Венера вероятно е имала луна, но тя е паднала върху планетата заради бавното ѝ въртене, показва ново изследване на астрофизици от Калифорнийския университет в Ривърсайд.
Венера много прилича на Земята по размер, маса и строеж, но за разлика от нашата планета няма естествен спътник. Учените отдавна се питат защо. Досега имаше две основни обяснения. Според първото Венера изобщо не е получила луна, а според второто е имала такава, но тя е била унищожена при удар с огромен космически обект.
Новото изследване е публикувано в The Astrophysical Journal под заглавие „Tidal Demise: The Evolution and Fate of a Hypothetical Venus Moon“. Според водещия автор, астрофизика Стивън Кейн, нито едно от двете обяснения не е правилно. Венера не е имала нужда от катастрофа, за да стигне до вида, който виждаме днес. Гравитацията на планетата, съчетана със скоростта на въртенето ѝ, е била достатъчна, за да срути една луна върху нея.
Ключът е във въртенето. Земята прави един оборот около оста си за 24 часа. На Венера това отнема 243 земни дни, което е повече от времето, за което планетата обикаля Слънцето. Разликата е над 200 пъти.
Енергията от бързото въртене на Земята бавно избутва Луната навън. Тя се отдалечава от нас с около 4 сантиметра (1,6 инча) годишно. Това се знае точно, защото на повърхността ѝ има специални рефлектори, оставени от астронавтите на „Аполо 11“ през 1969 година. При Венера положението е обратното. Бавното въртене и гравитацията карат една луна да се движи по спирала навътре, докато се удари в планетата.
За да провери идеята си, Кейн създал компютърни модели, основани на физиката на гравитацията. Първо проверил дали те вярно възпроизвеждат системата Земя и Луна. След това променял скоростта на въртене на Венера и размера на въображаемите луни, чиято маса била от половината до 10 пъти масата на земната Луна.
В повечето симулации резултатът бил един и същ: луната падала върху Венера. Голямата маса ускорявала падането. Кейн сподели за резултата:
Когато направих това откритие, бях шокиран.
Той очаквал, че толкова различни сценарии ще дадат различни резултати, но почти всичките водели до един край. Според него такова падане вероятно се е случило през първия милиард години от историята на Венера, а Слънчевата система е на около 4,5 милиарда години. Пред агенция Ройтерс Кейн каза, че ако Венера е имала луна, тя не е могла да я задържи и че сривът е станал за сравнително кратко време.
Изследването не доказва, че Венера наистина е имала луна. Кейн обаче смята, че това е вероятно. Според него е малко вероятно младата планета да е избегнала огромен сблъсък, какъвто според учените е създал земната Луна. В началото на Слънчевата система големи скални тела са се удряли едно в друго, а Венера вероятно е поемала повече удари от Земята заради близостта си до Слънцето.
Следи от такъв сблъсък ще е трудно да се намерят. Около 80 процента от повърхността на Венера е с приблизително еднаква възраст. Това е белег за голямо преобразяване на планетата преди около милиард години, което е заличило голяма част от предишната ѝ геоложка история. Доказателства може да има под повърхността. На Земята сеизмичните изследвания са открили необичайни структури дълбоко в недрата, които може да са остатък от сблъсъка, създал Луната. Подобни измервания на Венера биха показали дали тя някога е погълнала луна.
Такова събитие би могло да помогне и за друга загадка: била ли е Венера някога подходяща за живот. Падането на луна би предало огромна енергия на планетата и би могло да промени въртенето, геологията и климата ѝ. Ако Венера е имала океани или други условия за живот, ударът би могъл да промени цялото ѝ развитие.
Откритието има значение и извън Слънчевата система. Учените, които търсят обитаеми светове около други звезди, често търсят планети като Земята и обръщат внимание дали имат луна. Земната Луна предизвиква приливите и отливите и може да е помогнала на планетата да остане геологично активна. Не е ясно обаче дали голямата луна е необходима за живота. Кейн смята, че луната има ползи, но не е задължителна за обитаемостта.
Според резултатите дори планети, които могат да образуват луни, може да не успеят да ги задържат. Ако някоя планета не се върти достатъчно бързо, луната ѝ ще падне върху нея и историята на планетата ще се промени.
Венера е третият по яркост обект на нощното небе след Слънцето и Луната. Гъстата ѝ отровна атмосфера създава парников ефект, който загрява повърхността до 471 градуса по Целзий (880 градуса по Фаренхайт), достатъчно, за да се стопи олово. Учените се надяват да разкрият още тайни на планетата с две мисии на НАСА, DAVINCI+ и VERITAS. Те трябва да стартират в края на това десетилетие или в началото на 2030 година и ще изследват атмосферата и геоложките особености на Венера.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
