Общество

Времето е хубаво. Аз съм вкъщи, облечена в блуза с Бамби (най-радостното нещо днес). Слушам радио пиеса. Първата в живота ми всъщност. Ям бисквитки и се наслаждавам на гласовете на актьорите. Или поне така си мислех.

Пиесата е по романа на Нийл Гейман „Никъде, никога, никой” – една от най-любимите ми книги за всички времена. Няма да ти разказвам приключенията в нея, само ще се опитам да ти опиша мястото, където се развива по-голямата част от действието – Долен Лондон.

Най-общо казано хората, които имат работа, живот, пари, дом, ходят на кино и се хранят в ресторанти, живеят в Горен Лондон – този, който е на повърхността. Хората, които по някакъв начин не се вписват в обществото – бедни, скитници, сираци, престъпници, просяци, са невидими за света и пропадат в пукнатините на града – Долен Лондон.

В книгата последният е изпълнен с магия и вълшебства, но също така може да се разглежда и като метафора. Всяко общество се дели на две. Всички ние, според статуса си, живеем в Горен или Долен Лондон.

Не можеш да съществуваш в две реалности. Или си добре и живееш отгоре. Или не си и изпадаш от картата на света.

Хората от Долен Лондон са невидими за тези отгоре. Никой не ги забелязва. Никой не ги чува.

Звучи ли ти познато? Нима не минаваш всеки ден покрай просяци и скитници? Нима не си затваряш очите пред бедността и нещастието, когато е твърде болезнено за теб?

Аз го правя понякога. И не искам да се чувстваш зле, защото мислиш, че не си достатъчно добър човек – почти никой не е.

По образование съм социален работник – мостът между Горен и Долен Лондон.

Но не работя това. Истината е, че не е нужно да си социален работник или супер герой, за да помогнеш. Огледай се около себе си. Отвори широко очи. И ако видиш, че някой започва да избледнява, опитай се да му помогнеш. Да му подадеш ръка. Да поговориш с него. Никой не е застрахован.

Пътят надолу е по-кратък, отколкото си представяш.

А връщането обратно е изпълнено с множество препятствия и често се оказва непосилно за жителите на Долен Лондон. Направи добро - сподели Добринка, преди някой да е станал невидим!