България или чужбина? Тук или там? Да остана или да си тръгна? Все въпроси, които се въртят в народното ни пространство откакто се помня и са натоварени с известна доза носталгия, тъга, или даже (което е далеч по-страшното) негативизъм. Качете се в някое такси и направете
Ние, българите обичаме да говорим за своето велико минало и да въздишаме с носталгия. Назад във времето винаги сме били велики, било е по-добре и положението е било по-розово. Като народ и нация крачим напред, гледайки през рамо с копнеж по едно минало време. Ние
"Скъпа Макс, С майка ти не можем да опишем надеждата, която ни даваш за нашето бъдеще". С това изречение започва метафоричното обръщението на Марк Зукърбърг и жена му д-р Присила Чан към новороданата им дъщеричка. Писмото е трогателно, емоционално и лично. То е изпълнено с толкова много любов, че
Опитвам се да не те мразя, но не мога. Мразя те! Мразя те, защото си циник. Мразя те, защото сам влезе в рамката на посредствеността. Мразя те, защото позволи на медиите, на политиците и на модерното да облекат живота ти в своите дрехи. А най-много те мразя,
Ебал съм ѝ майката на тая държава! Четох мнението на този човек 1-2-3 пъти, което е почти толкова неотразимо, колкото е и вертикално поляризираната електромагнитна вълна, падаща под ъгъла на Брюстер, на хоризонтална стъклена повърхност (ако правилно съм запомнил вица), чудих се дали да коментирам 4-5-6
„Къде смяташ да продължиш след 12-ти клас?“, „Избра ли си вече университет?“, „Тук ли ще останеш, или ще заминеш в чужбина?“
Какъв е смисълът на живота? Всеки човек на тази планета си е задавал поне веднъж този въпрос, дали в момент на отчаяние, или на дълбоки размисли, или просто когато му е писнало от сивото ежедневие. Аз самата, въпреки че съм дете на 17 години се питам:
“Да служим - това е наемът, който плащаме, за да живеем на тази земя”. Една от любимите ми сентенции. Обществото е една голяма симбиоза, само че понякога имаме нужда да си припомним, че когато даваме много, всъщност получаваме повече. Както се казва напоследък: един хляб -
Всички имаме от "онези" моменти, които несдържимо ни лепват по една сърдечна усмивка и ни карат да си кажем "Ей, имало и добро в тази страна!". Щастливец съм, че в работа постоянно контактувам с нахъсани, усмихнати и креативни хора, а останалото ми ежедневие е запълнено от зареждащи с оптимизъм епизоди, които все повече
Всички ние имаме късмета да живеем в едно невероятно съвремие - човек може да пътува навсякъде по света (с малки изключения), технологиите улесняват живота ни до степен, в която можем да общуваме и да работим с хора от цялата планета. Можете да се сдобиете с
