След като вчера ви представихме първа част от стиховете на Мариела Ганчовска днес ще продължим с нейното творчество.
Момичетата на 20, жените на 30
Разликата между мен и нея беше,
че аз бях вървяла по дългия път
на връзките толкова дълго,
че вече се чувствах тотално отегчена,
а тя тепърва тръгваше по него
и преливаше от наивна еуфория.
В нейните очи мъжете имаха
хиляди цветни нюанси,
а в моите се сливаха в огромно сиво петно.
Наблюдавах с какво въодушевление
се приготвя за срещата с единствения –
същото, с което аз, на нейната възраст,
се приготвях за срещите с всичките ми единствени.
И си мислех как след десет години
щеше да се превърне в мен –
отегчена до смърт жена,
за която всички мъже бяха еднакви.
А може би просто…
тайничко и завиждах.
Тя изчезна навън в нощта.
Аз останах вътре.
Сама. Отегчена. На 30.
Безумница
„Реших да не се влюбвам в него”- каза ми тя
и изтръска чадъра си, ругаейки поройния дъжд.
Безумница- помислих си аз – така и не разбра,
че времето и влюбването са извън твоя контрол.
Купидон е алкохолик. Купидон е алкохолик,
който се напива безпаметно
и стреля напосоки с трепереща ръка.
Буковски също е алкохолик, но добре го е казал:
„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.”
Аз съм алкохоличка, но не злоупотребявам с брендито,
а с любовта.
Напивам се брутално и после повръщам.
И чакам да ме канонизират за светица.
Достатъчно луда съм
и достатъчно любовно алкохолизирана.
Буковски, ти си проклет гений.
Купидоне, ти си проклет алкохолик.
Следващият път, когато стреляш
в мен, се прицели по-точно
и стреляй направо между очите.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
