Как мама стана баба
Този материал го имам в главата си от известно време. Писала съм за мама. Писала съм и за (моята) баба. Но това, че мама стана баба изисква един напълно различен текст, който не съм сигурна дали ще успея да напиша така добре, както ми се иска. Но все пак ще опитам.
Казват, че оценяваш майка си в най-пълна степен, когато ти самата станеш майка. Поне в моя случай това не е съвсем вярно, защото винаги съм мислела, че мама е направила всичко по силите си (че и отгоре!), за да отгледа мен и брат ми (и брат ми Сашко) по възможно най-добрия начин. Но все пак нещо се променя в начина, по който възприемаш майка си, в момента, в който ти самата станеш майка.
Когато разбрах, че съм бременна не беше като по филмите. Не бях подготвена, беше странно. Всичко това, примесено с изненадата ми, когато видях двете черти на теста за бременност и коктейла от хормони, който тялото ми вече беше забъркал, допълнително увеличи вихрушката от емоции.
Тези емоции обаче се оказаха предимно положителни, а бременността ми беше много щастлива и спокойна. И за това има 2 основни причини. Първата е таткото на бебето – най-подкрепящият, чудесен и луничав мъж на света (за него също съм писала неведнъж, той е моята муза повече от 12 години).
Другата първа причина (не мога да ги степенувам, затова няма как да я нарека втора) е пълната ми увереност, че мама ще е до мен и ще ми помага. Не ѝ бях казала, че съм бременна, нито я бях питала дали ще може. Просто го знаех.
И така, около 8 месеца след теста за бременност, аз родих най-сладкото, бяло и активно бебе на света (имам доказателство, че това е съвсем обективната истина!), а мама стана баба. И не съм се съмнявала нито за миг, че тя ще е най-страхотната баба на света, защото...
...беше ентусиазирана от първия момент, в който разбра, че ще става баба – всъщност и от преди това. Започна да купува какво ли не, да се подготвя. За нея това сякаш беше събитието на десетилетието (или може би дори на века!). Даже наскоро ми каза, че не разбира защо е така и не, че не ни обича с брат ми, но явно любовта към внуците е нещо несравнимо.
...е безкрайно търпелива – дали е от професията ѝ (медицинска сестра, понастоящем в онкология – работа, на която колкото се възхищавам, толкова и ме ужасява) или просто си е такава, тя никога не губи самообладание. Качество, което е безценно (особено за една мама/баба).
...винаги знае как да те успокои – в началото бебето понякога плачеше безутешно (бебетата имат този навик, а моето дори не е от ревливите), но тя продължаваше да му говори тихичко и напевно (те вече имат тайни от мен!), докато той не спре и не започне да я слуша с повишено внимание. Винаги се получава.
...обича да измисля песнички (явно от нея съм го наследила) – „Имаме си куче, имаме си котка“ вече е тотален хит вкъщи!
...чистотата и редът са нейн приоритет №1 (2 и 3) – когато имаш бебе (поне в началото, а сигурно и в средата, и в края) мислиш само (или почти изцяло) за него. Разните му домакински задължения са за когато имаш някакво свободно време. Като стане на 18 примерно. Когато мама идва на гости успява да свърши поне 367 неща, и то напълно незабелязано и преди аз дори да съм станала. Според нея „дребни работи“, които обаче за мен са огромна помощ, защото ми остава да се грижа единствено за Иги. И за Успелите. И за Trouble Bakers...
...от всеки нейн жест и дума личи колко много обича Игнат – не знам дали защото е първото ѝ внуче, но когато му говори и го гледа, все едно той е целият ѝ свят. Доказателство е, че когато го оценява дали е слушал по шестобалната система, най-често има "шест плюс, много рядко шестица". Нейни думи.
...ни научи как да къпем бебето без да плаче – честно казано не знам дали щях да се сетя и за половината неща, които да направя, за да може Иги да се чувства възможно най-комфортно и да не го е страх от банята.
...ми е показала как да бъда най-добрата майка – с примера си. Никога не ми е казвала какво и как да правя, за да съм такава, но аз вече съм го разбрала.
Със сигурност има десетки, може би дори стотици неща, които пропускам да спомена. Това, което искам да кажа е, че се надявам да успея да съм толкова добра майка за моето дете, колкото е моята майка за мен. Така или иначе в едно поне съм сигурна – че Иги има най-добрата баба на света.
Благодаря ти, мамо! Честит рожден ден!
P.S. Благодаря и на Венко, защото имах проблем с качването на текста и го питах може ли да ми го копира и изпрати на имейла. Отговорът му беше:
Всичко мога. Мога да дойда и да го рецитирам!
Ето го - поредното доказателство, че Венко ще е отличен президент един ден (това не е тайна (нито явна) агитанционна кампания, само личното ми мнение).
