Интервюта

Деница Събева е сред най-опитните и отдадени членове в семейството на "Успелите". През последните шест месеца перото ѝ създава някои от най-вълнуващите статии и интервюта в медията ни, които биха усмихнали и най-претенциозния читател. Ако искаш да бъдеш като Дени и да се присъединиш към екипа ни, днес е крайният срок да кандидатстваш тук.

Как и защо реши да се присъединиш към "Успелите"?

Макар и повечето ми съученици в гимназията да нямаха ясна представа как искат да изглежда бъдещето им, аз имах предначертан план още в началния етап на средното си образование. Мечтата ми беше да следвам специалност „Журналистика“ и един хубав ден да упражнявам професията в редакция, да търся и намирам важните сегменти за обществото, да разказвам това, което не трябва да бъде подминавано с лека ръка, и да откривам работещи решения за даден проблем.

Няколко години по-късно, през 2017 година., на прага на бакалавърската ми степен по "Журналистика" в СУ „Св. Климент Охридски“, животът избра да ме срещне с „Успелите“ за първи път. Съвсем случайно попаднах на платформата в социалните мрежи и прочетох първата статия под знака на доброто, дело на Гергана Ватова относно проекта "Хвойна". Историята разказва за забравено училище в село Хвойна, което губи част от фасадата и красотата си от следите на времето. Към годините на забрава добавяме и перманентно разрушаване от недоброжелатели, което води до почти тотален упадък.

За щастие, паметникът на културата в китните Родопи носи спомен за себе си чак до Милано. Кристияна Брънзалова изучава архитектура в италианския град и бързо след завършването си решава да се завърне към 200-годишните си корени в село Хвойна, където да приложи наученото в университета. Така стартира и едноименният проект "Хвойна", който води началото си с разчистване, запазване на снимки и разкази от мястото, по-късно намира още съмишленици и се превръща в място за изложби, фестивали, изкуство и музика с мисия да събере нужните средства за пълната реставрация на школото.

Този истински разказ за любовта към България и лъча светлина, появил се в едно угасващо училище, се запечата в съзнанието ми толкова дълбоко, че дни наред не спирах да мисля за него. Може би мина цяла седмица, в която всеки ден заспивах и се събуждах с тази мисъл. Тогава осъзнах, че на фона на масовите медии, които обикновено се придържат към мита, че "добрата новина е лоша новина“, екипът на „Успелите“ създава един нов жанр в българската журналистика. Жанр, концентриран изцяло върху позитивите около нас, за които не се говори толкова често, а е толкова важно да достигат до обществото, защото животът не е само едно черно платно, а цяла картина с цвят и емоция.

Тази съдържателна история от далечно родопско селце ме превърна в постоянен читател на сайта. Месец по-късно ядрото на „Успелите“ публикува и обява, че издирва „ловци на добри новини“. Още същия ден изпратих нужната документация към редакцията на сайта, а дни по-късно вече бях част от „успелия отбор“.

Оттам насетне пътищата ни са се разделяли за известно време, по една или друга причина, но в крайна сметка през 2021 година стартира и най-интензивният ми период в екипа досега със съдействието на програмата Европейски корпус за солидарност.

Шест месеца по-късно личностите зад „Успелите“ се превърнаха в моето второ семейство, а отразяването на каузата на доброто тепърва предстои за мен.

Какво бе най-ценно и смислено за теб в хода на работата? Какво успя да си вземеш?

Най-ценното, което ми даде тази половин година в „Успелите“, е знанието, че правейки това, което обичаш най-много, си способен да помогнеш на други хора. Много от тях имат нужда да научат, че животът изобщо не е толкова сив, какъвто изглежда от малкия екран.

Радва ме мисълта, че все по-голяма част от обществото ни се интересува от факта, че бобрите се завърнаха по българските земи след 150-годишно отсъствие. В нашата медия хората също четат как да спрем незаконната сеч в горите и по какъв начин можем да помогнем на пчелните семейства да съхранят и увеличат вида си.

Като „създател на добри новини“ научих за редица инициативи с кауза, запознах се с идейни хора, които определено имат какво да разкажат, създадох трайни приятелства и контакти с екипа и извън него. Дори успях лично да посетя няколко организации, сред които се нарежда и „Зелени Балкани“ , за да видя с очите си как се случват всички добрини, за които пише екипът ни.

Думите не са достатъчни, за да пресъздадат цялостната картина и емоцията, която изпитах, виждайки отдадеността на тези хора в каузата да помагат на дивите животни да увеличат вида си, да възстановят раните си и да отлетят обратно в природата!

Истината е, че всеки ден в редакцията на „Успелите“ е толкова удовлетворяващ, че дори не усещаш кога седмицата се е изнизала и е дошъл петък. Най-любопитното е, че нямаш нищо против понеделниците, колкото и неприятни да са ти се стрували преди това.

Допадна ми частичното бягство от масовата журналистика, черната хроника и негативните статистики. Тази глътка свеж въздух, така необходима в последните месеци, успя да пренасочи цялото ми същество в търсенето и разказването на истории на доброто и съответно ми помогна да подредя и съхраня позитивни идеи и в ежедневието си.

Какво беше най-трудно и предизвикателно за теб през тези шест месеца?

Най-голямото предизвикателство, пред което бях изправена, бе да успея да събера мислите си. Неминуемо в живота на човек се случват някои непредвидени моменти, които невинаги могат да бъдат погледнати през позитивната призма, а и не е нужно. Именно в тези дни прокрадващите се размишления оказваха за кратко влияние и на работния процес, докато не намерих механизъм за справяне с проблема.

Веднага щом усещах прииждащата буря, излизах за кратка глътка свеж въздух, приготвях си чаша топъл билков чай или просто си пусках 1-2 песни от любима грамофонна плоча. След тези кратки ритуали ми идваха и най-добрите идеи за теми, които впоследствие намериха своето място в платформата на „Успелите“.

Коя е любимата ти статия, която изготви? Защо?

Чувствам всяка разказана от мен история в „Успелите“ близка до сърцето си. Имам привилегията да бъда част от екип, който ти дава свободата сам да избираш с каква тема искаш да запознаеш аудиторията и как да я поднесеш. Този сегмент е изключително ценен в журналистиката на нашето време, в което все повече хора, упражняващи професията, са ограничавани в своите действия, думи и позиции.

Все пак, за да отговоря на въпроса, ще откроя един мой много любим разговор за благородна кауза, която усмихва малки и големи с весели ръчноизработени играчки, топли аксесоари за студените месеци и много други плетива. Събраната сума пък се дарява на различни предварително проверени дарителски кампании в помощ на нуждаещи се деца и възрастни.

Историята на "С вяра в доброто - подари надежда" разказва за повече от 30 жени с големи мечти, които успяват да сбъдват и най-смелите желания, облечени в разноцветна прежда, доза въображение и любов към добрината. Каузата им ме спечели с делото си, което доставя радост не на едно, а на цели две семейства! Именно тази тяхна хрумка и златните им ръце ме подтикнаха да подкрепя мисията им лично чрез поръчка. Кажете "Здравей!‘‘ на г-н Чушка и г-жа Картоф и не забравяйте да разгледате тяхната страница, защото до Коледа остават само 63 дни!

Кой е най-интересният събеседник, с когото разговаря? Защо?

Най-вълнуващият ми събеседник определено беше Деси Цанов от София. 29-годишният младеж наскоро завършва висшето си образование в специалност "Социални дейности". Деси е незрящ, работи в компания като офис-асистент и животът му върви добре, докато един ден не се налага той и майка му да започнат спешни огледи за нова квартира, в която да живеят. За нещастие, момчето попада на десетки кандидат-хазяи, които отказват да приемат семейството му заради кучето-водач Иви, без което той не може да се придвижва, или пък изискват предплащане на двоен депозит, за който няма достатъчно средства. Истински ценното за мен в неговата история е това, че показва двете страни на живота – позитивната и негативната. На финала научаваме, че доброто, което среща от околните, в крайна сметка надделява. Така незрящият Деси си намира нов дом, където живее заедно с майка си и кучето-водач Иви до ден днешен.

Кои са нещата, които те карат да се чувстваш гражданин на Европа?

Да бъдеш гражданин на Европа определено има своите привилегии. Свободен си да пътуваш в чужбина и да градиш качествено образование във всяка една европейска страна. Опознаваш различни култури и ценности, получаваш възможността да създадеш международни контакти със смислени хора.

Можи би към днешна дата гледам на Европа през призмата най-вече на млад човек с много възможности и пътища, по които да поема. Европа ми предлага програми за личностно и професионално развитие, дава ми усещането, че съм част от една голяма общност, от която се уча и събирам опит всеки ден. Благодарна съм, че съм родена и живея в рамките на Европа, защото само тук виждам перспектива за себе си и своите връстници.

Какво послание би отправила към тези, които ще се присъединят към "Успелите"?

Да бъда част от най-позитивната медия на България – „Успелите“, е едно от най-смислените решения, които съм взимала лично за себе си!

Искрено вярвам, че новините и историите, които откриваме и разказваме всеки ден, имат способността да променят живота на хората и настоящето към по-добро. Това е и моята мисия, която се стремя да следвам всеки ден.

Ако се нуждаеш от ново приключение, търсиш начин да оползотвориш времето си в името на добра кауза, искаш да създадеш ценни приятелства и контакти, стани част от нашия „успял отбор“, не изпускай шанса си да бъдеш важна част от позитивната промяна!

Деница Събева е част Uspelite.bg благодарение на „Европейски корпус на солидарността” част от програма „Еразъм +”. Предимствата на участие в проекти по програмата са възможност за младите хора да придобият разнообразни умения, професионално и лично развитие и опит, специфични за проекта умения и компетенции, живот и работа с различни хора. Условията, правата и задълженията, свързани с този проект, са регламентирани чрез граждански договор между одобрения кандидат и Сдружение "Крачка напред", гр. Велико Търново.