От сърце

Ако избереш да не се радваш на снега, ще имаш по-малко радост в живота си, но същото количество сняг.

Не знам на кого принадлежи тази мисъл, но с този човек сме сродни души.

Както със сигурност знаеш, все така предстои най-студената зима от 100 (или 1000!) години насам. Или поне така твърдят жълтите медии. Добрата новина за теб е, че има около 99% вероятност да четеш този текст от някое топло място или да го преглеждаш на път за такова. Лошата новина е за хората, които едва ли някога ще прочетат този текст - тези, които живеят на улицата и за тях всяка зима е най-студената. И всяка може да е последната. И тъй като нямам за цел да те депресирам безкрайно - чети натам, няма да останеш (чак толкова) разочарован от потока на мислите ми.

Обичам всички сезони. Винаги е било така.

Обожавам лятото, морето (нищо, че е мокро) и пясъка (нищо, че се навира навсякъде). Обичам слънцето и да намирам убежище от горещината в планината. Да се разхождам из нощните улици, да ям сладолед, да спя на палатка, да обикалям по фестивали.

Обожавам пролетта. Разцъфтяването на цветята, зелените листа, свежия въздух. Песента на птиците, обещанието за ново начало.

Пролетта не лъже. Тя не просто обещава нов живот - тя го дава. На природата и на нас, ако изберем да го живеем.

Обожавам есента. Най-шареният сезон. Всяко листо разказва история. Светът се оттърсва от излишното по възможно най-красивия начин. Обичам дъжда, който ме полива като гъба. Да цапам в локвите с гумени ботуши, да чета книга в парка. 

Обожавам зимата. Да гледам как снегът вали нощем под лампите като във вълшебна приказка. Да правя снежни човеци и снежни ангели. Да минавам първа през прясно натрупал сняг. 

Но най-много обичам това, че мога да си позволя да обичам зимата. Защото най-хубавото нещо след като си стоял 1 или 5 часа навън, е мисълта, че ще си отидеш вкъщи.

Ще се прибереш на топло при хората, които те обичат. Или ще влезеш в някое кафене, за да се подкрепиш с чаша чай или горещ шоколад. Ще стигнеш до офиса, където те очаква кана кафе и климатик нагласен на поне 23 градуса. Ще се шмугнеш в колата си, където ще надуеш парното и ще пуснеш радиото, за да слушаш любимата си музика, докато чакаш колата да загрее.

Ще се срещнеш с любим човек, който ще те прегърне толкова силно, че топлината му ще стопли не само тялото, но и сърцето ти.

Обожавам зимата, защото имам всичко това. Имам дом, който да нарека вкъщи, и хора, които да прегръщам и да ме прегръщат. Имам родопско одеяло и десетки чифта шарени топли чорапи. Имам лукса да обичам зимата.

Не всички обаче са такива късметлии. За хиляди хора по света зимата не крие друга магия, освен черна. За тях няма топлина, няма дом. За тях зимата е кошмар, който се молят да преживеят. 

Но този текст не е за тях и дори не е за мен. Този текст е за всеки, чиито статус гласи колко много мрази зимата. Как това, че трябва да чисти колата от снега е най-големият проблем на света. Как е трябвало да чака градски транспорт цели 20 минути! Как кишата цапа новите му обувки. Как няма търпение "да се свърши с тази мъка". Как не иска да става от леглото, защото навън е прекалено студено. Как зимата е най-гадният сезон и въобще не трябва да съществува.

По-лошо от това да е зима навън е да носиш зимата в сърцето си.

Да не оценяваш това, което имаш и за което много хора само мечтаят. Защото ако си човекът, който мрази зимата, забравяш какъв късметлия си. Ти можеш да си позволиш да гледаш зимата през прозореца. Но те съветвам да не го правиш. Не и ако имаш дом, в който да се прибереш, и хора, които да прегърнеш. Празнувай зимата, радвай ѝ се, защото за теб тя може да е магия. Ти имаш този лукс. Не с всеки е така. Възползвай се от привилегията си. И не забравяй да караш внимателно!