Успелите споделят

Преди една година имах удоволствието да направя първото интервю на Пролет и Деси - прекрасният литературен-пекарски дует, който се подвизава под името Trouble Bakers. Тогава взех увода на колегата Алексанъдр Хинков, но днес мисля да заложа на нещо от свое име. И за да отговаря то на стила на двете усмихнати дами, ще го направя под форамта на приказка: 

Преди една година две вълшебници от ухаещшя на липи Център на Вселената решиха да обединят сили и да накарат повече хора да се влюбят в най-силната магия - тази на книгите. Понеже двете отдавна бяха запознати с нейната сила, седнаха и умуваха как най-лесно да запознаят хората с нея. И след дълги (и вкусни) дискусии решиха да ни провокират да открием света на литературата чрез приказни сладкиши. Да, правилно прочетохте - рецепти от популярни книги. Неща, за които сте чели, но сега можете да опитате. Като тиквен пай от вселената на Хари Потър или елфическият хляб от "Властелинът на пръстените",  от който и Толкин би си облизал пръстите. Но за да не звучи много хвалебствено ви приканвам да прочетете тяхната история 1 година по-късно и да опитате някоя от техните вкусотии... 

Мина вече 1 година от създаването на Trouble Bakers. Ако трябва всяка от вас да запише в своето дневниче няколко изречения, за да разкаже изминалите 12 месеца, как биха звучали те?

Пролет: Мило дневниче, не съжалявам за нито една от калориите...и съм благодарна за всяка една прочетена страница, за всяка една усмивка и за всяка една среща с нови и интересни хора.

Деси: Скъпо дневниче, мина 1 година, която беше изпълнена с толкова торти, книги, прекрасни хора, пътувания и приключения, че трудно ще мога да я опиша с няколко изречения. Срещнахме много усмивки и позитивно отношение - на моменти ни беше трудно да повярваме какво се случва. Участвахме в събития, появихме се по телевизията, в различни сайтове и дори в хартиено списание, четохме книги, украсявахме курабийки, приготвяхме гофрети, четохме още книги и се надявам, че заразихме много хора с енергията си.

Разкажете ни за най-милата реакция, която сте породили у някое дете със своята работа и която сте запомнили от всички събития, в които участвахте?

Деси: Една от най-запомнящите се за мен реакции беше по време на събитието „Егмонт на живо“.

Едно момче дойде при нас, посочи тиквения пай от Хари Потър и ни каза: „ТОВА ме накара да обичам тиква!“. Беше ужасно голям комплимент наистина.

Иначе любими и за двете ни си остават усмивките на децата в кризисен център "Самарянска къща". Винаги ще помня едно момиче, което дойде на представянето ни в ZaraLab и ме попита може ли да ме прегърне. Въобще не очаквах такъв въпрос.

Година след старта на концепцията за книжни сладкиши, смятате ли, че има перспектива за толкова нишови бизнеси у нас?

Пролет: През последните години в България се появиха изключително много уникални идеи, които в началото изглеждаха предназначени за тесен кръг от хора. Оказа се обаче, че хората имат нужда от новото, различното и уникалното. Днес виждаме, че нишовото се превръща по-скоро в модерно течение и се радва на силно търсене.

Ние се опитваме да покажем, че книгите не са само за отбрана публика. Те са за всички. Искаме да ги направим по-достъпни и още по-привлекателни благодарение на сладкишите, които създаваме.

Деси: Trouble Bakers за нас е на първо място кауза, но много се надяваме все повече да се превръща в кауза с бизнес. Всичко тук е трудно, но не мисля, че ако беше лесно щяхме да имаме желанието да го пробваме.

Само до София ли ограничавате своята дейност или има интерес и от други населени места в страната?

Пролет: Не искаме да се ограничаваме само със столицата въпреки, че живеем тук. Вече имахме няколко събития в Стара Загора, където също всички ни приемат с радост и интерес. Надяваме се, че ще имаме възможност с идеята си да обиколим и други градове, където да помогнем на хората отново да се влюбят в книгите.

Деси: Целта ни в дългосрочен план до голяма степен са малките градове (и села), тъй като децата там имат най-голяма нужда от това да им се говори за книги по разбираем и вълнуващ начин и нещо (или някой) да ги запали по четенето. Много ни се иска книжните ни сладкиши да попътуват из страната, а защо не и по цял свят (усмихва се).

От кои книги (и кои) са сладкишите, които все още не сте направили, но нямате търпение да сготвите?

Пролет: Преди няколко дни видях книга с магнетичното име "Торта с бадеми и любов". Сега нямам търпение да намеря време да приготвя тази торта...

Деси: На мен лично ми се иска да приготвим сливовия сладкиш от Алиса. Още не сме правили нищо от Страната на чудесата - може би есента, когато е по-сливово време, ще опитаме.

Разкажете ни за процеса по намирането на нов подходящ книжен сладкиш, който си харесвате, измисляте рецепта и в крайна сметка правите на апетитна вкусотия.

Пролет: Дори година по-късно ние сме си толкова "трабъл" (от англ. trouble - беля, беда) колкото и в началото.

Тръгваме с една идея, после я модифицираме според това, което имаме в хладилника и по шкафовете, накрая поръсваме с малко вълшебство и хоп! Получаваме наш си книжен сладкиш.

Деси: Все още в голяма степен сме на принципа проба- грешка, но грешките са една идея по-малко от преди. Стараем се всичко да става лесно и вкусно, не мислим толкова за самия процес. Четем и това ни вдъхновява да експериментираме в кухнята.

Кои са вашите сладки мечти за по-добра България?

Пролет: На първо място, всеки от нас трябва да погледне първо навътре в себе си и да намери там всяка частица добро, която носи. След това да се обърне до човека, който стои най-близо до него точно в този момент и да сподели доброто. Вярвам, че доброто е заразно и то може да направи собствените ни дни по-красиви. А щастливите хора ще работят за по-добра България - такава, от която не се срамуват и в която искат да живеят децата им. Каква е нашата роля ли? Да покажем на всички, че доброто живее и в книгите. А сладкишите - те са повод да се усмихваме повече.

Деси: В някои дни ми иде да тръгна по улиците и да раздавам кексчета на всеки срещнат човек. Винаги съм си мислела, че книгите и сладкишите ще спасят света или че поне ще го направят по-прекрасно място за живеене.

Иска ми се хората да виждат магията навсякъде около себе си, защото тя е там и чака да бъде открита - между страниците, в парка, докато вали проливен дъжд или хапваш торта.

Иска ми се "общо благо" да не е празна фраза. Иска ми се всеки да реагира спонтанно и да не се притеснява какво ще си помислят хората. Мечтите ми за България са същите като за целия свят - мир, любов, повече приказки за лека нощ и по-малко задълбаване в лошото.

Какво предстои на книжните сладкарки в близко и в по-далечно бъдеще?

Деси: В най-близко бъдеще предстои отпразнуването на първия ни рожден ден - 1 година трабъли в кухнята. Всеки, който обича да чете и да хапва е добре дошъл на 24-ти юни (събота) от 16ч. в CoKitchen (София, на ъгъла на Черковна и Мадрид). Наистина нямаме търпение и се надяваме повече хора - познати и непознати, малки и големи, да дойдат да хапнем торта и да споделим сладките си вълнения заедно. През юли по всяка вероятност ни предстои ново събитие в Стара Загора, след това ще си починем малко и се надяваме да стигнем до морето. 

Снимки: Личен архив, Невена Цветкова