Катерина Василева: В „Успелите“научаваме много за себе си и срещаме вдъхновяващи хора
Едва на 20 години Катерина Василева вече се доказва като един от най-талантливите и способни млади журналисти в България. Материалите ѝ са разнообразни, задълбочени, провокиращи размисъл и издържани в най-високите журналистически стандарти. Катето, както я наричат близки и приятели, изучава политология, интересува се от философия, литература и история, а от шест месеца насам има неоценим принос за качественото медийно съдържание в "Успелите". Ако искаш да бъдеш като Катето, да издирваш, улавяш и разказваш добри новини, прочети повече и кандидатствай тук.
Кои бяха първите ти стъпки в журналистиката?
С журналистиката се сблъсках за първи път през 2019. Тогава чух за един лагер, който се организираше от ученическата медия sCOOL Media през лятото. Лагерът беше за журналистика и медийна грамотност за ученици в гимназиален етап на обучение. Реших да се запиша, тъй като по това време смятах да кандидатствам във Факултета по журналистика и масова комуникация. Исках да уча връзки с обществеността и мислех, че този лагер може да ми е полезен при подготовката за кандидат-студентските изпити. Задачата тогава беше да създадем журналистически материал. Това беше първият ми опит в тази сфера и беше посветен на алтернативното образование и изобщо различните начини алтернативните методи на обучение да се интегрират в стандартната образователна система. Темата ме интересува от доста отдавна.
През лятото отидох на въпросния лагер и видях, че журналистиката е много повече от това, което предполагах. Имахме много лекции с български и чуждестранни журналисти, които ни бяха ментори – Марко Зорич, водещ редактор на новините на BBC в YouTube, Робин Бринкуърт от платформата Student View, Саймън Адлер от Radiolab, Димитър Кенаров, Иван Георгиев, Боряна Джамбазова, Мария Черешева.
Тогава за първи път разбрах какво е подкаст, научих повече за различните журналистически жанрове и в самия лагер имахме задача да разработим проект в екип с някои от другите участници. С едно момиче работихме по проект на име „Непознатата локация“.
Ставаше дума за къщата на Константин Чорбаджигошев, която се намира в Благоевград – там се провеждаше и самият лагер. Въпреки че съм родом от града, до този момент не знаех за тази къща и реших, че ще е интересно да науча повече за нея. Оказа се, че много малко хора от Благоевград изобщо знаят за съществуването на такова място в сърцето на града. Тогава направихме видеорепортаж с една жена, която преди е била уредничка на историческия музей, а в момента работи в Македонския научен институт. Говорихме и с различни хора от града, за да научим дали изобщо има знание и памет за това място и за този човек.
С този видеорепортаж спечелихме конкурса за журналистически материали на участниците на лагера. Тогава си дадох сметка, че може би искам да продължа да се занимавам с журналистика, защото ме вълнува. Харесва ми да намеря някоя история и да я разкажа по различен начин, да запозная хората с нея – особено, ако е нещо по-непознато до момента.
Защо и как реши да се присъединиш към „Успелите“?
„Успелите“ се появиха на хоризонта, докато търсех нещо ново, което да пробвам. Като цяло се стремя да оползотворя годините в университета, за да пробвам различни неща, които мога да правя в рамките на журналистическата сфера. Това дойде като по-различна възможност, тъй като досега не се бях занимавала с позитивна журналистика. По-скоро ми беше интересно да пиша за различни проблеми и неща, които смятам, че не са наред. Беше ми любопитно дали ще мога да се справя в сфера, която отначало ми изглеждаше по-ограничена – позитивните новини и истории.
Впоследствие разбрах, че когато търсиш подобни новини, си даваш сметка колко много хубави неща се случват. Това ме накара да се присъединя – цялото вдъхновение, което почувствах още отначало, когато се запознах с екипа и съдържанието на медията. Почувствах се съпричастна с каузата за разпространението на хубавите истории. Желанието да продължа с отразяването им не ме е напуснало и до днес.
Какво беше най-ценното и смислено, което си взе като опит, контакти, емоция или светоусещане в рамките на работата ти за "Успелите"?
Определено възможността да се докосна и да общувам с толкова много вдъхновяващи хора, които се занимават с толкова позитивни проекти и инициативи, създават красиви неща. Аз по принцип доста се приеснявам да говоря с хората, да им задавам въпроси. Това е голямо предизвикателство за мен, но в хода на тези шест месеца си дадох сметка за едно. Най-ценното, което мога да направя и за себе си, и за историите, които ми се иска да разказвам, е да преодолея страха си и просто да говоря с тези хора. Така се откриват най-хубавите истории.
Незаменимо е чувството след разговор с човек, който ми е споделил за идеята или проекта си за една позитивна промяна в България. Просто ме зарежда за дни наред и е нещо, което много ми се иска да предам на всички, прочели моите разговори с толкова много вдъхновяващи хора.
Коя история или кой разговор би откроила като най-вдъхновяващ, най-докосващ?
Всички материали по един или друг начин са важни лично за мен. Аз съм ги преживяла като истории и съм станала съпричастна с хората, които са ми споделили повече за тях. Може би най-основополагаща беше статията, която написах за момичетата, създали Vendy+ - вендинг машината за санитарни продукти. Първата такава е направена в моя град Благоевград от шест студентки, вече завършили Американския университет. Те се включват в един акселератор и развиват проекта си за вендинг машина, в която се предлагат санитарни продукти, за да може да се превъзмогне стигматизирането на хора, които искат да си купят продукти като презервативи, превръзки и така нататък.
По-специалното за този материал беше, че имах възможността да работя по него в самото начало на развитието на проекта им. Бяха минали едва няколко седмици, откакто бяха сложили първата машина. Оттогава насам постоянно следя какво се случва с тях и проекта им. Те вече се разрастват. Имат една вендинг машина и в София, имат по-големи медийни изяви, продължават да развиват и социалните си мрежи, в които засягат и социална кауза. Те се стремят да популяризират сексуалното образование и да говорят открито защо то е нужно по света и у нас. Това ме кара да се чувствам сякаш съм хванала нещо много важно още когато то се е пораждало и съм успяла да проследя начина, по който израства. Много е специално да виждаш как историите продължават да живеят и след като си ги разказал. Още повече оценявам, че съм имала досег с тези момичета още когато не е било ясно дали проектът им ще успее да продължи да се развива. Въпреки началната неяснота те са успели да го направят и аз по някакъв начин също съм била част от постижението им.
Иначе много специална за мен е статията, която написах за една книжка за Кольо Фичето. Детска книжка, която излезе миналата година. Понеже съм наполовина от Дряново, родният град на Кольо Фичето, тази история беше много важна за мен. Тя засяга темите за паметта, за отношението към миналото, за връзката с хората, които са живели преди нас и уроците, които можем да получим от живота им. Тогава говорих с един много активен млад човек, който в момента е заместник-кмет по културата в Дряново, и направих една разходка със сестра ми и с осемгодишната ми племенница из по-важните места, свързани с Кольо Фичето, в града. Методът на работата ми по този материал беше по-различен. Може би с това се отличи, защото ми позволи да отправя послание, което е важно лично за мен. Не само към хората, които евентуално са прочели статията, но и към семейство и най-близките ми хора.
Кой беше най-предизвикателният или труден момент в хода на тези шест месеца, през които ти си част от „Успелите“?
Вече споменах, че доста се притеснявам да говоря с хора. Това определено беше нещо, което ми се налагаше да превъзмогвам отново и отново при всеки разговор, тъй като то никога не изчезва напълно. За мен беше предизвикателство и да бъда част от екип, тъй като обикновено съм свикнала да действам по-скоро индивидуално. Последният проект, по който работих – Полифем подкаст – беше нещо, което правех почти изцяло сама.
В този смисъл определено беше предизвикателство да бъда част от екип, но съм много доволна от начина, по който се развиха нещата. Срещнах много вдъхновяващи хора както чрез разговорите и интервютата, които провеждах, така и в самия екип на Успелите, за което съм много благодарна. Често се случваше да излизам от зоната си на комфорт, включително с темите, по които работех. Имаше сфери, в които не съм чак толкова веща – особено когато става въпрос за спорт например. Беше доста интересно да пиша и в тези сфери, защото открих, че има много ценни истории и там, включително някои от любимите ми.
Какво е най-ценното, което си взе от самия екип?
Може би различната перспектива. Когато работи сам, човек е склонен прекалено да се фиксира върху собствената си гледна точка дори когато си мисли, че може да излезе извън нея и чете противопложни мнения. Когато човек работи в екип с някого, наистина успява да го постигне. Аз лично се изненадах колко креативни и мотивирани млади хора има в България. Хора с желание да работят за разпространението на това вдъхновение, което те самите изпитват. Хора с мотивация и отношение към живота и света. Това беше може би най-ценното за мен – различната перспектива и това да открия съмишленици, които разпространяват вдъхновението и показват, че има проблеми, но и възможности за разрешаването им.
Какви са проблемите и какви са възможните решения пред българската журналистика според един млад журналист, който вече не просто прохожда, но и трупа опит в различни медийни издания?
В днешния технологичен свят е много по-лесно да се разпространяват дезинформация и фалшиви новини. Каквито са предимствата на интернет като възможност да получим всякаква информация постоянно, такива са и недостатъците от гледна точка на произхода и достоверността на тази информация. В този смисъл качествената журналистика може да бъде изправена пред предизвикателството много хора могат да попаднат в капана на фалшивите новини и на дезинформацията. Съответно качествените и достоверни новини остават на заден план за сметка на сензацията и на подвеждащото поднасяне на информация. Проблем е и нивото на свобода на словото, при това не само за българската журналистика.
Предпочитам да се съсредоточавам върху решенията и всъщност това е друго нещо, което за мен е много важно в „Успелите“. Хората си мислят, че това е позитивна медия за позитивни новини и не се говори за проблеми, но всъщност през последните шест месеца писах и за доста сложни теми като психичното здраве и домашното насилие. Имаше един доста сложен казус - случаят Бедечка в Стара Загора, свързан с опазването на зелени площи в градска среда и с много административни, институционални и политически проблеми.
Идеята на позитивната журналистика за мен е точно в търсенето на решения на проблемите. Не да не говориш за тях. Сред решенията за българската журналистика, за мен, на първо място стои медийната грамотност, включително имам и статия по тази тема. Много е важно още в училище деца и младежи да се учат как да проверяват информацията, която потребяват, как да знаят на кои източници да се доверяват и кога да се отнасят с по-голяма доза съмнение. Медийната грамотност помага да изградят и медийната си култура, да бъдат по-отговорни и разумни потребители на информация. Когато споделят тази информация с други хора, те ги правят по-информирани и образовани по темата, а не ги подлъгват и подвеждат.
Необходими са и политически измерения на тези решения, но като цяло аз виждам много голям потенциал в журналистиката в България. Познавам много млади журналисти, по-малки от мен, които вече се занимават дори с разследваща журналистика. Точно днес в sCOOL Media попаднах на един репортаж, направен от петокласник, за това къде отива пластмасата, след като я изхвърлим, как се случва процесът на рециклиране, как можем генерално да решим проблема със замърсяването с пластмаса. Много се изумих, тъй като момчето е на 11 години и вече прави подобни проекти.
Наистина виждам огромен потенциал и мисля, че има и подкрепяща среда. Особено в сравнение с преди няколко години, още на ниво училище хората могат да развият интерес към журналистиката и да открият по-възрастни, които да ги подкрепят в начинанието и стремежа да се развият по качествен начин. Надявам се и аз да съм на страната на решението на тези проблеми, доколкото е възможно.
В кои проекти можем да те открием в бъдеще? Какво те очаква?
Честно казано, не знам, понеже през последната повече от една година винаги работя и по нещо странично извън университета. Първо развивах подкаста за жените в политиката, след това веднага се присъединих към „Успелите“ и може би сега ще се опитам да обърна малко внимание само на университета и задачите ми, свързани с него.
Иска ми се да пробвам да видя докъде мога да стигна в различни сфери на журналистиката. Много ми се иска да пробвам да работя в радио, защото доста ме влече и мисля, че ще ми помогне да преодолея още повече страховете и притесненията, които имам. Определено ще продължа да се занимавам с журналистика, конкретно с журналистика в търсене на решения. За мен това е бъдещето на журналистическото писане. Ще се стремя да се развивам в печатна, онлайн и радио журналистика, но все още не знам къде. Надявам се да се появяват все повече подобни възможности и да откривам все повече мотивирани и позитивни млади хора, с които да разказвам хубави истории.
Какво би казала на тези, които се колебаят да кандидатстват за автори или графични дизайнери в "Успелите"?
Ще им кажа, че и аз се колебаех. Аз се колебая, преди да взема повечето от решенията си. Бих им казала да спрат да се колебаят и да действат, защото това, което ще получат, многократно надхвърля всички притеснения, страхове и колебания в началото. „Успелите“ е прекрасно място, в което човек научава много за себе си и наистина се докосва до много вдъхновяващи хора, за които иначе може би не би подозирал, че са наоколо.
Много често обръщаме внимание на негативните неща и проблемите. Трябва да мислим и за тях, за да знаем как да ги решим, но в хода на това вторачване понякога забравяме, че има много хубави и вдъхновяващи хора, които правят страхотни неща. Техните истории заслужават да бъдат разказани не по-малко. Пожелавам на хората, които ще се присъединят към екипа, да останат мотивирани, да не забравят защо са започнали и защо са решили да се присъединят и да продължат да разпространяват вдъхновението. Смятам, че и нашият малък екип през последните шест месеца се стремеше да прави тъкмо това.
Катерина Василева е част Uspelite.bg благодарение на „Европейски корпус на солидарността” част от програма „Еразъм +”. Предимствата на участие в проекти по програмата са възможност за младите хора да придобият разнообразни умения, професионално и лично развитие и опит, специфични за проекта умения и компетенции, живот и работа с различни хора. Условията, правата и задълженията, свързани с този проект, са регламентирани чрез граждански договор между одобрения кандидат и Сдружение "Крачка напред", гр. Велико Търново.
