На заем от...

Кампанията "Жените, които ни вдъхновяват" вече е в разгара си. До 16 ноември в сайта на Balli Go и в Uspelite.bg ще можеш да се запознаеш отблизо с успешни жени от най-различни сфери на живота, които ще разкажат за кариерното си развитие с всички негови радости, трудности и сбъднати мечти. Повече за кампанията и идеята зад нея можеш да научиш от интервюто ни с Аля Икономова - главната героиня в козметичния бранд Balli Go, насочен към изграждането на общност от силни и мотивирани жени, които да се подкрепят взаимно. "Защото понякога просто имаш нужда да знаеш, че не си сам."

Вече ти представихме Оля Антонова и Мариана Пенчева, а днес те запознаваме и с Евелина Проданова - още едно въплъщение на концепцията за вдъхновяваща жена. Освен че е мениджър „Програми“ в Uber Engineering, Евелина е и изключително разбираща и приветлива личност. Може би това се дължи на факта, че има докторска степен по организационна психология от СУ "Св. Климент Охридски", а може би е учила тази специалност, защото в корените си е ориентирана към хората и техните нужди. Част е от организационния екип на вътрешната група Women at Uber, така че просто не съществуват много други дами, които да са толкова заслужаващи място в кампанията на Balli Go, колкото нея. 

В следващите редове ти предлагаме няколко акцента от разговора на Аля Икономова с вдъхновяващата Евелина Проданова. А ако искаш да прочетеш цялото интервю от кампанията на Balli Go, можеш да го направиш ТУК.

Привет, Евелина! Много се радвам, че ти си една от предложените дами от нашата публика за вдъхновяваща жена. Имала съм честта да присъствам на събития, на които си била лектор, и потвърждавам с две ръце номинацията. Разкажи за тези, които не те познават - коя е Евелина по душа и професия?

Благодаря ви, дами, за предоставената възможност. Признавам, че за мен бе изненадващо, по този много хубав, стоплящ душата начин. Та като почнахме с душата - иска ми се да вярвам, че по душа съм добър човек, който искрено се вълнува от историите на хората около себе си и чистосърдечно им желае най-доброто. Не съм била никога на конкурс за красота, но винаги съм вярвала в това, че изначално ние сме добри и някак си всеки ден си мисля, че наистина ще живеем по-добре, ако сме една идея по-мили един с друг.

При добра възможност се впускам в това да разказвам истории. Уча се обаче и да слушам такива, да задавам въпроси и да се обогатявам от наученото и преживяното от хората срещу мен. 

А по професия - мога отново да споделя, че работя с хора, но за да е възможно най-точно - по образование съм организационен психолог. През годините това се е изразявало в ръководене на екипи в различни професионални среди, в изграждане на програми за развитие и навигиране на култура и принадлежност към дадена компания. Нося и предпримаческото в себе си и макар то да не се изразява в създаване на свой бизнес на този етап, опитвам се да прилагам този начин на мислене в ежедневието си и мисля, че добре ми е служело за постигане на добри резултати.

Какво те отведе към организационната психология? Имаше ли план това да е твоето поприще за развитие, или животът случайно те тласна в тази посока?

Планът се появи по някое време. Всъщност в живота ми плановете май съвсем не са били следвани и не са се случвали според първоначалните очаквания. 

До завършване на средно образование страст ми бе изобразителното изкуство. Много обичах да рисувам, бях в училище със засилено изучаване именно на такова, участвах по конкурси, имах изложби. След 7. клас обаче не съвсем по план се случи малка промяна и в крайна сметка завърших Математическа гимназия. Не съвсем логично след това реших, че ще уча в Журналистически факултет, бях запленена от функцията на ПР-а, за която много се говореше през 2005-2006 г. 

За добро или зло ме приеха в специалност "Книгоиздаване" във ФЖМК на СУ и реших, че ще се преместя след първата година да гоня ПР-ската мечта. Но още през първи курс се включих в една студентска програма на американската компания Southwestern Advantage и започнах да работя с хора, да изграждам екипи, да се уча как се управляват успешни такива и тъй като това бе толкова полезна за мен среда, в която можех да изграждам умения и да израствам, продължих с образованието в специалността, за да мога едновременно с него да работя. Тази често наричана от нас "луда работа" правих в продължение на шест години и след като приключи, осъзнах, че организационната психология е логичното продължение. Така през 2012 година записах магистратура в Софийски университет, а след това и докторантура пак там. 

Та не знам дали можем да използваме думата "случайно", но е вярно, че през всички години моите избори са се преплитали със "случайността" и непредвидено са ме тласкали в дадена посока, която се е оказала правилната. Един от мениджърите ни казваше следното: "Не търсиш правилното решение. Взимаш решение и след това го превръщаш в правилно."

Та допускам, че някак в този дух - винаги съм се опитвала да превръщам всяко неочаквано пътешествие в правилното, след като е ставало ясно, че то ще се случи. 

Какво те мотивира да правиш това, което правиш? 

Много ми е трудно да дам конкретен отговор… даже се изкушавам да си призная, че не съм съвсем сигурна. Обичам да се чувствам полезна, да виждам смисъл от това, което правя, да знам, че помагам, да знам, че има дългосрочна полза от дадени действия. Работата с хора е много удовлетворяваща именно поради тези причини.

Каква е твоята лична дефиниция за успех?

Често свързваме успеха с работата ни и това, което сме постигнали в нея. Но ние, хората, сме много повече от това, с което сме ангажирани професионално. Затова аз свързвам успеха с усещането на човек за това, колко е щастлив. И за всеки щастието се изразява по различен начин. Успешният човек може спокойно да нарече себе си щастлив.

Независимо от това с какво се занимава - дали продава стоки в магазин, или ръководи голяма компания - всеки би трябвало да се стреми единствено към това да се чувства щастлив. И понеже темата със щастието е много "модерна" - струва ми се, че в днешния интензивен социално-медиен свят често се опитваме да докажем колко сме щастливи, вероятно, за да бъдем видяни и като успешни. Това за мен е признак по-скоро на нещастие, търсенето на външно одобрение и подкрепа в този аспект свързвам с чувство на недостатъчност. 

Твоята работа определено включва интелектуално и емоционално напрежение. Как успяваш да се справиш с него? Как успешно се грижиш за емоционалното си здраве?

На първо място е осъзнаването, че е необходимо целенасочено да се погрижим за себе си, да разберем и приемем, че това е процес, който трае вечно. Силна дума, но вярна. Саморефлексията е умение, което се тренира цял живот и с времето ставаме все по-добри в това, да разбираме какво е важно за нас, какво ни носи удоволствие. Важно е да правим неща, които ни доставят наслада, които ни карат да изживяваме различни емоции, които ни разсмиват.

За да тренираме саморефлексия, е достатъчно да се питаме често как ни кара да се чувстваме дадена ситуация, как и защо сме направили нещо, каква е била реакцията ни на конкретна провокация - сякаш отстрани наблюдаваме себе си и се опитваме да се разберем, да се анализираме (както правим това, гледайки филм).

С времето започваме да натрупваме впечатления за себе си, да се опознаваме по-добре. А освен че разбираме какво ни прави щастливи, започваме да придобиваме умения и да редактираме поведението си.

Но да се върнем на емоционалното здраве - ако знаем какво е важно за нас, остава да планираме време да се сдобиваме с тези емоции. Като че ли е нормално да сме много заети и да работим много, постоянно да "нямаме време". Аз обичам да работя, но обичам да прекарвам време и с любимите хора, обичам да правя съвсем обикновени неща - разхождам се сред природата, обикалям градските улици и заведения, чета книги, обичам да пътувам наблизо и надалеч, да се запознавам с нови култури и да опитвам тяхната храна, да гледам филми, да ходя на театър, балет, концерт - нямам много екстремни или необичайни хобита, но обичам да правя различни неща, които ме откъсват от грижите на ежедневието или пък работните такива - неминуемо ги имаме всички.

За мен е важно да оставям време за всичко това регулярно. Работата ми носи удоволствие, но тя трябва да е в граници. Понякога това означава, че има ден, в който работя повече, но на следващия или след няколко дни знам, че е важно да си отделя време за нещо лично и различно. 

Има ли жена, която те вдъхновява, към която гледаш, когато си в трудна ситуация? Защо?

Често се вдъхновявам от различни жени (и не само жени). Нямам идол. Аз смятам, че всеки човек има богата история - остава ни само да сме истински заинтригувани и да опознаваме хората около нас. Вдъхновявам се от приятели, които преминават през различни ситуации по начин, който ми показва нещо ново, или от това, че се справят с трудност с позитивно настроение (да, това не е лесно, независимо, че всички говорят за позитивизма все едно е даденост). Вдъхновявам се от експерти в дадена област, от спортисти, които са упорити и отдадени, от колеги, от партньора си (там се вдъхновявам редовно, че неуморно ми търпи капризите), от родителите и роднините си.

Вярвам твърдо убедено в това, че всеки има какво да разкаже и може да бъде за пример и смятам, че ако се вглеждаме в живота около нас, ще виждаме тези примери всеки ден.

Цялото интервю с Евелина Проданова можеш да прочетеш ТУК.

Снимка на корицата: Маргарит Ралев