Лично мнение

Денят на народните будители мина и замина този път без много шум. Доста по-малко бяха показаните из медиите млади учители, поели по трънливия път на родното образование. Доста по-малко бяха изобщо честванията на този празник под давлението на други злободневни теми (убийства, политика). Някак и вечната „битка“ с Хелоуин – кое да празнуваме, кое да честваме и дали – този път остана на заден план. 

Обикновено дойде ли Денят на будителите, много се пише и говори именно за младите, които НЕ поемат по пътя на учителя – будителя. Защо не поемат по пътя? Очите на обществото се замазват с причини, като например ниско заплащане, лоши условия на труд, борба със системата. 

Дори младите да се излъжат за някоя и друга година, бързо напускат системата, а причините са отнесени към вече изброените.

ВИЖТЕ Уволнете учителите, или гледната точка на един изстрадал учител

И ето тук е разковничето – прогонени. В повечето пъти от споменатите фактори (ниски заплати, лоши условия, тежка система). Но има и хора, кадърни, млади, надъхани, които биват сдъвкани и изплюти не от другиго, а от техните опитни колеги! 

Точно такава гледна точка искам да покажа сега, защото все повече и повече станаха случаите, в които млади и много кадърни специалисти сменят попрището и бягат от училище не заради всички известни нам перипетии, а заради „старите кучета“ – учители и директори пред пенсия, прекарали цял живот в системата. Хора, които уж с отворени обятия приемат новия млад колега само и само за да го сдъвчат и изплюят след това като стара дъвка. 

В едно частно столично училище например изгониха преподавател, който видимо вдигна успехите на децата с новаторски системи и подходи, заради това, че беше млад и неудобен на ръководството. Преподавател, който срещу никакви пари отделяше от времето си, за да бъде учител, приятел, брат, баща на над 80 деца, който бе уважаван от тях. Преподавател, в чиито часове се влизаше с удоволствие и се очакваха с нетърпение. Преподавател, когото и родителите харесваха безусловно и му се доверяваха. 

ВИЖТЕ: Младата преподавателка Теди Малинова: Работата с деца ме вдъхновява

На този преподавател измисляха какви ли не спънки и административни, и други. Например ръководството го накара да изготвя справки два пъти в годината преди родителска среща. Справки за над 80 деца от по няколко страници с информация по неговия предмет. Справки, в които през месец ноември и април трябва да се отбележат и попълнят графи, като всички оценки на ученика и за какво са получени, как се очертава да бъде оформен (през ноември и април?!), какво предстои ЛИЧНО пред този ученик. Какви са неговите силни и слаби страни, как се държи в час и още много, много подробности, изцяло излишни при наличие и на родителска среща след това. 

И изготвянето на една справка отнемаше на този учител между 15 и 20 минути. Един каприз на ръководството на частното училище, без никаква нужда, отнемаше на преподавателя по 20 минути на дете. При 100 деца това са 2000 минути (близо 34 астрономически часа(!).

Два пъти в годината това са 68 астрономически часа, или 8 работни дни по 8 часа. И това е само справката, която е напълно излишна. Е, този учител отказа да я извърши (на четвъртия път) и бързо стана неудобен. Та за пълния си норматив от 18 учебни часа по предмета, той взимаше около 600 лева. Един учител обаче не е ангажиран само с преподаване, а и с подготовка, с административна работа, с други творчески задачи, измислени от ръководството. 

Този учител бе каран да не пише по-ниски оценки от четворки. Ако пък остави по-ниска оценка, то той цяло лято трябва да работи с ученика за своя сметка. 

Друг млад преподавател бе системно мачкан от ръководството в лицето на директора и неговите заместници. Бе му обяснявано, че не става за нищо, че учениците му се качват на главата, че явно той не може да работи с тях. Неговите успехи бяха маскирани с приказки: „Те децата са си умни и интуитивно взимат сертификати по езика“. Работата и усилията на този колега, бликащи от наивността и младостта му, бързо бяха пречупени. Този преподавател напусна училището и още на другия ден го наеха в най-елитното столично софийско училище, защото знае и може. 

На много места именно старите кадри, учителите пред пенсия с най-голям авторитет пред директора или собственика, ако училището е частно, биват демоните, които уж желаят нови колеги, но реално бързо смачкват всякаква конкуренция. 

Какви са техните оръжия? Мили усмивки, интриги, сплетни и клюки, отравяне на средата, възлагане на непосилни задачи, дежурства и административна работа. Тогава дори най-нахъсаният млад колега бързо свива перки и без подкрепа от никого търси щастието си в друг отрасъл. 

Децата предпочитат млади хора. Те се поддават най-добре на тези, които са им възрастово по-близки. Поддават се на тези, които ги разбират, които ги уважават и се отнасят по друг начин с тях, а не както е било през комунизма. Така, за да успее един млад учител да оцелее в училище, то той трябва да води непрекъснати войни не само на тихия фронт, и то срещу свои. 

По статистика на Министерството на образованието тази година учителите под 25 години са 891. И мерките за тяхното задържане и увеличаване не трябва да се отнасят само до повишаване на доходите на тези лица, ами и към намаляване на репресиите от колегите им пред пенсия. 

Не е вярно, че няма млади учители. Има, и то не малко. Някои от младите кандидати не ги вземат на работа, за да наемат някого в уреден конкурс. Други успяват да се прокраднат някак, но получават най-тежките дежурства, най-разкъсаната програма, най-малко почивка и най-много задачи. А ако те се справят, получават още и още отгоре. А ако ги харесат учениците, то бързо-бързо ще излетят, защото управляващите колектива биват засенчени и губят контрол.

И така, в обобщение, младите учители рязко ще се увеличат, но това ще стане веднага след като тези пред пенсия – последните оцелели от едни отминали времена – не напуснат системата завинаги.