Успелите

Есенно разчистване. Да дадем ненужното на човек в нужда

Днес ще ти разкажа за една моя философия, която наследих от мама (но тя май не е наясно). По принцип правя това през пролетта и есента в подготовка съответно за лятото и зимата. Но смятам, че есенното разчистване е много по-важно. Защо? Защото предстои зима. Най-студеният сезон. Сезонът, през който хората имат нужда от повече топлина и подкрепа.

Не си спомням някога да са сядали да ме учат, че трябва да помагам на ближния. За сметка на това си спомням всички пъти, когато сме дарявали дрехи или играчки. Как мама разчистваше вкъщи, събираше всичко и го носехме на различни хора и домове. Помня как години наред колекционирах плюшени зайци - бях тотално обсебена от тях до доста голяма (мисля, че още съм). И как един ден мама просто ме попита искам ли да ги дарим и аз казах да. Така чували с плюшковци заминаха при деца, които се надявам, че са ги приемали като нещо повече от обикновени играчки. Може би са им били приятели, когато не са имали такива. Може би са им споделяли тайните си, когато не е имало с кого да говорят. Може би са се чувствали закриляни, когато са ги гушкали.

Истината е, че никога няма да разбера какво точно се е случило с въпросните зайци, веднъж напуснали моя дом. И това няма значение. Защото знам, че мястото им вече не беше при мен. Аз нямах нужда от тях. И им дадох шанс да бъдат нужни някому.

Аз разсъждавам по този начин за всичко. Дрехи, обувки, вещи. Щом навън се захлади, е време да прибера летните дрехи и да извадя зимните. Като това е една дълга процедура, тъй като апартаментът ни, където живеем под наем, не е много голям и държа дрехите за различни сезони в таванското помещение на родителите на приятеля ми в друг град. Следователно се прибираме дотам, товарим всичко в колата и, когато пристигнем, започвам да правя разбор (след задължителното мъкнене, разбира се). 

Правилата са доста прости - ако не съм обличала нещо една година или не пасва на начина, по който се обличам (нека си признаем, на всеки се е случвало да си купи нещо, което всъщност въобще не е за него и може да седи с години в гардероба), отива за дарение.

При зимните дрехи е най-важно, защото приютите най-често страдат от липса на топли дрехи, якета и обувки. Редът е следният:

  • Най-хубавите дрехи заделям за мои близки - тези, които са с етикет или почти не са носени.
  • Следват каузите - най-добрият вариант е да набележиш предварително места, където да отидат нещата ти. Можеш да избираш между доста инициативи в социалните мрежи, на нашия сайт в секция Каузи или да попиташ приятели.
  • Ако нямаш конкретни идеи, следват специалните контейнери на БЧК.
  • Дрехите, от които съм сигурна, че нищо не става (освен парцал евентуално), отиват в кошовете за рециклиране на текстил.

ВАЖНО! Никога не изхвърлям дрехи на боклука - не го прави и ти. Вредно е за всички - и за хората в нужда, и за природата, следователно и за теб самия.

По абсолютно същата схема действам и с дрехите на приятеля ми и тези на Игинатора (сина ни). Не само е излишно човек да притежава купища дрехи, но и често други хора се нуждаят от тях много повече от нас. Понеже съм заклет почитател на магазините за дрехи втора употреба, често пазарувам оттам. Евтино е, а почти винаги нещата се оказват с много по-дълъг живот, отколкото хората си мислят. Качеството надминава всички очаквания, тъй като има много марки, които не са достъпни в конвенционалните магазини и молове у нас. И след като са служили вярно на мен един или два сезона, се оказва, че все още са в чудесно състояние и могат да бъдат носени още поне няколко години. 

Тази логика прилагам и при разчистването на книги и играчки. За година и половина не сме подарявали играчки на сина ми и въпреки това той е затрупан с тях покрай различни празници, за които е получавал подаръци. За книгите аз съм виновна - обичам да му чета, правя го още от раждането. Много от тях вече са прочетени и ако не ги е докопал и скъсал като по-малък, също са и в отлично състояние, готови да стоплят сърцето на друго дете (или възрастен).

Този текст е моят апел към теб. Ако още не си разчистил гардероба си - направи го. Ако имаш дете - използвай същия подход и прегледай книжките и играчките му (за дрехите там е ясно, защото бързо ги израстват). Не се затрупвай с вещи - никой не облича наистина 20 тениски и не носи 5 якета през един сезон. Освен ако не си фешън блогър или инстаграм инфлуенсър. Ако пък си, искрено се надявам, че използваш същия модел, за да се отървеш от ненужното и да вдъхнеш нов живот на старите си вещи. Това може да стане и чрез "upcycling" - процес, при който стари вещи се преизползват и им се дава нова цел, вместо да бъдат изхвърлени.

Но за мен истинският нов живот за всички вехтории (много обичам тази дума!) започва, когато дадем ненужното за нас на човек в нужда. Защото "боклукът за един е съкровище за друг".

Дните стават студени, бъди с топло сърце.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Десислава Иванова

Като порасне Деси иска да стане светла вълшебница и вярва, че ако отвори достатъчно гардероби, ще намери Нарния. Обича: книги, сладкиши, небивалици и птици. Обожава: Игинатора. Не обича: четни числа (освен 8). Мрази рукола! Пристрастена е към фъстъчено масло.

Оставете коментар

0 коментара