Каузи

В началото на миналата седмица стартира инициативата Искаме твоята кръв! - дари кръв, спаси живот - накарай вампир да гладува. "Правилата" са доста прости - ако дариш кръв (само 450 мл!) до края на месец октомври, получаваш още два бонуса - подарък кървава книга, предоставена от издателствата партньори на проекта, и безплатен вход за настолни игри в столичния бар "Абордаж". Повече за каузата може да разбереш ТУК.

Защо обаче да дарим кръв?

Решихме, че вместо да ти изброяваме ползите от кръвоДАРяването, можем да попитаме четирима редовни кръводарители за тяхната мотивация и причини. Интервю с първите двама ще намериш ТУК, а днес е време да те запознаем с Десислава Желева и Стоил Стоилов.

Десислава е един от двигателите зад (а и пред) издателство Orange Books, но книгите я вълнуват много преди да стане редактор. Тя е в челните позиции на нашия (въображаем) списък със страхотни Десислави и ако един ден направим клуб на момичетата с това име (това го видяхме от една книга), тя ще е сред първите поканени да се присъединят! Стоил също обича да чете, да "хваща гората" и да помага. Вълнува се от бизнес и IT неща, които не разбираме, а отскоро се изявява и в кухнята - ако не знаехме, че във вените му тече кръв, щяхме да решим, че е тесто. 

Време е да се запознаеш с тях от първо лице!

Десислава Желева: Не се страхувай. На теб няма да ти стане зле, но друг може да се почувства по-добре

Представи се накратко.

Десислава Желева, все още на 30 години, редактор в издателство Orange Books.

Кога последно дари кръв и колко пъти си дарявала общо досега?

Онзи ден. Дарявала съм може би 5 – 6 пъти досега, не съм ги броила.

Колко често даряваш кръв?

По-често съм се отзовавала в рамките на кампании, свързани със спешно даряване, тъй като съм 0- кръвна група и съм универсален дарител. През останалото време не успявам да се организирам може би, но когато има конкретен повод, обвързан с времева рамка, винаги това измества всичко останало.

Защо го правиш?

Правя го, защото това е един от най-лесните начини да направиш добро. А аз съм мързелива.

Кой е най-абсурдният мит за кръводаряването, който си чувала?

Че дариш ли кръв, после припадаш, влачиш се, не можеш да отлепиш… Разбира се, всеки организъм е различен, но мисля, че много хора се страхуват да дарят кръв, защото си представят, че после няма да могат да се съвземат. А истината е, че отиваш, даряваш, хващаш си шапката и си отиваш. Особено ако си момиче, ние сме по-издръжливи. Съдя от това, което съм виждала досега, когато съм дарявала кръв.

Защо според теб много хора се притесняват да кръводаряват и как можем да променим това?

Както казах току-що, смятам, че повечето се страхуват от физическия дискомфорт, от иглите, от самата идея за медицинска сестра, която ти точи кръвта няколко минути. На мен винаги ми е било забавно, особено когато ми кажат “Ти, момиченце, страхуваш ли се?”.

От друга страна, хората ги мързи да идат. Казват си, че не е нужно, че все ще има кой друг да го направи. Което си е тяхна работа. Мен също ме мързи за много неща, обаче усещането да помогнеш на непознат, бие мързела. Именно чрез кампании, които призовават към кръводаряване, това може да се промени.

Остави послание за всеки потенциален кръводарител.

Не се страхувай. На теб няма да ти стане зле, но друг може да се почувства по-добре благодарение на твоята кръв.

Стоил Стоилов: Опитайте да дарите кръв поне веднъж!

Представи се накратко.

Здравейте, казвам се Стоил, на 28 години съм, родом съм от Плевен, но живея в София и работя като бизнес консултант по IT проекти.

Кога последно дари кръв и колко пъти си дарявал общо досега?

Последно дарих кръв преди месец и това беше осмият ми път, в който дарявам кръв.

Колко често даряваш кръв?

Общо взето, на всеки два месеца дарявам кръв. Направил съм си редовно напомняне и се опитвам да дарявам на всеки 60 дни (което е минималното време между дарения). Като мъж, имам право да дарявам кръв до 5 пъти в годината, а за жените е до четири пъти в годината.

Защо го правиш?

Дарявам кръв, защото смятам, че това е нещо много лесно и безболезнено, което не ти коства нищо (ако си от тези хора, които имат способността да даряват кръв, разбира се), а от другата страна за човека, който получава тази кръв, тя може да бъде животоспасяваща. Аз обичам да правя добро за хората и за мен изборът дали да дарявам кръв, е много, много лесен, защото виждам само позитиви от това. (усмихва се)

Кой е най-абсурдният мит за кръводаряването, който си чувал?

Най-абсурдното твърдение, което съм чувал за кръводаряването, е "Защо даряваш тая кръв, ти нали знаеш, че те я унищожават..." Истината е, че всъщност има огромен недостиг на кръв. Дарената кръв действително се унищожава след известно време, ако не е използвана, но една от медицинските сестри ми каза, че реално никога не се стига до този срок, защото нуждата е много голяма и каквото се дари, се ползва.

Защо според теб много хора се притесняват да кръводаряват и как можем да променим това?

Най-честото притеснение, което съм чувал, е, че липсата на тази кръв, която им се взима по някакъв начин, ще ги ощети, ще им отнеме нещо, няма да се чувстват добре или че по някакъв начин това може да застраши техния живот. Това съвсем не е така. Кръвта, която се взима в България при кръводаряване, е 450 мл, което звучи като много, но реално един средностатистически човек има около 5 литра кръв в тялото си и тези 450 милилитра са по-малко от 10% от това.

Тялото е приспособено да се възстановява от кръвозагуба (поради наранявания и т.н.) и може съвсем лесно да възстанови тези милилитри кръв в рамките на 1 – 2 дни количествено, а качествено (т.е. като левкоцити, тромбоцити и всичките кръвни клетки) - в рамките на около месец. Разбира се, има някои рискови фактори, когато се дарява кръв. Затова всеки човек, преди да дари кръв, бива прегледан от няколко медицински специалисти, които проверяват кръвната ти група, нивото ти на хемоглобин, кръвното ти налягане... Попълваш и един въпросник, в който отбелязваш, ако имаш някакви рискови фактори. Ако попадаш в рискова група, просто те връщат и не можеш да дариш.

Остави послание за всеки потенциален кръводарител.

Посланието ми към всички, които се колебаят дали да дарят кръв, е: опитайте поне веднъж. Вземете приятел с вас за подкрепа (аз винаги съм на линия за такава компания). Дарете, вижте как ще се почувствате и след това решете дали искате да го правите редовно.