Образование и наука

В Деня на будителите ще Ви срещна с едни прекрасни млади вдъхновители! Това са четири дами, които имат мисията да запалят светлината у своите ученици и студенти. Те са се посветили на вълшебството, наречено преподаване. Обичат България и вярват, че образованието ни има нужда от свежия полъх на новите идеи, методи и знания, които да ни направят по-добри. Защо са избрали професията на учителя? Какво ги вдъхновява и какво ги мотивира? Това са историите на Силвия, Кети и Антония.

Мария Златева е само на 24 години, но от началото на академичната 2016/2017 г. е част от екипа на катедра Статистика и иконометрия при Стопански факултет на Софийски университет. Както самата тя казва, е ментор, а не преподавател. Мария прави демонстрации на студентите в областта на основи на статистиката, математиката и статистическото моделиране на икономически явления и процеси.

Тя завършва Стопанско управление в Алма Матер. В момента следва Статистика, иконометрия и актюерство и работи в голяма международна компания за бизнес анализи. Избира преподаването, защото ѝ предлага израстване – както личностно, така и професионално.

Има една доста популярна шега, че „на теория, теорията и практиката са едно и също нещо. Но на практика – не са”. Може да звучи банално, но точно теорията е тази, която дава смисъла, значението и посоката на практиката. За мен науката е носител на различното, на новото, символ на бъдещето.

Как те възприемат студентите, все пак сте на една възраст, предполагам, че някои са и по-големи от теб?

Колегите ме възприемат много добре. Аз контактувам с тях като с равни. Групата е пъстра. Има по-опитни от мен колеги, които са решили да се преквалифицират. Уважавам всяко мнение и въпреки че демонстрациите са технически и математически, винаги се получава дискусия, защото статистиката не е наука, при която 1+1 = 2. Тя е субективна и поради това тълкуването е важно.

Какво е усещането да стоиш от другата страна на студентската банка?

За мен няма разлика. Предизвикателствата за ума ги има и на двете места. Когато съм пред всички и представям нещо, аз беседвам с тях и виждам какво пропускат и как мислят. Провокацията е в изненадата, че може да питат за нещо, за което дори не съм се замисляла. Аз възприемам менторството като обучение. Може да се каже, че съм от другата страна на банката само физически.         

Говорим си за най-важния урок, на който иска а научи своите студенти. 

Парадоксално, но това, на което бих искала да ги науча е, че на нищо не мога да ги науча. Човек, за да учи трябва да мисли, а това е беседа на душата сама със себе си. Аз отсъствам. Само им показвам възможностите, а за тях остава как и кога да ги поемат.

Знаеш езици, имаш опит, какво те мотивира на останеш в България?

В България има изключително сериозни професионалисти и учени. Тук се търсят много висококвалифицирани кадри и то срещу отлично заплащане – най-вече анализатори, математици, програмисти. Хората просто не гонят високата квалификация.

Не съжалявам, че останах. Гордея се. Получих отлично образование и то изцяло на английски език, реализирах се в международна компания. Работя това, което съм искала и за което съм учила. Оставам на Вас да прецените дали България ми го е дала, или просто аз съм имала желанието да си го взема. Чудеса има там, където се вярва в тях. Колкото повече се вярва, толкова по-често се случват. И в България всичко е възможно!

Вижте и историите на будителите Силвия Генова, Кети Димитрова и Антония Богданова.