На заем от...

Кампанията "Жените, които ни вдъхновяват" вече е в разгара си. В сайта на Balli Go и в Uspelite.bg можеш да се запознаеш отблизо с успешни жени от най-различни сфери на живота, които ще разкажат за кариерното си развитие с всички негови радости, трудности и сбъднати мечти. Повече за кампанията и идеята зад нея можеш да научиш от интервюто ни с Аля Икономова - главната героиня в козметичния бранд Balli Go, насочен към изграждането на общност от силни и мотивирани жени, които да се подкрепят взаимно. "Защото понякога просто имаш нужда да знаеш, че не си сам."

Вече ти представихме жени като Гергана Данева, Мила Парушева и Галя Дойчева, а днес те запознаваме и с Милена Георгиева. Тя е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика и съвременна биомедицина.

Автор е на над 50 научни публикации в реномирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални и международни финансиращи агенции, популяризира науката в България с участия в радио и телевизионни предавания.

В следващите редове ти предлагаме подбрани акценти от интервюто на Милена за Balli Go. Целия разговор от поредицата "Жените, които ни вдъхновяват" ще откриеш ТУК.

Какво представляват генетиката, епигенетиката и каква е връзката им с молекулярната биология?

Молекулярната биология обединява генетиката и епигенетиката. Т.е. като говорим за биологичната наука, трябва да имаме предвид, че тя не е просто една наука. Тя обединява в себе си много и различни дисциплини.

Генетиката изследва нашата наследственост - начина, по който тази наследственост се съхранява, реализира и като цяло как работи. Епигенетиката пък изследва всички фактори на околната среда, които влияят върху тази генетика. Молекулярната биология изследва тези молекулни механизми, които обуславят съхраняването, запазването, възпроизвеждането на генетична информация и факторите, които влияят на тези процеси. Тя си кореспондира с биохимията, биофизиката и други.

Много хора си представят това да си учен по леко романтичен начин. Какво е всъщност да си учен и по-конкретно – жена учен?

Има немалка доза романтика в нашата професия, защото това, да разгадаваш тайните на клетките и гените, е доста романтично като идея.

Какво е да бъдеш учен? Модерната наука постави различни дефиниции на този въпрос, защото, ако преди това учените бяха хора, които работеха в лаборатории, извършваха много сериозна научно-изследователска дейност, днес това да бъдеш само изследовател не е достатъчно. Трябва да бъдеш и комуникатор на наука, трябва да познаваш много различни сфери от живота, различни науки, защото тази мултидисциплинарност те прави готов да посрещнеш всички предизвикателства, които съвременната наука предлага.

Само в нашата сфера ежедневно излизат стотици, да не кажа хиляди научни публикации, представящи резултатите на нашите колеги, които ние трябва да следим, за да бъдем в час. Така че това да си учен изисква и много сериозно логическо мислене – да можеш да анализираш и да синтезираш големи бази данни.

Освен това трябва да бъдеш модерен. Представителната извадка са много мои колеги, които се връщат от чужбина и искат да работят в България, да бъдат учени, да изследват. Т.е. този романтизъм стои пред много хора. Когато един учен не успява да комуникира науката си правилно, той губи много сериозна част от смисъла на това, което прави. Защото това да бъдеш елитарен учен, професор, академик или член-кореспондент не е достатъчно.

Отговорност на учения е да представи правилно научните данни, които са много и най-разнообразни, за да са в полза на хората.

Така че, да, това е романтична професия, но и много тежка, защото ежедневно нещата са много различни, изисква се голяма любознателност и последователност.

Кой е най-ценният урок, който сте научили от професията си? Дали това да поднесете информацията на обществото по подходящ начин?

Това е едно от предизвикателствата. Но може би по-голямото предизвикателство е да вложиш цялата си енергия и усилия да изследваш процеса, от който се интересуваш.

Например аз работя в сферата на стареенето – молекулни механизми на клетъчното стареене. Голямото предизвикателство тук е да познаваш световната литература, да познаваш опита на другите автори, да имаш партньори, с които наистина да извършиш една стойностна научно-изследователска работа, за да можеш да направиш нещо със значение за обществото.

Най-голямото предизвикателство е да сформираш екип, да имаш колеги и сътрудници, с които да правите смислени изследвания и да имате симбиоза в търсенето на отговорите на въпросите, които си поставяте. Непрекъснато трябва да сте запознати с новите технологии – непрекъснато се появяват експериментални постановки и човек трябва да бъде в час с тях.

Както казах, нашата наука е трансдисциплинарна, обръщаме се и към изкуствения интелект, за да се направи асоциацията между една мутация с определено заболяване, дори да се направи връзката между тази мутация и индивидуалния пациент също изисква много сериозен анализ. Много често рецензентите ти връщат статиите с много коментари.

Голяма е битката да докажеш, че си на световно ниво.

В научните среди има платформи, на които се качва цялата информация. Дори понякога тя се качва независимо от нас и всичко се трупа в съответните платформи, където всеки може да те провери и да види каква статия си публикувал, с кого работиш и т.н.

За финал - какво ще посъветвате жените, които са се обърнали към науката и искат да се развият в тази сфера, да станат учени? Какво бихте им казали като човек, който ври и кипи в тази професия?

Науката, особено на Запад, е сфера, в която преобладават мъжете, защото се изисква доста голяма доза самоотверженост и себеотрицание. Жените, които искат да бъдат добри в каквото и да е, не само в науката – на първо място трябва да са готови да бъдат много постоянни, много упорити, да се борят в един мъжки свят, колкото и дискриминативно да звучи. Трудно е, но не е плашещо.

Жената като психика, като тяло, като физиология, като разсъждения и като майчински инстинкт има много голямо значение за развитието на която и да е било наука. Женският подход, тази женска сила, която е огромна и в същото време нежна, има голямо значение. Особено в сферата на биологията – науката за живота – това значение е двойно по-голямо.

Трябва да са готови да бъдат себе си, да слушат инстинктите си, защото те няма да ги подведат.

Цялото интервю с Милена Георгиева можеш да прочетеш ТУК.