Плазма вместо вода, или как се образува дъждът върху Слънцето

Астрономи от Института по астрономия към Хавайския университет обявиха, че са открили причината за загадъчния „дъжд“ върху Слънцето — явление, което от години озадачава учените. Новото изследване може да промени начина, по който се моделира поведението на слънчевата атмосфера и дори да подобри прогнозите за космическото време.

Макар да звучи необичайно, на Слънцето действително се наблюдават своеобразни „валежи“. Вместо вода обаче, те са съставени от охлаждаща се плазма — нажежени частици, които се кондензират високо в слънчевата корона и след това падат обратно към повърхността на звездата. Досега учените не можеха да обяснят как този процес се случва толкова бързо по време на мощни слънчеви изригвания.

Пробивът идва благодарение на изследване, ръководено от младия учен Люк Бенавиц и астронома Джефри Рийп. Според тях основният проблем в досегашните модели е предположението, че химичният състав на слънчевата корона остава постоянен във времето и пространството. Новите симулации показват, че това не е така.

Екипът установява, че промените в количеството на елементи като желязото играят ключова роля за формирането на „слънчевия дъжд“. Когато тези промени бъдат включени в компютърните модели, те започват да съответстват много по-точно на реалните наблюдения.

Досегашните теории предполагаха, че охлаждането на плазмата и образуването на подобни структури трябва да отнемат часове или дори дни. В действителност обаче слънчевите изригвания се развиват за минути. Новото изследване предлага обяснение именно за тази разлика.

Според учените откритието има значение далеч отвъд самото явление. То подсказва, че външната атмосфера на Слънцето е много по-динамична, отколкото се смяташе досега. Това може да наложи преразглеждане на редица теории за нагряването на короната и движението на енергията около звездата.

Изследователите подчертават, че по-доброто разбиране на тези процеси може да помогне за по-точни прогнози на космическото време — явления, които влияят върху сателити, комуникации и електронни системи на Земята.

Статията е публикувана в научното списание The Astrophysical Journal.

Източници: University of Hawaii at Manoa; The Astrophysical Journal, volume 992

Снимка: NASA

📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите

Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.

Успяхме ли да те вдъхновим?

Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Подкрепи ни
Написано от
Няма коментари

Коментирай