Спорт

През 1960 г. Рим приема XVII летни олимпийски игри. Те се провеждат от 25 август до 11 септември.

Олимпиадата в Италия е смесица от древността и съвременния свят. Базиликата на Максенций и Термите на Каракала са възстановени за домакин на борбата и гимнастическите състезания, а олимпийският стадион и Дворецът на спорта са построени специално за Игрите.

Много неща правят тези игри запомнящи се – те са първите, които се излъчват по телевизията, първите, които имат олимпийския химн, и първите, които имат олимпийски шампион, който се състезава с боси крака.

Става въпрос за Абебе Бикила, който взима участие на олимпиадата в Рим съвсем случайно. Минути преди самолета на етиопците да излети, той заменя Уами Бирату, който се контузва в последния момент. Спонсорът на олимпиадата  дава обувки на Абебе, но той ги отказва, защото не са му удобни и решава да тича, както е тренирал – бос.  Бикила поставя световен рекорд от 2 ч 15 мин 16 сек. в маратона. Той е не само първият етиопец олимпийски шампион, a и първият чернокож африканец със златен медал от Олимпиада в историята. Неговата победа поставя началото на тоталната доминация на бегачите от Африка в средните и дълги бягания.

Звездата на американския бокс Касиус Клей, по-късно станал известен като Мохамед Али, изгрява именно през онова лято в италианската столица. Той печели златен медал в полутежка категория.

Атлети от общо 44 нации спечелват поне по един медал, а 39 не успяват да вземат отличие. СССР е първенец по спечелени медали (103), най-много златни (43), сребърни (29) и бронзови (31) отличия отиват именно при представителите на съветкия съюз. Сборният отбор на Британските Западни Индии, Мароко, Сан Марино, Судан и Тунис прави своето първо участие на Игрите. Източна и Западна Германия участват като Сборен олимпийски отбор на Германия. За първи и единствен път участват Британските Западни Индии, които са съставени от Ямайка, Барбадос и Тринидад и Тобаго. Република Китай, Етиопия, Гана, Ирак, Мароко и Сингапур печелят първите си олимпийски отличия.

България печели 7 медала, които я изкачват на 15 място в общото класиране по медали от Рим 1960, оставяйки зад себе си 68 държави от общо 83, участващи на олимпиадата.

Успехите за българската борба продължават

След Мелбърн, състезателите ни по борба не оставят място за съмнение, че представляват сериозна заплаха за конкурентите си и в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.

В Рим борците ни показват, че са сред най-силните в света. Те взимат общо 6 медала от двата стила - класическия и свободния.

Димитър Добрев, сребърен медалист от олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., се завръща на олимпийската сцена в Рим. Този път целта му е златният медал.

След поредица от успешни мачове, Добрев стига до самия финал по класическа борба в кат. до 79 кг. Той трябва да се изправи срещу турчина Айваз. Димитър е предпазлив и не допуска Айваз да му направи нито една хватка. Това се оказва правилната тактика, която го отвежда към победата. За българина тази титла означава много, тъй като четири години по-рано несправедливото отсъждане на съдиите му отнема мечтата за златен олимпийски медал. Но не за дълго. Димитър Добрев става първият олимпийски шампион по класическа борба и вторият българин спечелил Олимпийско злато след Никола Станчев.

Добрев е първият и единствен национален треньор в двата стила борба. Под негово ръководство националният ни отбор се изкачва на второ място в отборното класиране в борбата на Олимпиадата в Токио през 1964 г. Той открива легендарните Боян Радев и Петър Киров. Треньор е на Радев при едната му олимпийска титла. В родното село Езерче на Добрев има спортен клуб по борба, носещ неговото име.

Трима наши борци завоюват сребърни медали на Игрите в Рим. Крали Бимбалов става вицешампион в класическия стил в категория до 67 кг. Неджед Залев се окичва със среброто при свободния стил в категория до 57 кг. 

Крали Бимбалов вляво

Станчо Колев донася третия сребърен медал за България, който е в свободния стил, кат. до 62 кг. На финала той се изправя срещу турчина Мустафа Дагистанлъ, за когото казва, че е  „голям борец, но и голям, честен човек.”

За скромните премии, които получават олимпийските ни медалисти Колев казва:

 Виж, аз мога да кажа, че целият ми живот мина под знака на интереса на родината, така бяхме възпитавани - да не отстъпваме, да не предаваме родината си. Учеха ни да побеждаваме.

Динко Петров и Еньо Вълчев се преборват за място на почетната стълбица. Петров е бронзов олимпийски медалист по борба в класическия стил, кат. до 57 кг.

Вълчев пък взима бронза в свободния стил в кат. до 62 кг. За българина от старозагорското село Полски Градец това е само началото на поредица от успехи в спортната му кариера. Носител е на два сребърни медала от първенства на планетата в Техеран (1959), Мар дел Плата (1969) и на бронзов в Ню Делхи (1967). През 1962 г. става световен шампион в Толидо и е избран за спортист на годината на България.

Той е двукратен европейски шампион в Скопие (1968) и София (1969).

Освен бронзовия медал от летните олимпийски итри в Рим през 1960 г., той е шампион на Олимпиадата в Токио през 1964 г. и сребърен медалист от Игрите в Мексико през 1968 г.

Работи като треньор по техническата част в националните отбори за младежи и мъже след края на спортната си кариера. Вълчев е основател и президент на клуб по борба в Димитровград. През 2005 е въведен в залата на славата в САЩ (2005). Награден с Почетен знак на Президента на Република България „за изключителните му заслуги в развитието на борбата и по случай 70-годишния му юбилей“ (2006).

На Олимпиадата в Рим идва и първият успех за спортната ни гимнастика. Велик Капсъзов става бронзов медалист на халки. Той участва на олимпийските игри през 1956, 1960 и 1964 година. Състезава се в дисциплините индивидуален многобой, земя, прескок, успоредка, висилка, халки, кон с гривни и отборно (без 1956).

Велик е бронзов медалист е на халки от европейското първенство през 1959 година и златен медалист в същата дисциплина от европейските първенства през 1961 и 1963 година.

Прекратява кариерата си след олимпиадата през 1964 година, след което се занимава с треньорска дейност.

Капсъзов е почетен гражданин на Асеновград.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: