Приключения

Последният пети ден (09.08) от велоприключението „Евровело за всички“ бе като холивудски филм – обърна гръб на всички проблеми и смело акцентира върху happy end-а. 5-дневното пътешествие на нашата групичка от младежи-ентусиасти-реалисти-приключенци-ДОБРИ хора приключи в блъсканица между еуфория, носталгия и равносметки. 

И както ви разказах вчера, вечерта между ден 4 и ден 5 спахме в къща с богат избор на забавления и матраци. Това оформи нов курс на приключението ни. 

Ден 1, Ден 2, Ден 3, Ден 4

След като Пешо прояви желание да поджиткаме с лодката и ние приехме с охота, графикът за деня изглеждаше по следния начин:

Събуждане – когато ти е кеф;
13:00 – Разходка с лодка;
15:00 – 25 км по Дунав от с. Вардим до Белене;
16:00 – 38 км на триколка от Белене до Никопол.

Най-сериозният и непреодолим проблем в ден 5 беше скуката до 13:00. Въпреки че си приготвихме страхотни палачинки с прясно изцедено мляко от местна вардимска крава. 

Шоколади, банани, смокинови сладка… айде няма да влизам в подробности. След 5-звездната закуска Нед изнесе концерт на китара и създаде химн на нашето приключение:

Пътуваме трима по реката,
а кемпера във Белене ни чака.
Пътуваме в лодка със триколка –
водният маршрут от тази обиколка.

През пек, комари, баири и калта
в движението е нашата свобода.
Пътуваме си трима по реката,
такава ни била съдбата.

5 дни потта течеше,
по баирите триколката летеше.
Квадрицепсите мускулно крещяха,
а Пешо в седалката си спеше.

И ето, че всичко свършва
по пътя няма миризма на мърша.
С гордо вдигната глава –
Това е ориста!

Определено най-интересното нещо през деня бе авантюрата с моторната лодка. Първо, всички направихме една обиколка около огромния остров срещу къщата, в която нощувахме. 

Това отне около час. Като по пътя се спряхме на един миниостров, наречен Оазис, който нямаше нищо друго освен бял, фин, горещ пясък и няколкостотин чайки. 

След Оазиса се врязахме огромния остров през един тесен естествен канал с тайландска атмосфера – бурна разнообразна растителност, масленозелена вода, стърчащи трупове на дървета, докато лодката се движи с 3 км/ч.

След това половината от нас се качиха на кемпера в посока Белене, а другата половина заедно с капитана Владо, триколката и колелото се качихме на лодката също в посока Белене. 

И като казвам, че 4 човека и 2 колела пътуват с лодка по река Дунав, не искам да си представяш яхта, приятелю. Тук отделям няколко изречения за моряка Владо, който всъщност е собственик на двата най-големи хотела в Свищов, но не спря да ни развива идеите си за благородни бизнес цели. 

Разказва ни за АЕЦ Белене и подводните камъни, които са полагани по соца, за да не минават кораби в близост. Разбрахме и за парти-сал, който през 2015-а тръгнал от Видин и спирал край всяко по-голямо населено място, създавайки минифестивал. 

Салът бил над 100 кв. м и предлагал храна, напитки и музика. Това, което ме грабна в историята за сала обаче, беше бизнес логиката на идеолозите – на всяко спиране изкарват пари от продажба на храна и напитки, общините ги подкрепят финансово заради веселбата, която създават, и накрая, акостирайки в Силистра, продават дървесината от сала на местния завод. Аз бях „уау“!

Акостирането беше в гора до затвора в Белене. Свалихме триколката и напънахме педалите за последните 40 км от нашето приключение. 

По пътя към крайната точка се носеше чувство на радост от това, че мускулите и колената най-накрая ще си починат, но от друга страна, брояхме оставащите километри с тъга при мисълта, че само след няколко часа всичко ще приключи. 

Цялата драматичност се изпари, когато последната 8-километрова спусканица ни приземи точно в лагера при останалите. 

Вечерта мина в равносметки и дълъг искрен разговор с Яна. Хора, Яна всъщност е най-големият герой в това приключение! За жалост, е твърде уморена вече, за да грабне нещо от нашата любов. Да се бори. И да побеждава.

Затова пък аз ще ви разкажа малко за нея. Тя не е майката, която е посветила живота си на детето си. Тя е вечно усмихната, танцуваща, шегува се постоянно и бузите ѝ почервеняват от смях по нашите глупости. Тя живее с желание и наслада и точно това е примерът, който дава на Пешо. 

Моята равносметка от последната седмица е свързана с дефиницията на късмета. Късметът не означава да получаваме всичко, а да оползотворим това, което имаме, по най-добрия начин. Всеки страда от нещо в живота си, но не всеки иска да отмести поглед от страданието си. 

Животът е широко отворена кошница с плодове, ние решаваме какво да правим с нея. А Петър Нефтелимов е човек, който граби с пълни шепи. 

Пожелавам късмет! И до следващия път! 

А ако искате да подкрепите инициативата „Евровело за всички“, може да го направите на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!

Снимки: Нед Дервенков