Образование и наука

В Деня на будителите ще Ви срещна с едни прекрасни млади вдъхновители! Това са четири дами, които имат мисията да запалят светлината у своите ученици и студенти. Те са се посветили на вълшебството, наречено преподаване. Обичат България и вярват, че образованието ни има нужда от свежия полъх на новите идеи, методи и знания, които да ни направят по-добри. Защо са избрали професията на учителя? Какво ги вдъхновява и какво ги мотивира? Това са историите на Силвия, Антония и Мария.

Вдъхновителят на този материал е един слънчев логопед – това е Кети Димитрова на 26 години от град Айтос. От три години тя работи с деца с различни комуникативни нарушения и аутисти. Случайно или не, попада в специалност „Логопедия” в  СУ „Св. Климент Охридски”. В началото е недоволна от този факт и е пълна с въпросителни дали ще си намери работа.                 

В 4-ти курс обаче започва стаж в една детска градина.

Тогава разбрах, че много си пасвам с децата, разбираме се. След като стажът ми свърши, ми предложиха работа. Притеснявах се, защото всичко ми беше непознато, но нещата започнаха да се нареждат естествено. Започнах да се уча сама. От скоро работя заедно с една приятелка –  логопед съм в едно частно училище и в една детска градина в София.

Кети помага на деца от 3 до 10 годинки. Казва, че всеки случай е различен и няма система, която да работи еднакво за всички. Споделя, че най-трудна не е самата работа, а това да оправдаеш огромните очаквания на родителите, които се надяват на чудеса.

Тя говори с искрена любов за професията си:

Не бях чувала толкова много пъти „Обичам те”, преди да стана логопед.  Може да полагам много усилия, може да мисля за работа дори когато почивам, но когато децата постигат напредък е супер удовлетворяващо! Обаждали са се майки, които са плакали от благодарност, че съм помогнала на децата им. Това е много стоплящо!

Питам я за първия ѝ успех с неин ученик.

Той беше с едно дете, което  казваше „т” вместо „к” и ме наричаше „Тети”. В деня, в който ми каза името – „Кети”, аз не се сдържах и се разплаках.Имам и друг такъв случай. Много се развълнувах, когато едно от децата, което не говори с никой друг, освен с родителите си, ми каза „Да”. За някой това може да е просто една обикновена дума, но за мен беше най-прекрасната!

Споделя, че работата е истинско вдъхновение:

Тя подхранва детето в мен – често майсторя украса за стаята, рисувам и измислям игри. Децата ме научиха на това да съм още по-креативна, позитивна, да се радвам на малките неща. От тях разбрах, че не трябва да се пестиш. Ако можеш да помогнеш на някого, трябва да го направиш докрай. Децата ме карат да се чувства полезна! Благодарение на тях станах много по-търпелива, сериозна, организирана и започнах да идвам на време!”(смее се)

Защо остана в България?

Мисля, че мястото ми е тук. Тук са семейството и приятелите ми. Защо да си тръгна? Да, трудно е. Това, което работя не е висoко платено, но аз съм сигурна, че нещата ще се подобрят. За мен е важно да се чувствам щастлива и удовлетворена!

Какво искаш да запомнят децата от теб

Когато на някое дете му е трудно, аз му казвам: „Няма да се отказваш. Можеш да направиш всичко, стига да се опиташ.” Това искам да запомнят, че не трябва да се отказват, колкото и да е трудно!

Какво е професията за теб?

Това е животът ми. Тя ми позволява да остана дете!

Вижте и историите на будителите Силвия Генова, Антония Богданова и Мария Златева.