Здраве

От биологична гледна точка има ли разлика между пшенично брашно и брашно от щурци? Има ли нещо толкова странно и отвратително в брашното от щурци? Има ли продукти, съдържащи насекоми, които използваме в ежедневието си, но не знаем за тях? Кое е по-икономично за производство и защо?

Поводът за тази статия е публикацията на ресторантьора Яна Петрова. В нея казва, че изпробвала да направи палачинки с брашно от щурци, предоставено ѝ от ентомофага Кремена Дервенкова, за да експериментира. Както и очакваш, харесванията и коментарите под поста са насочени към ахкания и смях по повод брашното от щурци. Това, общо взето, е нормалната реакция на хората в Европа по темата за ядливите насекоми, която например в Тайланд е нещо нормално и всекидневно.

Но защо? Какво кара хората да не приемат насекомите за храна?

Това е по-скоро въпрос към психолозите.

Ние ще разгледаме съдържанието на брашното и в частност съдържанието на белтъци, а не останалите компоненти в пшеничното брашно, например въглехидратите, които го карат да бухва при наличие на мая (дрожди) и да бъде подходящо за приготвяне на печива за разлика от брашното или пудрата от щурци (cricket powder), което всъщност представлява щурци на прах по специална технология.

Независимо дали е брашно от пшеница, ръж, овес, кестени, просо, царевица, ориз, нахут, или от щурци и други насекоми – всички те са богати на белтъци. Или както е модерно (незнайно защо) да се казва – богати на протеини. Белтъците от своя страна са жизненоважни за нашия организъм. Те са градивен материал за милиарди клетки. Чрез поетите посредством храната белтъци организмът си набавя аминокиселини, които използва за изграждането на собствените белтъци, важни за правилното му функциониране.

С други думи казано - няма значение (освен за вкуса ни) какво брашно използваме за храна. Нашите клетки не правят разлика дали брашното е от пшеница, или от щурци. Важно е единствено да е богато на белтъци. В тази връзка, както споменах по-горе, насекомите са богати на протеини, а брашното от зърнени култури съдържа голямо количество въглехидрати (нишесте) и фибри (защото имат растителен произход).

Любопитен факт е, че всеки човек консумира около половин килограм насекоми на година през преработените храни в менюто си.

Уау! Шок и ужас! Изненадан си, нали? Спокойно, щом четеш, значи си жив!

Насекомите, които консумираме в преработените храни, попадат случайно там. В сладката и конфитюрите например има насекоми и ларви на такива заради това, че в самите плодове ги е имало. Никой не добавя съзнателно насекоми на прах по някаква причина.

Разликата между отглеждането на насекоми и на зърнените култури

Сам можеш да си пресметнеш каква площ ще ти е необходима за добив на 1 тон брашно от пшеница и каква площ ще е необходима за същото количество щурци.

За отглеждането на пшеница нека добавим факторите – слънчева светлина, вода, наторяване на почвата и защита от вредители и болести. Много фактори, нали?

На щурците им е необходима храна. То пък и колко могат да изядат, милите?! Освен това изискват висока температура и влажност, които са скъп ресурс, защото са студенокръвни животни и разчитат на средата си, за да контролират метаболитните процеси. За сметка на това имат бързо генеративно време – размножават се бързо, без да им е необходима голяма площ.

Друг важен фактор при селскостопанските култури е отпадъкът. Да, при тях е биологичен и лесноразградим, използващ се за наторяване, но все пак е отпадък. Всяка една допълнителна стъпка в производствения процес е разход за производителя. От своя страна увеличава и стойността на продукта. Всеки производител се стреми да достигне до минимални отпадъци от продукцията си. А при отглеждането на щурци за производство на брашно отпадъкът е (почти) нулев.

Защо тогава брашното от щурци е много по-скъпо от килограм висококачествено телешко месо?

Причината за високата цена е, че индустрията е все още слабо регулирана и има много малко на брой ферми, които предлагат продукцията си на много висока цена. Брашното от щурци се продава в ограничени площи, но основно онлайн и в магазини на едро. Няма и евросубсидии, които да позволят широкото разпространение на ферми в Европа и западния свят изобщо.

В Тайланд е евтино да си купиш насекоми от пазара, но брашното, което произвеждат компаниите, които изнасят на запад (в Тайланд насекоми на прах не се използват), е скъпо.

Каква е разликата между пшенично брашно и брашно от щурци?

Отговорих ли ти на този въпрос? Разликата е повече в нашето възприятие.

Разликата е повече в нашата НЕинформираност по тези теми. Аз бих казал – тези теми на бъдещето. Щурците, и като цяло ядливите насекоми, са храната (белтъчният източник) на бъдещето. Всички знаем, че адаптивността е важно свойство на живите организми (включително хората), но скоро ще е необходимо да развием и адаптивност на възприятието. Ще кажеш, че когато дойде това време, единственият ни ход ще бъде да се адаптираме, и ще си прав. Но бих ти казал да започнем отрано и да опитваме от всичко. Защото (както обичам да казвам) никога не знаем откъде ще излезе зайчето.

В този ред на мисли, щастлив съм, че преди 5 години избрах да започна висшето си образование с биотехнологии (не очаквах, че някога ще го кажа). Сега, след като го завършвам, виждам цялата картинка от наученото през тези 5 дълги години (можеше да е една доза по-кратко) и си обяснявам всички производствени процеси (и не само) по-ясно. Та, да…

Търсете и си купувайте хранителни продукти с насекоми! Селфирайте се с тях и ги публикувайте в социалните си профили! Нека спрем да се изненадваме на подобни хранителни източници! Защото това е храната на бъдещето!

Снимки и консултация по темата с щурците: Kremena Dervenkova