Учени разработват нов подход за премахване на т.нар. „вечни химикали“ от замърсени земеделски почви. Методът съчетава промяна на химичните свойства на почвата, използване на растения и последваща термична обработка на растителната маса. Според изследователите това може да се окаже значително по-евтино и щадящо решение от използваните в момента технологии.
В центъра на проблема са веществата PFAS – голяма група синтетични химикали, които се разграждат изключително трудно и могат да се задържат в природата с години. Те се използват в редица промишлени и потребителски продукти, но могат да попаднат и в отпадъчните води, а оттам – в утайките, които понякога се използват за наторяване на земеделски площи.
Така ценният за почвата материал може неволно да се превърне и в източник на замърсяване. След попадане в земята PFAS могат постепенно да се натрупват, да достигнат до водни източници или да бъдат усвоени от растенията и впоследствие да навлязат в хранителната верига.
Излагането на някои PFAS се свързва в редица изследвания с потенциални рискове за здравето. Учените продължават да проучват ефектите им, но именно устойчивостта на тези вещества прави отстраняването им особено трудно.
Екип от Йейлския университет предлага различен подход. Първата стъпка е към замърсената земя да бъде добавена натрошена алкална скала, например базалт. Това повишава pH на почвата и прави определени PFAS по-подвижни и по-достъпни за растенията.
След това върху обработената площ могат да бъдат засадени култури като коноп или многогодишни треви. Те имат способността да поемат част от замърсителите от почвата и да ги натрупват в тъканите си.
След прибирането растителната маса се подлага на пиролиза – процес на нагряване при липса на кислород. Така може да бъде получен биовъглен, който от своя страна може да помогне за задържането на останалите PFAS в почвата и да ограничи преминаването им към други растения.
Все още има въпроси около това какво точно се случва с PFAS по време на пиролизата и какви температури са необходими за ефективното им унищожаване. Затова технологията тепърва трябва да бъде изследвана и изпитвана в по-голям мащаб.
Едно от най-сериозните предимства на предложението обаче е цената. Съществуващите методи за почистване на подобно замърсяване могат да достигнат стотици хиляди или дори над милион долара на хектар, докато новият подход се оценява на около 29 000 долара на хектар дори при продължително прилагане.
Освен това методът може да има и положителен ефект върху въглеродния баланс. Част от използваните процеси са способни да извличат въглероден диоксид от атмосферата, а според изчисленията при широко приложение технологията би могла да допринесе за намаляване на милиони тонове CO₂ годишно.
Изследователите смятат, че ако подходът се докаже на практика, той може да даде на земеделските стопани значително по-достъпен начин да възстановяват замърсени земи, без плодородният слой да бъде унищожаван.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
