

И докато ползите от кръвоДАРяването са много (като това, че обновява кръвните клетки и стимулира защитните сили на организма) и вече говорихме с четирима редовни кръводарители по въпроса (ТУК и ТУК), много хора все още имат своите причини да НЕ кръвоДАРяват. По данни на НЦТХ едва 25% от кръвта в страната (а може би покрай пандемията дори по-малко) се осигурява от доброволни кръвоДАРявания, което поставя България на едно от последните места в Европа по този показател. Безспорен факт е, че не всеки е подходящ кръвоДАРител - има редица фактори, които могат да бъдат спирачка за добрите ни намерения. Но има и хиляди хора, които просто не опитват, без да знаят дали ще бъдат допуснати, или не.

Ето и ТОП 5 на най-честите причини, страхове, опасения (или най-общо - извинения) да стоим далеч от кръвните центрове.

1. "Страхувам се от игли"

Това сигурно е причина номер 1, 2 и 3. И всъщност повечето хора не обичат да ги бодат, но като всеки страх и този се преодолява, като правиш това, от което се страхуваш. Аз също имах страх от игли, докато не забременях и впоследствие не развих гестационен диабет. Това е форма на диабет, която (в повечето случаи) изчезва след раждането, но изисква често бодене - понякога в пръста (при меренето на захарта с глюкомер в домашни условия по няколко пъти на ден), друг път във вената (при честите изследвания).

И така, лека-полека за пореден път се убедих, че "шубето е голям страх". А и стига да не гледаш "как ти точат кръвта", повечето хора почти не усещат убождането. Аз на всичкото отгоре имам и ужасни вени и от притеснение самите медицински сестри често трябва да ме бодат по няколко пъти. При кръвоДАРяване в началото се взема кръв от пръста, за да се установи нивото на желязото в кръвта (мери се хемоглобинът) и за някои хора това всъщност е по-неприятното усещане от иглата във вената. Но моят съвет е да правиш нещата, от които се страхуваш, особено ако така ще помогнеш на някого. Аз имам фобия от летене със самолет (пия хапчета, но пак не е приятно, иначе получавам паник атаки), но обичам да пътувам или по-скоро да стигам на места. А щом аз мога, не се съмнявам, че и ти можеш!

2. "Много съм зает"

Много често хората не даряват кръв просто защото не успяват да го "вкарат" в календара си. И тъй като нямат достатъчно голяма мотивация, не намират за нужно да му отделят време. За съжаление, това оправдание звучи по всички канали и се прилага за какво ли не. Който ме познава, знае колко много мразя превъзнасянето на заетостта - все едно да си зает, е някаква значка, която носиш с особена гордост. Но ако твой близък се нуждае от кръв, ще искаш ли да чуеш, че някой е твърде зает, за да се отзове на призива? Защо, когато става дума за непознат, да е различно?

Една от целите на кампанията Искаме твоята кръв! е да няма толкова много лични истории - прекалено много хора у нас се сблъскват с търсенето на кръв, тъй като центровете са в постоянен недостиг. Но това може да се промени, ние можем да го променим! КръвоДАРяването обикновено отнема около час от влизането в сградата, през регистратурата, попълване на въпросник, вземане на кръв от пръста, преглед и измерване на кръвното налягане до реалния акт на даряване на кръв, връчването на бележката за отпуска и пакета с лакомства (аз така ги наричам) и излизането от сградата. След това можеш да си починеш дори, тъй като получаваш два дни платен отпуск по закон. Още ли си прекалено зает, за да спасиш живот?

3. "Ще се почувствам зле или ще припадна"

Много хора се страхуват не от самото кръвоДАРяване, а от последиците от него. Оказва се обаче, че такива много често няма. Да, възможно е да се почувстваш леко отпаднал, веднага след като вземат кръвта, но затова може да полегнеш на кушетката в отделената зона. Пакетът с храни (за които съм чувала да се говорят големи глупости) също помага. Препоръчително е да приемаш висококалорични течности след кръвоДАРяването и веднага можеш да изпиеш едно сокче и да хапнеш шоколад - поне мен шоколадът винаги ме кара да се чувствам по-добре! Ако пък храните, които дават, не ти допадат или не отговарят на начина ти на хранене, можеш да ги дадеш на човек в нужда по пътя (реалната история на една от кръводарителките в кампанията) и да си купиш каквото ти харесва от магазина!

Повечето хора продължават съвсем нормално деня си и само превръзката им напомня, че са направили нещо различно (и страхотно!) днес, тя трябва да стои на ръката около два часа. За тези от нас с относително ниско кръвно налягане (като мен) припадането не е съвсем изключено, но е рядкост, тъй като по начало, ако кръвното е прекалено ниско, не се допуска да дарят кръв. А поне за себе си мога да кажа, че макар и леко отпаднала, се чувствам много добре, тъй като съм направила нещо смислено и това ме кара да се усмихвам!

4. "Кръвта ми не е подходяща"

Дали става въпрос за кръвната група, която "не се търси толкова", или за други опасения, като това, че кръвта не е достатъчно "богата" или пък че "нямаш излишна кръв", най-общо хората се тревожат, че нещо не е наред с кръвта им. Мога да те успокоя, че поне що се отнася до количеството - имаш достатъчно кръв, около 5 литра в най-общия случай (или около 7% от теглото ти). При кръвоДАРяване вземат 450 мл, което звучи като много, но не е, и количествено се възстановява в рамките на 24 часа. Качественото възстановяване (като кръвни телца) отнема около месец, но ти не се чувстваш по-различно през това време. Що се отнася до "богатството" на кръвта, както вече казахме, хемоглобинът се мери още в началото и има определени норми за мъже и жени - ако влизаш в тях, значи си съвсем добре!

А всяка кръвна група се търси - никога не знаеш какъв инцидент ще стане утре и кой ще има нужда от кръв. Разбира се, че има по-редки кръвни групи, но най-търсената кръвна група е тази, от която в момента запаси няма, което може да е всяка една. А повярвай ми, нуждата от кръв в България е толкова голяма, че няма неизползвана кръв. Което ни води до последната причина.

5. "Дарената кръв не се използва и се изхвърля"

Кръвта и кръвните продукти наистина не могат да се съхраняват безкрайно дълго и като всичко друго имат "срок на годност". Положението в страната обаче е такова, че кръвта е в постоянен дефицит и рядко се стига до там. Но точно затова е нужно да има постоянен поток от кръвоДАРители - освен инцидентите и плановите операции, заради които виждаме най-чести призиви за кръв, много хора с различни заболявания се нуждаят от чести кръвопреливания.

Кръвта е нужна постоянно, не само понякога. И единственият начин да не се прибягва до спешно кръвоДАРяване и "кръвната мафия" (купуването на кръв, което е незаконно), е да има добре развита система за доброволно кръвоДАРяване. Редица организации, като БОДК работят за това (те имат и обновено приложение, което свързва кръводарители и нуждаещи се), но всеки от нас трябва да даде своя принос.

Топката този месец е в твоето поле - дари кръв, спаси живот - остави вампир да гладува!

Снимка: Accedia