Общество

Колко струват фалшивите новини?

Да напишеш една фалшива новина отнема минути (всеки може да пробва предполагам) - няма нужда да проверяваш дали нещо се е случило, няма нужда от истински източници и факти. Решаваш какво искаш да кажеш и оттък нататък въпросът е да звучи (общо взето) достоверно. За целта можеш да си измисляш хора, събития, организации - всичко, което да попълни празните пространства. Почти съм убедена, че вече съществуват шаблони за фалшиви новини на различна тематика, в които само попълваш празните точки и си готов.

От друга страната опровергаването на една фалшива новина отнема часове, дори дни. Защото ти трябва да докажеш НЕДВУСМИСЛЕНО, че е фалшива (вместо другата страната да трябва да докаже, че е истинска). Трябва да проследиш всеки линк и предполагаем източник. Трябва да обясниш защо нещо не е вярно и да го подкрепиш с доказателства. И дори един малък пропуск те връща в изходна позиция, тъй като истината все по-често става неразличима от добре измислена лъжа. Знам точно колко изморително е, защото съм го правила.

От казаното дотук можем да разсъдим, че създаването на фалшиви новини е евтино като ресурс, но много печелившо (кликове, реклами, прпаганда). Докато при разследващата журналистика е точно обратното - влага се огромен ресурс, а финансовите ползи не са особено големи. И докато произвеждането на фалшиви новини е толкова лесно, евтино и достъпно, такива ще има. За жалост все повече. Защото когато истината не е достатъчно интересна, публикуваш легендата. А когато истината не съвпада с твоите възгледи, измисляш нова истина.

Фалшивата новина от последните дни

В последните дни една новина очевидно е навсякъде - статията на Велислава Дърева "Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. В нея се засяга горещата тема за войната в Украйна (която явно не съществува) и още началото е сериозен червен флаг:

Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.

Защо САЩ водят тази война? 

Има недоказани твърдения и САЩ (големият лош вълк) се появява на сцената. Ролята на Америка няма нужда да се обяснява или доказва - тя е ясна, подразбира се, излишно е да има аргументация защо те са "лошите".

Опровержение на всичко казано в нея пише Юлиан Попов - него можеш да прочетеш ТУК. Хубаво е да се запознаеш и с двете страни в тази хибридна война, за да видиш какви са техните "оръжия". Защото фалшивите новини отдавна не са само думи.

Според Уикипедия Велислава Дърева:

Родена е през 1953 г. в Пловдив. Завършва журналистика в Софийския държавен университет. Има специализации по телевизия, документално кино, изкуство и култура, международна политика.

Започва работа в пловдивския вестник „Комсомолска искра“, откъдето е уволнена заради публикация, уличаваща Николай Хайтов в плагиатство. Впоследствие публикува материали във в. „Народна култура“, в. „Стършел“, в. „АБВ“, в. „Пулс“, сп. „Отечество“, сп. „Общество и право“.

След 1989 година Дърева работи във вестник „Дума“, откъдето неколкократно е уволнявана. Има над 2000 публикации в печата – публицистични текстове, анализи, коментари, интервюта, есета. 

Признание и награди

• Годишна награда на Съюза на българските журналисти,
• Награда „Черноризец Храбър“ на Съюза на издателите на всекидневници за публицистика.
• Награда на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков-Майстора“ (2009)

Същата жена казва в свое интервю през 2006 година:

Има две най-важни и неотменими неща – истината и свободата. Някои хора плащат с истината и със свободата. Превръщат ги в дребна разменна монета, срещу която си купуват някакво временно и измамно спокойствие, охолен живот, власт или каквото там смятат за по-ценно. Други хора си плащат за истината и за свободата. Цената е висока – плащаш със здравето си, с нервите си, с мизерията, в която живееш. Но си струва. Декарт казва: “Понякога истината е само с половината от хората, друг път – с една трета от тях, понякога е само с един човек, понякога – с нито един. Но това не означава, че истината престава да бъде истината.”

Истината наистина не престава да бъде истината, но времето променя всичко - включително и ценностите. А как един радетел за истината и свободата започва да цитира несъщестсуващи хора и организации, не мога да кажа.

Отново според Уикипедия Юлиан Попов:

Юлиан Георгиев Попов е български писател и журналист, министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков. Правнук на македонския деец Никола Габровски и на Георги Рафаилович.

Професионална кариера

Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България. Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика. Той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.

Юлиан Попов създава първия български блог за актуални политически публикации.^[1]

Негови статии за европейска политика, разширяване на Европейския съюз, енергетика и устойчиво развитие са публикувани във водещи международни издания, като „Би Би Си“, „Ал-Джазийра“, „Financial Times“, „The Independent“, „EU Observer“, „European Voice“ „The Scotsman“ „Gazeta Wyborcha“, „Dziennik“ и др.

От 1994 г. живее в Лондон. Получава и британско поданство.

И ако се чудите защо биографиите им имат значение, имат, защото искам да покажа, че със сигурност и двамата са пристрастни. Това обаче не променя фактите - единият умишлено пише и разпространява дезинформация, другият се опитва да се бори с нея. Със сигурност всеки има собствена цел, но нас в случая ни интересуват механизмите, по които можем да противодействаме на фалшивата информация. Много от тях са показани нагледно от Юлиан Попов в поста му, но аз ще се спра накратко на някои от тях.

Как да откриваме фалшиви новини?

За какво да се оглеждаме?

• Източник
  Винаги проверявай източника и не се доверявай на сляпо. Бъди скептичен! Ако нещо е преписано от официален такъв, отиди директно там. "Китайски учени" не е същото като име на определен учен. Съмнявай се - в такива времена съмнението в информацията е най-логично и само проверката ще те спаси от потока фалшиви новини. Доверявай се на официални и проверени източници и винаги проверявай "преразказите". Дори източникът да звучи достоверно, провери дали наистина същестува - ще се учудиш колко често е плод на нечие въображение.
• Заглавие
  Ако в заглавието има нещо провокативно, очакващо емоционална реакция - винаги имай едно наум. Такива новини искат да бъдат споделяни, това е целта им. Ако в заглавието има главни букви и много удивителни - това е сигурен знак за ненадеждност. Истинските медии не си служат с такива похвати - те служат на истината и се опитват да я отразяват възможно най-обективно.
• Мисли, преди да споделиш
  Прочети цялата статия, не само заглавието. Прочети я няколко пъти. Не реагирай първосигнално - това искат медиите, които споделят подвеждащо съдържание - то да стигне до възможно най-много хора. Не им съдействай. Пречи им!
• Изображения (и видеа)
  Една снимка може да изглежда на място, но да не е. Само в последните дни отвсякъде ни заливат едни и същи изображения, като в единия случай се твърди, че това е болница в САЩ, а в другия - в Италия. Оглеждай знаците по изображенията, надписите, подредбата на елементите. Това, че картинката и новината на пръв поглед кореспондират, не означава, че е така наистина.
• Фалшиви профили в социалните мрежи
  Все повече новини тръгват от такива. Фалшивите профили често приличат на истински и така заблуждават голяма част от аудиторията. Винаги проверявай дали става дума за истински човек и дали наистина съществува такъв негов статус. Многото случайни цифри и букви в самото потребителско име понякога са знак. Малкото налична информация в профила - също. Общуват ли на стената си с други потребители? Имат ли свое съдържание, или само споделят такова? Задавай си въпроси и търси отговорите.
• Инструменти за проверка на достоверността на новината
  Понякога и едно търсене в Гугъл е достатъчно, за да видиш, че водещи медии вече са опровергали нещо. Друг път трябва да стигнеш по-далеч. Сайтове, като  APFactCheck и Full Fact,, инструменти, като Snopes.com, помагат да проверим достоверността на дадено твърдение.

Повече за това как да се борим с фалшивите новини и 10 начина да разпознаем фалшивата информация виж ТУК. Защото тази битка е обща.

Каква е целта на фалшивите новини?

Много хора не знаят какво печели някой от тяхното споделяне, реакция или коментар. Фалшиви новини има от създаването на печатната преса (а може би и отпреди това) - технологиите и прогреса само помогнаха за тяхното по-бързо разпространение. Сега е лесно да влезеш във всеки дом и всяка глава - няма нужда да чукаш, вече е отключено. Подложени на толкова голям поток от информация, започваме да ставаме безразлични и апатични към повечето новини, фалшиви или не. И това е нормално.

Целта на фалшивите новини не е толкова да ни убедят в "грешното" нещо, а да ни накарат да се съмняваме в правилното. Целта е да няма консенсус по различни въпроси, хората да се караме и да не сме обединени. Съединението наистина прави силата - силни сме заедно и колкото по-поляризирани са мненията в обществото, толкова по-лесно се манипулират те. Има начин да спрем всичко това и той открай време е един и същ - с образование и критично мислене. Много се говори за медийна грамотност в последните години, но може да се прави много повече. Тази статия не е достатъчна. Стотици такива няма да са достатъчни, но това не трябва да ни спира. И ако се съмнявате в достоверността на нещо, просто не го споделяйте. Отговорността е ваша.