Успелите споделят

Мая Бочева, позната още като Уики, е един от най-цветните и талантливи български илюстратори. Нейното творчество се простира от необятния свят на илюстрацията на книга до вълшебната вселена на анимацията. Завършва специалност Анимационна режисура в НБУ и шареният път на рисунката я довежда до създаването на филмчета, игри, илюстрации, пише сценарии и книги. Разгръщаме страниците на пъстрия свят на Мая, отпиваме от чаша ароматен топъл чай и на душата ни става уютно и приказно.

Първата част с интервюто може да прочетеш ТУК, а сега виж и останалото от интересния ни разговор.

Какво е „Туй-Онуй”?

"Туй-Онуй" е именно този виртуален свят, в който децата се забавляват, докато учат. Това е място, в което ученето е това, което трябва да бъде, а именно - най-естествения порив на човек да научава нещо ново и да се развива през целия си живот. Водещо е любопитството, затова и в "Туй-Онуй" всяка история се развива вследствие на някой детски въпрос зададен от Любка Любопиткова, която е главното геройче в поредицата.

Така се родиха и първите книжки: "Кой светна луната?" и "Как се казва тази книга?". В ядрото на проекта са книгите с приказки-игри в тях - разказва се една цяла история и в нея са преплетени различни образователни игри. Някои от условията са написани в сайта, защото книгите са картинни и съдържат много информация, но по-малко текст. Един от често срещаните пропуски, които съм забелязала е, че хората си мислят, че щом една книга е картинна, то е за най-малките, а всъщност тя може да съдържа не много лесни игри.

Примерно втората книга от поредицата: "Как се казва тази книга?" има една основна игра, в която търсим отговора на въпроса от заглавието. Често ми пишат родители с предполагаемия отговор, но всъщност повечето от тях не са го познали! Което означава, че щом и "най-големите" понякога не се справят с игрите, то някои от книгите са подходящи само за по-големите деца, над 5-6 годишна възраст.
В "Кой светна луната?" игрите са по-лесни и спокойно могат да се поднесат и за най-мъничките бъдещи читатели.

Сега работя по едни клипчета, които ще добавя към книгите в сайта и които ще могат да се свалят безплатно. Те ще са предназначени за родителите и учителите с идеи как да четат и показват книгите на децата, защото, както казах, в илюстрациите има доста скрита информация.

Но най-важен компонент в мултимедийния ни проект е апликацията: "Кой светна луната?" в която книгата оживява напълно.

Така че "Туй-Онуй" е анимация, илюстрация, приказка, игра и всичко това - в един свят на чудати загадки и приключения.

Имаш си и малък помощник вкъщи - твоята дъщеря. От какви приказки имат нужда съвременните деца?

Отговора се крие във въпроса - съвременните деца имат нужда от съвременни приказки! Разбира се, че класическите приказки имат своето място, но посланията в тях много често са написани за времена, които са отминали. Дори и добродетелите, които се проповядват в тях не рядко са отживелица, като тези, че една жена трябва да е кротка, мирна и послушна и да се примирява с обстоятелствата (каквато е Пепеляшка). Примерите са много.

Човечеството се развива и има нужда и от приказки на своето съвремие и дори вечните теми имат нужда от по-нов прочит.

Аз наблюдавам моята дъщеря какви приказки харесва - тя като цяло обича книгите и не ги дели на стари и нови, но повечето книги, които обича и препрочита са на съвременни автори.

Може ли да надникнем за малко в новата ти книжка и да ни разкажеш за предстоящото ѝ издаване?

Новата книжка: "Колко е часът? - Наръчник за Времето" запознава децата с понятието Време. Нещо, което дори възрастните трудно си обясняват. В книгата съм поднесла различни сентенции за времето по детски и забавен начин, който мисля обаче, че и на възрастните би бил забавен. "Времето тече" или "Времето лети" са илюстровани съвсем дословно, а около тях хвърчат гласни букви, секунди и много други загадки и игри!

Книгата е много интерактивна и е пълна с игри, в които децата могат да упражняват наученото в училище или предучилищна група, като игри с гласни и съгласни букви, броене и събиране на четни и нечетни числа, различни математически задачки, с които успоредно учат трите основни цвята, какво се случва, когато ги смесим и много други различен тип загадки и игри.

Използвала съм един нов шрифт разработен от българска художничка, шрифта се казва Adys и е подходящ за деца с дислексия, но и не само! По-лесен е и за децата, които се учат да четат е по-благодатен.

Разбира се, в книгата се разказва и много за часовника, стрелките, минутите и секундите и има много практични задачи в които детето да се учи да познава "Колко е часът?".

Съвсем скоро пуснах и Наръчник за Наръчника, това е клипче, в което можете да разгледате цялата книга, като в него се обръщам към родителите и учителите, които ще показват книгата на децата, защото в картинките са скрити още много идеи и теми за разговор с децата.

Финални окуражителни думи към българските автори?

Всички знаем, че в България не е лесно да създаваш каквото и да било свързано с изкуство и литература. Но всъщност никъде не е лесно. Почти никой от българските писатели не се прехранва с писане на книги. От една страна това е жалко наистина, но от друга би могло да бъде стимул, защото ако беше лесно дали щеше да е толкова интересно? В крайна сметка имаме избор дали да приемем предизвикателството и да творим при тези условия или не?

Само силата на желанието и собствената вътрешна мотивация за творене може да бъде решаваща в тези условия.

Снимка фотосесия: Драга Сапаревска