Винаги ме е изумявала способността на хората да се разделят по всеки възможен признак. По пол, етнически произход, сексуална ориентация и дори хранителен режим в последно време.Разликите понякога изглеждат толкова крещящи (защото всеки крещи ЗА/СРЕЩУ тях), че забравяме да гледаме приликите. Забравяме, че всички сме се
Не ям храна за бедни.На човека, който вдъхнови този текст сигурно му е писнало да ми бъде "муз*" в кавички, но предполагам това е цената, която плаща като не мисли преди да говори.Винаги съм твърдяла, с голяма убеденост при това, че павилионите за закуски са един
Преди броени дни направихме 50 000 харесвания на страницата ни във Фейсбук. Това е с 50 000 повече отколкото започнахме, с 49 500 над първоначалните очаквания на Венелин Добрев и Александър Хинков и с 40 000 повече отколкото бяха преди 1 годинa, когато излизаха по толкова статии на
Лило беше на 27 години. Вярно, че понякога се чувстваше на 7, но това не му пречеше пак да си е на толкова на колкото е. Дали заради проклятието, което беше с него от малък или заради това, че можеше да чува цветове, той винаги
Вдъхнових се да напиша тази статия след като прочетох материала, който публикувахме от името на целия екип Успелите - Болни и вредни манипулатори. Не, че до този момент не съм го знаела, но някак този път думичката ДОБРОВОЛНО ми остави силен отпечатък. Много хора знаят, но и
Обикновено като пиша текст на "ти" го пиша в мъжки род. Но не и днес. Денят ми започна горе-долу в 8:30, когато един човек ми заяви, че няма да се справя с нещо."няма да можеш да смогнеш" - да бъдем напълно точниБез да ми е
Много пъти съм писала за книги, но рядко се случва да пиша тук за една отделна книга. В светлината на събитията от последните дни обаче наистина ми се иска да ти разкажа за необикновения роман, който съм пропуснала като по-малка - "Всичко живо е трева".
Колко малко време имаме… за всички любови, които трябва да изживеем, за всички места, които ни чакат да ги посетим, за всички книги, които още не сме прочели.Стоя пред рафта с непрочетените книги и почти мога да ги чуя как плачат и ме карат и аз
Преди да седна да пиша това, пак бях седнала, но не пишех този текст. Всъщност говорех с един приятел и му обяснявах, че искам да спася света. На което той ми отговори:понеделник ене се спасява свят сегаот сряда вечер нататък(Неочаквано) аз не съм съгласна и
Един слънчев ден се разхождах в градската градина. Бях сама и наблюдавах хората, които минават покрай мен. Гледах ги, защото исках да видя нещо, което да стопли сърцето ми. Нещо, което не виждам всеки ден, нещо различно.Не след дълго го намерих. В далечината вървяха двама
