Приключения

Признавам си с ръка на сърцето, че започвам да пиша този текст най-вече заради прекрасните снимки, които направи гаджето ми (малко е смешно да го наричам така, но "бащата на детето ми" звучи все едно не е сигурно дали сме заедно).

Предишния текст от поредицата "Бебеносене по горските пътеки" можеш да видиш ТУК.

Миналата неделя натоварихме себе си, Игинатора (11-месечния ни син) и още двама видни мускетари в колата и потеглихме към Луковит. Пътят до екопътеката "Златна Панега" или Геопарк "Искър-Панега" (едно и също място са в общи линии) не е дълъг и след час и малко стигнахме до където трябва. Тъй като много подробни обяснения за това как се стига и какво да очакваш от мястото има ТУК, аз няма да се впускам в излишности. Затова пък ще ти разкажа за нашата неделя там и първото бебеносене на гръб на Игинатора.

Началото на пътеката е единствената стръмна и страшна част, особено с бебе в раница. Нашият Игинатор е от най-мърдащите и се изисква добра координация, за да слезеш (и после да се качиш) по паянтовите стълби. Паянтови е най-точната дума - дървени са, но вече стари и парапетът не е от най-стабилните. Хубаво е да се имат предвид тези неща и да се внимава. Все пак ние без проблеми успяхме да слезем, да се качим и да си направим една немалка разходка.

Цялата екопътека е доста равна, почти без денивелация. Подходяща е за деца, кучета, възрастни хора и въобще за всеки, на който му се разхожда. По пътя има красиви (също малко паянтови) дървени мостчета и някои по-стабилни мостове. Множество дървета, цветя и тревички. Беседки за почивка и поляни за пикник. Най-хубавото е, че през по-красивата част от пътя пътеката изцяло следва реката, а честно казано след това не е толкова интересно (ние стигнахме и след това).

Времето тъкмо се стопли, дърветата бяха цъфнали и все още нямаше толкова много хора по пътя. Успяхме да се спираме за снимки, да не бързаме за никъде, а Иги да се запознае с всяко куче по пътя. Отбихме се в една малка пещера, разглеждахме насекомите в реката и дърветата наоколо. След малко повече от час и половина по пътеката стихнахме до открито поле, което, доколкото разбрахме, продължава много напред, без особени забележителности по пътя, и евентуално води до пещерата "Очите на Господ". Не стигнахме до там. 

Вместо това си устроихме пикник. Бяхме се постарали да се запасим с храна и вода (особено когато си с дете, винаги носиш храна и вода за три дни) като лична моя традиция е винаги, когато ходя на планина или в гората, да си нося чушки със сирене. От малка ги обожавам и наред с тях хапвам много плодове и зеленчуци. Вярвам, че всяка храна е по-вкусна сред природата, още повече след като си я заслужил с дълга разходка и носене на почти 10-килограмово бебе.

След обяд и почивка се върнахме по същия път. Вече не беше толкова топло, но беше все така приятно. Цялата екопътека е много подходяща за бебеносене (евентуално без самото начало, но както казах, преодолима е трудността му). Препоръчвам я на всички - с деца или без. Ако снимките дотук не са те убедили, значи нищо не би могло.

Снимки: Ивайло Николов