По кориците ще ги познаете. Таня Минчева и Стоян Атанасов от Kontur Creative

Няма читател в България, който да не е държал в ръка книга с корица на Kontur Creative. Студиото за дизайн, предпечат, илюстрация и анимация прави едни от най-разпознаваемите и харесвани корици в страната, а също така адаптира за българския пазар издания като поредицата за Хари Потър и списание „Мики Маус“, изпълнява редица проекти за Disney, Marvel, Storytel. Независимо дали говорим за детски книги, романи на нобелови лауреати, ТикТок сензации, нашумяло роментъзи, трилъри или исторически книги, десетки издателства се доверяват на Таня Минчева, Стоян Атанасов и екипа им от креативни млади професионалисти. А те наистина обичат работата си и това си личи, защото според тях всяка книга заслужава най-добрата възможна корица. Но каква е тя?

На този въпрос няма еднозначен отговор, но ми се иска да мисля, че това е корицата, която започва да разказва историята още преди да сме отворили книгата. Корицата, която ни кара да разлистим точно това издание в книжарницата, да посегнем към него в библиотеката, да искаме да го прочетем и да заслужи почетно място на рафта у дома. Кориците „говорят“, но за да може читателят да разбере какво казват, дизайнерите преакрват часове и дни в четене, проучване, създаване на концепции и скици, за да стигнат до черешката на тортата – превръщане на идеята в реалност и одобрението на авторите и издателите.

В свят, в който творческият труд все по-често се подценява, кориците на книги са пресечната точка между дизайн, маркетинг и изкуство. В Kontur Creative вече 10 години това е на първо място – и макар че кориците на книги са водещата услуга на студиото, сред проектите им ще намерите още цялостно книжно оформление (страниране, илюстрация, предпечат), брандинг, реклама, създаване на корпоративна идентичност.

Повече за пътя им дотук ще научим от Таня и Стоян – съдружници и графични дизайнери извън рамките.

Представете се накратко (след като аз вече ви представих надълго).

Т: Казвам се Таня и съм работохолик.
С: Стоян, мъж в края на 30-те, дизайнер. Овен. Опърничав, раздразнителен, организиран, опитен, ефективен. Правя страхотни десерти.

Ставате на 10 години, но как започна всичко?

С: 2014-а ми стана ясно, че е време за промяна. Напуснах работата си в издателство, за да работя на свободна практика (с представата, че това ще ми даде някаква свобода, което се оказа частично вярно). Фирмата се роди от необходимост – за една година поръчките станаха повече, отколкото един човек може да избута сам.
Т: За мен много по-лесно, отколкото за колегата Атанасов. Аз се изхитрих да изляза в майчинство точно когато той стартира KONTUR. Така 2 години по-късно дойдох наготово. 🙂

корица на книга с облаци и небе

Корица: Таня Минчева

Как се развива KONTUR през годините и какво се случва към момента?

Т: Май се развива добре. Обичаме работата си, от това идват и остават нови клиенти, което води до още работа и до неизбежното търсене на хора, които да работят с нас, за да можем да я свършим тази работа. После, тъй като и те обичат работата си, това води до още клиенти и още много работа и колелото се завърта отново. Последните години се усетихме, че е време малко да излезем от този кръг и да си обърнем внимание на нас самите и на нуждите на KONTUR за собствени проекти. Засега не ни се получава много, но работим в тази посока.
С: Мисля, че се развива доста естествено, което от една страна е чудесно, от друга – понякога си мисля, че това развитие има нужда от малко повече съзнателно насочване в разни посоки. При всички положения има растеж и надграждане, може би даже поумняване.

Корица: Стоян Атанасов

Какви бяха най-големите предизвикателства по пътя дотук?

Т: Да не полудеем, но май не се справихме много с тази задача.
С: Много са предизвикателствата. Често мисля за това какво е мерилото дали нивото на работата ни отговаря на изискванията на пазара, на тенденциите, на времето, в което се случва. Дали създаваме подходяща среда за развитие на творчески натури, каквито неминуемо са хората от екипа ни. Дали правим нещата осъзнато и оказваме нужната съпротива на инерцията. Мисля, че се справяме, но редовната проверка е важна.

Кои са любимите ви проекти и кои са били най-трудните за реализиране?

Т: Политически коректно е да кажем, че всички са ни любими. Мисля, че за мен любими проекти са всички, в които клиентът ни се е доверил, не безрезервно, но ни е оставил да си свършим работата по възможно най-добрия начин. Най-трудни са, когато няма доверие между нас и клиента.
С: Обичам проектите, с които сме успели да надхвърлим очакванията на възложителя. Понякога знам, че ще се случи още докато ни възлагат работата. Най-трудно понасям да микроменажират работата ми. Липсата на доверие ме напряга.

Корица: Биляна Славкова

Какво мислите за използването на AI в графичния дизайн и по-специално за създаването на корици на книги?

Т: Ми бедно е много.
С: Мисля, че AI може да бъде ефективен инструмент в нечии ръце, но не е нашето нещо. Смятам, че имаме великолепни мозъци, които се справят отлично без него.

Помните ли първите си корици, как се чувствахте тогава и какво е различното днес, когато имате стотици такива зад гърба си?

Т: Помня. Малко е като да си спомняш тийнейджърските си години – хем с умиление и лек бодеж на срам чак в гръбначния мозък… как може да си бил толкова семпъл. Инак много се вълнувах как се приема дадена корица от читателите, сега години и много корици по-късно още го има вълнението, но доста по-притъпено.
С: Помня и дори имам топло чувство към някои доста стари мои корици. Не към всички, но с годините се научих да не съдя твърде сурово старата си работа. От разстоянието на времето виждам натрупването на опит, можене, сръчност, но също и колко повече търпение, откривателство, амбиция съм имал тогава. Нещата са различни, не по-добри или по-лоши.

Корица: Адриана Христова

Няма как да не ви попитам какво четете – препоръчайте нещо на читателите ни.

Т: Каквото им е кеф, това да четат. На мен последните години удоволствие ми носят книги на европейски автори – румънци, поляци, хървати, италианци, българи, гърци…
С: Подкрепям Таня – нека четат това, което искат. И ги насърчавам от време на време да пробват нещо ново. Религиозно вярвам в пробването на нови неща (от време на време).

Корица: Таня Минчева

Нещо за финал или което съм пропуснала да ви питам?

Т: Не, лек ден!
С: Дали съдим книгите по кориците. Естествено, че да. 🙂

📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите

Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.

Успяхме ли да те вдъхновим?

Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Подкрепи ни
Написано от

Като порасне, Деси иска да стане светла вълшебница и вярва, че ако отвори достатъчно гардероби, ще намери Нарния. Обича: книги, сладкиши, небивалици и птици. Обожава: Игинатора. Не обича: четни числа (освен 8). Мрази рукола! Пристрастена е към фъстъчено масло.

Няма коментари

Коментирай