Пиша този текст между зелената салата с репички и козунаците. Прекъсвана от смехове, наздравици и спорове. Големите семейатва са хаос. Но и привилегия. Със собствени правила (или по-скоро без такива) и очарование.Традициите са магия. Особено българските. Може би ги чувствам така, защото са си наши,
Великден наближава! Това е един от любимите ми празници. Всяка година с моето семейство посещаваме различен български манастир, а понякога и преспиваме в него. Обикаляме църквите и в околните населени места, присъстваме на литургията и отнасяме запалената свещ и вестта за Възкресението до стаята, в
Аз съм на 27 години. Ако ме видите на живо, ще решите, че съм на 17. След като прочетете текста по-надолу, ще помислите, че съм поне на 57. Често възрастта е просто число и не дава съществена информация за човека. „Истината е някъде там“, „совите
Сутрин когато реша да пътувам с автобуса до работа (вместо да се насладя на една сутрешна разходка) много често попадам на възрастни хора, които пътуват до някое село, за да си отидат на дворното място или къщата и да свършат малко работа. Още първият път
- Може ли да те питам нещо да ме посъветваш? 13 годишната ми сестра задава на пръв поглед нормален въпрос в месинджър и аз изпадам в паника. Какво ще ме пита? Ще мога ли да отговоря (правилно)? Гледам как балончето, че пише се мърда и чувствам,
Знам, че сигурно ти е тежко, приятелю. Предполагам, че си натоварен от бремето да разпределяш заплатата си между поредната вноска на кредита и месечните нужди на децата. Или пък, че сега ти предстои да излезеш от университета и да се сблъскаш с живота, обременен от
Напоследък забелязвам все по-тревожната тенденция да осъждаме хората без да сме научили всички гледни точки, или да знаем всички факти. Според различни проучвания, все повече хора определят своето мнение по дадена тема само като видят няколко медийни заглавия, без дори да прочетат съответните публикации. Имайки
Бях си поставил за цел да напиша тази статия преди повече от месец. За жалост обаче времето никога не стигаше за нея и тя винаги оставаше назад за сметка на нещо по-важно от моето работно ежедневие. Едва днес си дадох сметка, че колкото и малък
Когато бяхме малки разменяхме миришещи картинки. Сега разменяме любовта. Мислим си, че е повтаряща се. Но всъщност не е. Съвсем не се случва само веднъж в живота. Но истинската любов е неповторима. Усеща се от далеч. И може би наистина ухае. Ухае на някакъв сладък
Сутрин е. Не искам да ставам. Служебният ми телефон звъни твърде рано. Иде ми да се разрева, но стискам зъби и все пак стигам до работното място навреме. Още от вратата ме хващат за някакви задачи и се създава излишно напрежение, но аз съм подготвена
