В годината има само един месец, три специални дни и само няколко мига, които ние наричаме празници или пък просто традиции. Месецът със сигурност ви е познат – представям ви мразовития, но и много топъл г-н Декември. Разказват много за него – чудеса, магии, подаръци и много щастие, но
Ура, Коледа вече е на прага ни! Коледният дух обаче се носи навсякъде от известно време насам, благодарение на коледната украса, хилядите малки светлинки и разбира се, коледните песни, които звучат отвсякъде. Някои хора гледат скептично на тях и с отегчение, но те носят коледния дух
До коя Коледа ще ме отведе празният екран на компютъра?Зима е. На село съм. Стоя седнала до камината, където пламъчетата весело се гонят и пръскат топлина наоколо. Макар и заобиколена от семейния уют, в душата ми цари хлад. Нощта отново замести деня, но този път
В момента мъжете ми се приспиват, а аз трябва да правя сладкиш. Но не го правя. Толкова ми се спи, че ми иде да се разплача. Но седнах да пиша този текст. Защо ли? Защото понякога има неща, които са по-важни от съня (а аз обожавам да
За мен каузите движат света, но днес всъщност ще ти разкажа за една жена, която не е кауза. Вече не. За първи път в историята не само на Успелите, а може би и на света, ще прочетеш една добра новина от бъдещето!Годината е 2019, а
Сега ще ти издам една тайна - моят BBB (best book buddy) и периодичен "муз" (в кавички!) не вярва в Успелите. До такава степен не вярва в това, което правим, че снощи ми каза, че е готов да ми плаща, за да спра да работя.
„Забравени“ и „опустели“ - думи, които все по-често чуваме за българските села и малките градове. Сякаш там животът е замрял, времето е спряло, а младите ги няма. Те бягат от безработицата и ниската степен на развитие, която им предлага малкото населено място и търсят своята
Този материал го имам в главата си от известно време. Писала съм за мама. Писала съм и за (моята) баба. Но това, че мама стана баба изисква един напълно различен текст, който не съм сигурна дали ще успея да напиша така добре, както ми се
Ще започна с това, че е правилно да се пише одеяло, а не одеало. Дори в момента вторият вариант ми е подчертан с червено - компютърът знае, че се пише с Я, но много хора, включително десетки, които продават родопски (и други) одеяла, не го
Едва ли има някой, наскоро завършил средното си образование, който да не се чувства странно на 15-и септември. Дванадесет години подред се радваме (дори понякога да не си признаваме) на Първия учебен ден. И изведнъж този ден преминава като всеки друг от календарите ни. Странно,
