На заем от...

Кампанията "Жените, които ни вдъхновяват" вече е в разгара си. До 16 ноември в сайта на Balli Go и в Uspelite.bg ще можеш да се запознаеш отблизо с успешни жени от най-различни сфери на живота, които ще разкажат за кариерното си развитие с всички негови радости, трудности и сбъднати мечти. Повече за кампанията и идеята зад нея можеш да научиш от интервюто ни с Аля Икономова - главната героиня в козметичния бранд Balli Go, насочен към изграждането на общност от силни и мотивирани жени, които да се подкрепят взаимно. "Защото понякога просто имаш нужда да знаеш, че не си сам."

Вече ти представихме жени като Гергана Данева, Мила Парушева и Галя Дойчева, а днес те запознаваме с Пламена Великова, позната още като Пам Велидис. Тя е „plus size“ модел и „body positivity“ блогър, който говори открито за килограмите, за трудностите в живота и за малките неща, които ни събират, когато паднем духом. Има своя философия за живота, отхвърля стереотипите и определено не обича да ѝ е скучно - занимава се с търговия на луксозни стоки, пише текстове, участва в различни фотосесии и проекти.

В следващите редове ти предлагаме подбрани акценти от интервюто на вдъхновяващата Пам Велидис за Balli Go. Целия разговор от поредицата "Жените, които ни вдъхновяват" можеш да прочетеш ТУК.

Пам, много благодарим за отделеното време и много се вълнуваме от възможността да си поговорим с Вас. Вие сте впечатляваща по ред причини, но нека първо започнем с професионалното Ви развитие - коя е Пам по професия и образование?

Като цяло смятам, че хората не бива да се идентифицират с работата си, защото така трудно изграждат цялостна и реалистична представа за личността си, но ще се опитам да формулирам отговора си в следващите редове. 

Професията ми едновременно има много общо и няма нищо общо с това, което съм учила. Имам бакалавърска степен по философия и магистърска степен по социология, публичност и журналистика. Обикновено хората си мислят, че тези дисциплини нямат голямо приложение в живота (особено философията), но това не е така. 

Философията може да ти изгради светоглед, да разшири общата ти култура, аналитичното ти мислене и цялостния начин, по който възприемаш света. Социологията, от своя страна, за мен започва буквално с всяко изречение, което хората разменят помежду си. 

В професионален план пиша текстове и съм автор на различни места. Стартирах в няколко проекта, свързани с фотосесии на дрехи, като „plus size“ модел. Основната ми работа е обвързана с клиенти и много специфични луксозни стоки. И определено смятам, че образованието ми помага да общувам с клиентите, с които работя, по много ползотворен, адекватен и успешен начин.

Според мен хората могат да извлекат ползи от всичко, което са изучавали през живота си, вместо да бързат да забравят неща, които според тях не са нужни.

Също така, трябва да обичаме това, което работим, защото едно от най-хубавите удоволствия в живота е удовлетворението от качествено свършената работа, парите, които печелиш сам, и прогресът ти в професионален аспект.

Кое е най-голямото предизвикателство, което сте имали в своя кариерен път и какво научихте от него?

Всеки нов текст, всеки нов кадър, всеки нов клиент и всяка нова сцена или поле за изява са ми предизвикателство.

Ако престанеш да усещаш адреналина и напрежението, ако не се преоткриваш и намираш след събития, които ти се случват в професионален план... значи не вършиш правилното нещо за теб. 

Последното хубаво предизвикателство, което ми се случи наскоро, е, че бях една от петте жени на сцена в събитието Stand up for Sisterhood. Там, заедно с Алекс Раева, Оля Малинова, Красимира Хаджииванова и Гери Турийска (все жени, от които може да се учим) излязох на сцената и разказах за най-големите си провали и страхове в живота. Беше жестоко.

Когато заявиш на хората какъв лузър си точно по темите, по които най-много те боли да говориш, те няма с какво да те засегнат. Затова най-голямото предизвикателство за мен в този живот, а предполагам и на много други хора, е да бъдеш откровен и истински със себе си. Истински относно това, какво искаш, какво ти липсва, какво прикриваш и какво представляваш в действителност.

Едно от най-емблематичните неща за Вас като личност е, че сте „plus size” модел и “body positivity” блогър. Разкажете ни малко повече през какви етапи в живота сте преминали, за да се случи това? Бихте ли го променили, ако можехте?

Мисля, че бих променила само онзи етап от живота си, когато се мразех зловещо и си докарах съществен брой емоционални проблеми и разстройства, които, за щастие, съм преодоляла. Не ми се говори особено за миналото, защото то си е там, където му е мястото – далече от мен. То е част от мен, но вече асимилирано и „изплюто“ като основа, върху която градя жената, която искам да бъда. 

Последните години съм толкова стабилна, че сама не вярвам как преминавам през трудните моменти.

Тази година ми беше кошмарна. Загубих много близки хора, загубих идеята за много хора, които обичам, изгубих любов, бях с много сериозни здравословни проблеми в болница и изпитах цялата сила на усещането за безсилие и загуба. Има хора, които знаят по-отблизо какво ми се случи, но дори те не знаят колко ми беше тежко и как съм го преодоляла, защото съм изключително чувствителен човек. Това, което съм споделила навън, е било миниатюрна частица от болката, която беше в мен. 

Емблематичното за мен не е, че съм „plus size” модел, а че съм повече от това. 

Моите граници за това, какъв човек искам да бъда, не спират до границите на формата на моето тяло и искам повечето хора да разсъждават и да се възприемат по този начин. Това е най-големият позитивизъм, който човек може да приложи над съществуването си и начинът, по който действа в живота си. Нищо не бих променила. Имало е моменти, в които съм искала, но вече не.

Не съжалявам за нищо, дори за най-черното, което съм изпитала на гърба си, защото иначе нямаше да съм това, което съм днес. Достойният живот често не е лесен за живеене.

Не е нужно да го усложняваме допълнително, но трябва да приемем, че лесното не винаги е за предпочитане и не е задължително да е нашето нещо. 

От пътя, който си извървели до този момент, кой е най-ценният урок, който сте научили?

Научих се да обръщам внимание на ценните хора в живота ми, защото един ден тях няма да ги има и всеки миг е важен. Научих се, че Големият човек е нежен, понякога наивен, защото вярва в доброто и обича истински, което е по-ценно от това да си винаги прав егоист.

В любовта няма его. Не трябва да съжаляваме за нещата, които искаме и от които се нуждаем, както и за нещата, които преживяваме, защото това е животът и е по-добре да ни се случват неща, отколкото един ден да се обърнем назад и да си кажем „Кога ще ми се случат тези неща?“.

Какво Ви мотивира да правите това, което правите?

Не обичам да ми е скучно. Вярвам, че на човек никога не може да му е скучно, ако е достатъчно изобретателен. Затова обичам да правя много и различни неща, да съм дейна, да правя изненади на любимите си хора. Да влизам в някакви роли, да пътувам, да имам различни вътрешни и външни състояния на поведение и усещане, защото така се чувствам добре.

Да, очевидно основният ми мотив е някаква моя си вътрешна лудост и естествено, това, че съм хедонист и обичам да доставям удоволствие на мен и всички около мен, доколкото мога. За мен щастието само по себе си се крие в неговото търсене, както и във всички неща, които си сътворил по време на този процес.

Щастието не е някаква външна конструкция, то е нещо, което се изгражда от действията, решенията и изборите, които правиш всеки ден.

Пам, Вие сте в сериозна връзка с литературата и неведнъж сте споделяли афинитета си към различни автори. Ако можехте да определите живота си с едно произведение, кое би било то?

„Бесове“ на Достоевски, защото „не знам как да мълча, когато сърцето ми говори.“ 

Цялото интервю с Пам Велидис ще откриеш ТУК.