От сърце

Реално погледнато пиша този материал от една година. Или по-точно от миналия септември, когато отново бях в Гърция. Е, най-после се наканих - браво на мен!

Не знам какво им става на хората всяка година - на първи септември започват да валят едни есенни постове, които никога не съм разбирала. Обаче на първи септември започва нов месец, а не нов сезон. Астрономическата есен започва на 22 септември (и то след залез-слънце!), което означава, че септември в по-голямата си част е лято. И аз до края го третирам точно като такова.

(Доказателство №1: пиша този текст, облечена в плажна рокля на сладоледи.)
(Доказателство №2: в момента навън е 32 градуса.)

Както много мои текстове, и този започна да прилича повече на писмо, отколкото на статия, тъй че да продължаваме по същество. Може би си чел материалите ми за Синеморец - може да ги видиш ТУК и ТУК. И да си ги чел, и да не си, изводът е, че обичам да ходя на море. Независимо кое е морето и коя е държавата. Гордея се, че преди три години в рамките на три месеца бях ходила до три различни морета, което беше супер на трета степен! Тази година се радвам на Черно и Средиземно море - не съм от хората, които изпадат в крайности и ходят на почивка само в Гърция, само в България или само където и да било.

Обикновено лятото през юли и август посещаваме българското Черноморие, а през септември правя ваканция в Гърция (защото, както вече уточнихме, септември е лято). Дразнят ме всякакви крайности, тъй като смятам, че красотата на природата е навсякъде - не зависи от държавни граници и съмнителни патриотични включвания. Просто трябва да имаме очи да я видим.

Вярвам, че е почти невъзможно човек да не обича Гърция (макар че някои хора много се стараят да не я харесат). Кристална, синя вода. Хубаво време. Чисти плажове (добре, често не са пясъчни, а с камъчета, но какво от това?). Прекрасно обслужване. Красива природа. Безплатни вода и хляб в ресторантите. Шезлонги и чадъри, които получаваш дори само срещу купуването на едно фрапе на плажа. Късметлии сме, че Гърция е толкова близо до нас и можем да ѝ се насладим, без да трябва да пътуваме десетки часове.

Имам традиция и всяка година в Гърция чета една и съща книга. Не мисля, че някога ще я завърша, защото не съм от хората, които успяват да четат много на плажа (откакто имам Игинатор пък съвсем). Книгата е "В дворците на Кносос" на Никос Казандзакис и е моята гръцка традиция. Друго нещо, което вече се превръща в традиция, е моята голяма луда гръцка шапка. През последните две години тя вижда бял свят само за няколко дни през септември, но пък се радва на голямо внимание, както виждаш от снимките. И все пак може би любимата ми елинска традиция си остават маслините за закуска (и безобразното количество калмари, което не би трябвало разумен човек да може да изяде за няколко дни).

Гърция е гостоприемство. Солена вода в очите и камъчета в обувките. Слънчеви лъчи по кожата и нарове по дърветата. Малки стръмни улички и очарователни магазинчета. Чист въздух и прекрасни залези над морето. И моята голяма луда гръцка шапка, която всеки септември е готова за приключения!

Надявам се да имаш твои глуповати традиции. Защото точно те правят живота вълнуващ. Все още е лято - наслади му се докрай преди да обуеш затворени обувки и да нахлузиш затвора, наречен дънки. :)

Снимки: Ивайло Николов