Ако си по-емоционален и чувствителен, се приготви психически за текста по-натам, защото може би ще ти е от полза. Всъщност точно това прави авторката, докато пише тези редове (освен че говори за себе си в трето лице).
Всеки ден се опитвам да спася света. От какво го спасявам? – И аз не знам. Постоянно имам усещането, че никак не нaпредвам. Помагам на един, а още 100, 1000, 10 000 имат нужда от помощ. В такива дни се сещам, че едвам себе си успявам да спася. А и дали на света му е притрябвало моето спасение? От какво го спасявам? От самия него?
Един милион въпроси и един милион пъти по-малко отговори. Защото понякога всичко идва в повече. И всички баба Гинки, бедни малки Пенчовци и бездомни кучета Шаро нахлуват заедно в главата ми. Но за разлика от нормалните хора, аз не мога да ги превърна в бял шум. И да искам да потисна социалния работник в себе си, никога не съм успявала. Значи и днес не е денят (или нощта).
Мога да се завия през глава и да се разплача. Не е като да не съм го правила и преди. Но сега познавам доста хора и решавам да видя какво има зад врата номер 2: започвам да пиша на всеки, който се сетя, че може да помогне. Учудващо или не – това често работи. Дали помага на бабите, децата и кучетата – не знам. На някои от тях – със сигурност. Може би всичко е егоизъм и по-важното е на мен да ми помага.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Или бяха опасности? Толкова различни думи и все не мога да запомня как беше. А може би и двете неща са верни. Няма черно и бяло. Макар че често обратното на черното не е бяло, а розово. Или нечерно.
Как помагаш на другите, когато не можеш да помогнеш дори на себе си? Макар че на теб всичко ти е наред – имаш семейство, покрив над главата (бил той и под наем), здрав си (или поне за момента друго не ти е известно), щастлив си (защо пък да не си?).
Ами тогава какво чакаш? Явно, че нито баба Гинка сама ще намери кой да я гледа, нито Пенчо с магия ще се сдобие с пари за обувки, нито Шаро ще бъде нахранен от дъждовните капки. Помогни на тях. Един по един. И помоли и други хора да го направят. Много от тях ще ти откажат. Повечето може би. Някои ще помогнат. И така 10 Шаровци, 100 Пенчовци и 1000 баба Гинки ще бъдат спасени. Може би не конкретно от теб. Но кой знае.
Олекна ли ти? На мен – да. Защото светът е далеч от съвършенството и може би няма нужда от моето спасение. Но аз ще се опитам да го спася просто за всеки случай. Може пък да се окаже, че не е знаел от какво има нужда, а това да съм била точно аз. Или ти.
П.С. Има текстове, които буквално се пишат сами, но струват повече, отколкото мислиш. Поне за автора.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
