Общество

Един от най-важните предмети в училище. Интересна и полезна дисциплина. Инструмент за подготовка на младите хора, който ни позволява по-лесно да вървим по пътя към мечтите си.

Това са само част от определенията, които три ученички от различни градове и училища в България използват, попитани какво мислят за предмета гражданско образование. Неговото изучаване у нас започна през есента на 2020 г., което означава, че сегашните единайсетокласници и дванайсетокласници вече са се срещнали с програмата и темите на дисциплината. В часовете по гражданско образование те са се запознали с разнообразни и практически ориентирани теми - от конструктивно общуване и решаване на проблеми на училищно ниво, през корупция, медии, демокрация и европейско гражданство, до икономика, кандидатстване за първа работа и европейски възможности за младите хора. Така учениците са придобили ключови способности като критично мислене, гражданска ангажираност и умение за водене на дискусия.

Припомняме, че за да подпомогнат навлизането на гражданското образование в учебната система и да направят преживяването по-интересно и полезно, Европейската комисия в България, Уча.се и фондация "Софийска платформа" са създали общо 36 видео урока за 11. клас и 33 за 12. клас по учебното съдържание на предмета. 

В първия материал от съвместната ни поредица, посветена на гражданското образование, ти разказахме повече за новата дисциплина, програмата и целите ѝ. Във втория пък те запознахме с учителката Ваня Фроликова от Петрич, която с огромна любов и отдаденост помага на учениците си да се превърнат в будни и граждански активни млади хора.

Днес обръщаме внимание на гледната точка от другата страна на образователния процес и ти представяме мнението на три ученички от различни български градове и училища относно съдържанието и структурата на новия предмет, както и резултатите, които той е постигнал до момента. 

В следващите редове ще те срещнем със Снежана Илиева от 12. клас на СУ „Васил Левски“ в с. Коларово и единайсетокласничките Криста Мънгова от АЕГ „Гео Милев“ в гр. Русе и Айлин Хаджийска от 97 СУ „Братя Миладинови“ в София. С тяхна помощ ще изследваме нагласите на българските ученици към гражданското образование и ще проследим какво според тях може да се промени, за да стане предметът още по-полезен и интересен за младите хора.

Материалът е част от кампанията #БуденЛиСи на Европейската комисия в България, която се стреми да ангажира възможно най-много млади хора в разговор за гражданското образование и активното гражданство.

Какво беше първоначалното ви отношение към въвеждането на новия предмет гражданско образование?

Снежана: Аз още от малка винаги съм имала позиция по различни въпроси от обществено значение, но наблюдавах, че съучениците ми и връстниците ми като цяло не се интересуват от такива неща. Положително бях настроена към въвеждането на този предмет, защото се надявах да промени това. Все пак бях резервирана, защото предчувствах, че програмата му отново ще бъде недобре обмислена.

Криста: Нямах особени очаквания, представях си, че ще е нещо сходно с философията до 10. клас. В началото не ми беше особено полезно, бях предубедена. С течение на времето осъзнах важността на този предмет за съвременните млади хора. Оказа се и доста интересно.

Айлин: Когато разбрах, че се въвежда такъв предмет в училище, бях заинтригувана. Интересно ми беше какво ще мога да науча от него, което да използвам в живота си, след като изляза от училище.

Мисля, че той е един от най-важните предмети в училище, стига да бъде преподаван по интересен начин. Всички теми, които засягаме, са важни за всеки гражданин.

Слушайки какво обсъждат по-големите, които вече изучаваха гражданско образование, си казах: „Искам и аз да го уча“. Ако предметът беше въведен по-отдавна, може би сега щяхме да живеем в едно по-задружно разумно общество.

Айлин, ученичка в 11. клас на 97 СУ „Братя Миладинови“ в София

Защо според вас тази нова дисциплина е значима и полезна за подготовката на българските ученици?

Снежана: Според мен това, да станеш пълноценен гражданин на обществото след завършването на средно образование, е много по-важно от това, да излезеш от училище просто с едни теоретични знания, които може би няма да са ти толкова необходими.

Нямам предвид, че теоретичните знания са нещо лошо, разбира се, но много по-полезно би било за един ученик, излизащ от училище, да познава какво представлява Президентството, Народното събрание, дори и как изглежда един трудов договор, отколкото да може да смята синус и косинус.   

Криста: Вярвам, че гражданското образование е един от малкото задължителни и в същото време полезни учебни предмети. В България то утвърждава европейските и демократични ценности - солидарност, отговорност, уважение, справедливост. Предметът помага за личностното развитие на учениците и ги изгражда като информирани, критично мислещи граждани, които активно участват в обществения живот.

Тази дисциплина подтиква младите хора към размисъл, учи ги на правата и отговорностите им и как да постъпват умело в различни ситуации. Чрез нея те опознават институциите и се учат обосновано да изразяват мнението си по въпроси от различно естество. 

Айлин: Това не е просто дисциплина, която ни дава знания - научаваме си урока, получаваме оценка и продължаваме напред. За мен това е дисциплина, която ти казва, че всичко зависи от теб. ТИ си човекът, който прави промяната. Гражданското образование е дисциплина с много практика в живота. Ако в тези часове има повече практически дейности, той ще е още по-полезен за младежите.

Благодарение на гражданското образование придобиваме знания за държавната форма на управление, институциите в нея, за правата, които имаме, за начините да участваме в различни инициативи и т.н. 

Без тези знания няма как да бъдем адекватни хора, на които им пука за държавата, пука им за хората около тях, пука им за общото ни бъдеще.

Снежана, ученичка в 12. клас на СУ „Васил Левски“ в с. Коларово

Кое е най-ценното знание или качество, което ви е дало гражданското образование до този момент?

Снежана: Както споменах, бях положително настроена в началото. Първата година, когато имах такъв предмет, обсъждахме интересни теми от обществено значение и малко или много започнахме да придобиваме знания за медиите, омбудсмана или ООН например. Втората година обаче нещата се промениха, дойде нова учителка, която не успява да привлече вниманието на класа и нещата се случват по-трудно.

Криста: Най-ценното нещо, на което тази дисциплина ме научи, е да търся промяната.

Разбрах, че е важно да се интересувам от нещата, случващи се около мен. Мнението ми като гражданин е значимо и може да допринесе за общото благополучие.

Айлин: Тази година за мен е първата, в която изучавам този предмет. Честно казано, нямах търпение да дойде този момент. Аз съм човек, който в свободното си време участва в различни инициативи и проекти, а това се оказа изключително полезно в часовете по гражданско образование.

От тази дисциплина аз получавам мотивация да се интересувам от света около мен и всичко, което се случва. Давам си сметка, че аз не просто живея в България, аз имам задължение и към останалите в своето обкръжение. Живеем в общество и трябва всеки ден да си го напомняме. Това може да се проявява в малки действия - като това, да не си изхвърляме боклуците, където ни падне, да отделим време на някой възрастен човек, колкото и да бързаме. Тези малки прояви на доброта ни събуждат от балона, в който сме затворени. 

Най-ценното умение, което развиваме благодарение на гражданското образование, според мен е критичното мислене. Да можем да определим кое е правилно в дадена ситуация и кое - не. Това умение е силно необходимо в 21. век и смятам, че лесно го развиваме в тези часове.

Също така научих колко е важно гласуването и участието в демократичния процес. То не означава просто да задраскаш един номер, то е отговорност към съгражданите ни и към самите нас.

Криста, ученичка в 11. клас на АЕГ „Гео Милев“ в гр. Русе

Как си представяте предмета в бъдеще? Какво може да се направи, за да бъде той още по-полезен на учениците, които през следващите години ще бъдат на твоето място?

Снежана: Като начало смятам, че трябва да се увеличат учебните часове за гражданско образование, които в момента са твърде малко. За слабост намирам и това, че въпреки малкия обем на учебниците, материалът за този един час на седмица е прекалено много. Не мисля обаче, че самото съдържание трябва да се намали, а че трябва да е поднесено по друг начин. От опита ми в училище съм видяла, че учениците не обичат да учат суха материя, много от тях дори не четат уроци, а пък по гражданско образование дори не си купуват учебник.

Този предмет ще бъде още по-интересен и полезен, ако е поднесен чрез повече упражнения. 

И последно, учителите трябва да се стремят да намират общ език с учениците и да дават повече от себе си при подготовката за учебните часове.

Криста: Основен фокус в гражданското образование да останат човешките права и отговорности, защото познаването и разбирането им е от изключителна важност.

Повече внимание да се обърне на толерантността и нагласите на учениците към различните от тях. Живеем в динамичен и цветен свят. Независимо от пол, националност, сексуална ориентация или социално положение, младите трябва да се научат да не дискриминират останалите и да ги уважават.

Тази тема трябва да е приоритет в обучението по гражданско образование като предмет, който изгражда ценностите и нагласите на подрастващите.

Интересно и предизвикателно за мен ще бъде, ако в часовете разглеждаме и теми като: „Кой съм аз и какво е моето място в обществото“, „Как да си поставим цел и как да я постигнем“, „Как да управляваме времето си“, „Как да мислим критично и да работим в екип“, „Как да се отнасяме към хора със специални потребности“ и други. А защо не и „Не ми се ходи на училище. Какво да направя?“.

Айлин: Аз също съм съгласна, че в момента часовете по гражданско образование са твърде малко. Моето мнение е, че предметът трябва да се преподава поне два или три часа седмично. Така учениците ще имат повече свобода да работят по поставени задачи. 

Но най-голямата важна стъпка, за да бъде истински полезно гражданското образование на учениците, е учителите да бъдат добре обучени. Това не е някоя точно наука, при която използваме една-две формули, за да стигнем до края на задачата. Това е предмет, който ни изгражда като личности още в училище. В тези часове мислим задълбочено, разглеждаме казуси, търсим решения и анализираме. Учителите, които преподават този предмет, трябва да бъдат готови за всякакви въпроси, защото големите ученици сме много любопитни за света. Самите те трябва да са много добре информирани, за да могат да водят дискусии или дебати с учениците на различни теми.

Добрият учител по гражданско образование не налага своето мнение, а насочва учениците да мислят. 

Би било хубаво да има ясни насоки как да се преподава гражданско образование, защото такива липсват. Ако самите те нямат интерес да го правят и не търсят начини сами да обогатят знанията си, няма да имат същия резултат. Ако сега се отделят ресурси, които да бъдат вложени в този предмет, той ще покаже забележителни резултати в бъдеще. Хиляди ученици ще излязат много по-обогатени от училище и ще имат висока обща култура.

В днешно време е скъпоценно да знаеш толкова много за света в момента, в който излизаш от училище. Така ще си подготвен и ще можеш да вървиш по-уверено по пътя на мечтите си.