Екология

Институтът за мониторинг на атмосферата „Коперник” заяви, че най-голямата дупка, наблюдавана в озоновия слой над Арктика, се е затворила.

Причината за добрата новина е полярният вихър, теченията на голяма надморска височина, които осигуряват достигането на студен въздух в полярните райони. Пандемията, свързана с COVID-19, и блокирането на голяма част от хората в домовете им нямат нищо общо със затварянето на озоновата дупка. Всичко се е случило вследствие на естествените природни условия.

Полярният вихър се е разделил на две, което дава на Арктическия регион относителна топлина, с температури до 20°C по-високи от нормалните за това време на годината. Тази година силата на полярния вихър е била изключително мощна и температурите в него са били много ниски. Именно това е позволило да се достигне до разрушаване на озоновия слой. Генерират се стратосферни облаци, които си взаимодействат с CFC газове, забранени от Монреалския протокол от 1987 г., и се оказва влияние върху озоновия слой.

През последните дни се наблюдава разпадане и отслабване в полярния вихър, но от Европейския център за метеорологични прогнози (ECMWR) на „Коперник” прогнозират, че ще се образува отново, без обаче това да има някакво значение и последствия за озоновия слой.

Припомняме, че озоновият слой е „защитният щит” на Земята от по-голямата част от ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са основната причина за рак на кожата.

Рекордната дупка би представлявала пряка заплаха за хората само ако се беше преместила на юг, към населените места.

Анти Инес, учен от „Коперник”, казва:

Много е необичайно толкова силно озоново изчерпване да се случи в северното полукълбо, но тази година полярният вихър беше изключително силен и устойчив, а температурите бяха достатъчно ниски, за да позволят стратосферните облаци да се образуват в продължение на няколко месеца.

Така благодарение на природните условия, без намесата на човешка ръка, озоновата дупка над Арктика се затваря сама.

От юли до септември, или през така наречената австралийска пролет, се появява по-известната озонова дупка над Антарктика на Южния полюс, когато стратосферата е много по-студена. Но като цяло условията за унищожаване на озон в този мащаб просто не се случват на Северния полюс.

Тази година силният и стабилен полярен вихър предизвика концентрация на повече озоноразрушаващи химикали от обичайното, което добави към силния студ условия за тази безпрецедентна дупка.

През януари 2011 г. е първият път, когато озоновата дупка на Северния полюс се е наблюдавала. Тогава тя е била по-малка.

Към този момент няма как да стане ясно дали изменението на климата има ключова роля в случващото се и да се определят и оценят последствията както в краткосрочен, така и в средносрочен и дългосрочен план. Пряката последица е увеличеното излагане на UV в зоните, през които е преминала тази озонова дупка: Аляска, Канада, Гренландия и части от Русия.

Инес допълва:

Не знаем в момента защо динамиката беше толкова необичайна през тази зима. Сигурен съм, че много учени ще направят проучвания, за да открият причините за това.

Учени от университета в Сантяго де Чили твърдят, че изключителният полярен вихър също е подсилен от озоновата дупка и това е определящ фактор в Европа, която има най-топлата зима, откакто се води статистика. Според тях случилото се не следва да окаже влияние върху северното лято, но то не им позволява и да разберат какво ще бъде лятото.

През 2019 г. озоновата дупка в Антарктида е най-малката, откакто стана ясно, че атмосферното разрушаване, открито през 1985 г., се е дължало на CFC газове. Забраняването им през 1987 г. чрез Монреалския протокол позволи намаляването на озоновата дупка в Антарктида и дори постепенното възстановяване на атмосферните течения в южното полукълбо.

Миналогодишното смаляване на озоновата дупка се дължи и на екстремен епизод на стратосферно затопляне.