На заем от...

Кампанията "Жените, които ни вдъхновяват" вече е в разгара си. До 16 ноември в сайта на Balli Go и в Uspelite.bg ще можеш да се запознаеш отблизо с успешни жени от най-различни сфери на живота, които ще разкажат за кариерното си развитие с всички негови радости, трудности и сбъднати мечти. Повече за кампанията и идеята зад нея можеш да научиш от интервюто ни с Аля Икономова - главната героиня в козметичния бранд Balli Go, насочен към изграждането на общност от силни и мотивирани жени, които да се подкрепят взаимно. "Защото понякога просто имаш нужда да знаеш, че не си сам."

Вече ти представихме Оля Антонова, Мариана Пенчева и Евелина Проданова, а днес те запознаваме с Гергана Данева. “Горска кошута с широко отворени очи.” Така се определя самата тя. Допълва, че често ходи боса по пясъка и в гората. Чисто формално е също толкова интересна: завършила е хуманитарна гимназия с френски, след което е придобила бакалавърска степен по "Културология". Става магистър по "Публичен мениджмънт към европейските институции". Покорява и втора магистратура - "Мениджмънт и социализация на културното наследство", както и курс по икономика към Харвард и програма по предприемачество в Америка.

През последните 5 години работи по създаването на общности. До този април работи във фондация MOVE.BG, където прилага много от нещата, научени от културологията. Подозираме, че Гергана разполага с повече часове в денонощието от нас или поне с различна дължина, защото намира време и за “Лъвско сърце” – ултра крос триатлон, който организира с приятели. Организира още сърф лагери, спортни лагери, йога уикенди, нестандартни тиймбилдинг активности. 

Повече за тях ще откриеш в подбраните акценти от интервюто на Гергана Данева пред Balli Go. Целия разговор от поредицата "Жените, които ни вдъхновяват", можеш да прочетеш ТУК.

Привет, Гергана, много Ви благодарим, че ни отделяте от своето време. Определено сте много интересна и изпълнена с енергия личност. За да въведем читателите ни във Вашата история, бихме искали да започнем със сегашното Ви занимание - "Дивото зове". Разкажете ни какво точно представлява и как се зароди идеята за него.

Благодаря за поканата! "Дивото зове" е "Агенция за пакости". Активностите, които организирам, имат за цел да раздвижат, развълнуват, учудят и побутнат участниците да преминат границите си, да се доближат до природата, да придобият ново умение и да научат нещо ново за себе си.

Създадох агенцията в отговор на няколко въпроса: с какво искам да се занимавам; кое да бъде следващото ми работно място; а дали трябва да бъде конкретно такова… дали трябва да имам работно време… дали трябва да следвам корпоративни ценности, или мога да последвам собствените си? Мога ли да придам работна форма на всичките си хобита и какъв ще е резултатът; защо изобщо използвам думичката трябва...и т.н.

Наименованието "Агенция за пакости" идва от лапсус, вместо "Travel agency" казах "Trouble agency"… и така си и остана. Агенция за пакости "Дивото зове" има за цел да възстанови връзката на човека с природата като събуди дивия аспект в душата и тялото. Вярвам, че всеки от нас има по един скрит дивак (или дивачка) в себе си, който чака да бъде пуснат на свобода.

Дивото ви зове да скочите в дълбокото езеро, да се спуснете по бурната река, да изкачите стръмната планина, да сърфирате по вълните, да колоездите, бягате, катерите и разбира се – да танцувате.

Организираме приключения и лагери в четири посоки:

• Сърф и йога лагери
• Спортни лагери и тренировки
• Селски и културен туризъм
• Планински приключения
• Relax & restart събития
• Нестандартни team building активности (напр. курс по оцеляване)

Вие имате изключително богата биография, която основно гравитира около културологията, преди да поеме по горския път. Какво Ви тласна точно към дейността, свързана с културата?

Културната сфера не е нещо, което сама избрах. След 12. клас исках да уча "Международни отношения", това беше модерно. Не ме приеха и влезнах в специалност "Културология" с нагласата да се преместя МО. В края на първия семестър осъзнах, че съм попаднала на точното за мен място. Обожавам хуманитарните дисциплини. Те изобилстват в катедра "История и теория на културата". Имахме право на избор за посоката на образованието спрямо интересите ни, били те в посока социология, психология, философия, културна история или културен мениджмънт.

Вие сте втората дама, която интервюираме и е работила във фондация MOVE.BG. Какво ще ни разкажете за работата си там - какво научихте, какво видяхте, какво дадохте? Разкажете ни някоя забавна история от времето, прекарано там.

Трудно ще ми е да опиша в няколко изречения какво ми е дала и какво съм успяла да си взема от работата във Фондацията. На първо място изключително много контакти във всякакви области. Първоначално работих по един европроект, свързан с жени - жертви на домашно насилие. Преди да се захвана, си казах: Леле, как ще се справя с това?

На четвъртия месец видях, че страшно няма и че хората в 80% от случаите имат нужда да бъдат изслушани. Другото е бонус, както обича да казва моят любим. Следващото ми начинание беше културна програма, включваща организация на проучвания, събития, дискусии, изложби, пърформанси. Трета голяма стъпка в MOVE.BG – създаване и менажиране на co-working пространство. Тук задачите бяха много и разнородни. Страхотна школа за развитие на креативност и справяне с кризисни ситуации.

С какво се занимава човек, който създава общност на работното място? Това е една много ценна професия за всяка компания, която иска да има адекватни отношения със служителите си, но зад това стои много работа. Разкажете ни малко за това.

Срещаш се с хора, много хора, ежедневно! С времето се научаваш бързо да разчиташ слаби сигнали и да се досетиш кой къде ще пасне най-добре в рамките на организацията. Бързо се ориентираш на кого с какво може да си полезен и обратното. Забавна работа е. Един ден в офиса влиза ядрен физик, на следващия - артист. В повечето случаи търсят подкрепа, като и те самите са готови да окажат такава на организацията, защото се припознават в ценностите ѝ.

Да се върнем на Вашата дива страна - Вие участвате от пет години в ултра крос триатлона “Лъвско сърце”. Какво представлява за Вас това състезание?

В “Лъвско сърце” участвам като организатор. За изминалите шест години от създаването си “Лъвско сърце” се превърна в едно от най-атрактивните и тежки предизвикателства в българския спортен календар. Трасето от 140 км. преминава през природните забележителности на Приморска Странджа и покрай 12 тракийски светилища.

Състезанието съчетава спорта на открито с мистичната култура и природа на региона, а целта му е да събуди свръхчовешкото във всеки участник – неговото лъвско сърце!

Емоцията, приключенията и предизвикателствата, пред които се изправяме за осъществяването му, не могат да бъдат описани с думи. По-голямата част от състезателното трасе се намира буквално в дивото. Горските пътеки, там където ги има, следва да се маркират и обезопасят. Налагало ни се е да строим мост и да метем гората на места. Това е свръхчовешко усилие както за участниците, така и за нас, организаторите. Екипът е страхотен и всички се раздават на макс. Втората година не бяхме спали 36 часа преди състезанието. Сега вече владеем ситуацията доста по-добре и не минава толкова тежко.

Официално участие в състезанието нямам. Преди третото издание, докато бяхме на катерене, Сашето (наш близък приятел) предизвика екипа да минем трасето като състезатели – приехме. Това се случи в началото на февруари. За шест месеца се подготвихме за изпитанието. Това е най-сериозният спортен етап в живота ми до този момент. Тренирах по 6 пъти в седмицата и никога не пропусках. Беше велико! С всеки изминал ден се чувствах все по-силна. Развих страст към спорта, която действа като наркотик. Започнах да ходя и на други състезания по триатлон, включително и в чужбина.

Благодарение на тези физически и психически изпитания развих ново ниво на увереност в себе си. Всичко е възможно, стига да си готов да платиш необходимата цена.

Какво Ви мотивира да правите това, което правите?

Мотивира ме красотата на природата, ефектът на преживяванията върху участниците, малките големи промени у хората и мен самата, щом се докоснем до непознатото заедно. Приятелите ми също ме мотивират и подкрепят. Аз съм щастлив човек, с толкова прекрасни личности около себе си. Мотивира ме това, че във вторник сутрин си позволявам да отговоря на въпросите ви от двора на баба ми в Родопи, след като съм подрязала асмата, измила басейна, нарязала картофи за обяд…

С две думи – свободата да бъда там, където искам да бъда!

Има ли жена, която Вас Ви вдъхновява; към която гледате, когато сте в трудна ситуация?

Има много жени, които ме вдъхновяват. Нали знаете: учителят идва, когато ученикът е готов. Тъй че в различните етапи от живота ми се появяват различни учители. Имам приятелки с лични бизнеси, на ръководни позиции. Има и такива, с които с часове можем да философстваме и да нищим смисъла на живота. Обожавам тези съкровени разговори. Повечето пъти, след като обсъдим „трудната ситуация“, настава смях. Често си припомняме да не се взимаме много насериозно.

Цялото интервю с Гергана Данева ще откриеш ТУК.